0

* Наесен може да стартираме първите специалности с МУ в Плевен и Пловдив, казва в интервю ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи

* Наесен може да стартираме първите специалности с МУ в Плевен и Пловдив, казва в интервю ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи

- Проф. Темелкова, Висшето училище по телекомуникации и пощи (ВУТП) е сред 5-те университета, които бяха дадени за пример при евентуално обединение в Софийски университет по технологии. Как възприемате тази идея?

- Когато се прави реформа в консервативна система като образованието, това трябва да се случва бавно, на етапи, с диалог между всички заинтересувани страни и в рамките на действащия правен ред. Начинът, по който бе прокарана тази идея и превръщането й в политика, доведе до това потенциално добри идеи да не получат обществена подкрепа. Министърът няколко пъти заяви, че не е правен анализ. Като научен работник, преди да формирам една идея или заключение, първо правя наблюдение, проучване, изследване, анализ. В случая този процес липсва. В публичното пространство бе лансирана идея, която се разминава от представената в Съвета на ректорите. Тогава ни бе обяснено, че МОН има намерение да работи в посока създаване на консорциуми, но нямаше конкретика. ВУТП не бе споменато нито веднъж. Бях изненадана, когато от медиите разбрах, че попада сред примерите.

- Образователният министър заяви, че разговорите тепърва стартират и ректорите ще бъдат тези, които ще предлагат кои университети биха се обединили. Според вас на какъв принцип трябва да бъдат сформирани бъдещите консорциуми?

- Прилагането на чужд опит, без да се съобразява българската специфика и традиции на висшето образование, единствено би навредило и не би помогнало за оптимизацията на университетите. Моделът е взаимстван от западноевропейски държави и е проведен преди повече от 15 години. Тогава е бил работещ, но в момента световната икономика е в Индустрия 4.0, на прага сме на Индустрия 5.0. Тя работи с индивидуални поръчки, персонализация на клиента. Ние правим точно обратното. На прага на тази индустрия МОН се опитва да проведе масовизация във висшето образование. Ако ще правим консорциуми, те не трябва да бъдат на териториален принцип, както е направено в Западна Европа. В Индустрия 4.0 и 5. 0 с оглед обезпечаването на тези индивидуални поръчки и навлизането на роботиката в производството висшето образование е изправено пред предизвикателството да отговори на потребностите от професиите на бъдещето. Те изискват интердисциплинарна подготовка. През годините много висши училища са акредитирали допълнителни научни направления и нетипични за тях специалности, за да се превърнат от институти в университети. Въпреки това те все още не могат да излязат от специфичните си профили отпреди социализма. Нито едно висше училище в България в момента не може да направи специалности за професиите на бъдещето и програми, които да дадат интердисциплинарна подготовка на студентите. С оглед на това е потребно създаването на консорциуми, които да предлагат това. Интегрирането на различни професионални направления в една специалност ще доведе до взаимен интерес на университетите да продават заедно тези продукти, защото те ще бъдат общи. Бих заложила и на обединения между столични и извънстолични вузове. По този начин ще има двупосочна връзка със съответния регион, откриват се пазарни възможности и за двете учебни заведения в два различни региона и така ще се стимулира регионалната икономика, която е различна от столичната. При тези варианти консорциумите няма да бъдат между орел, рак и щука, както биха били, ако обединението е териториално. Това не е правено в Европа до момента и това е предизвикателството на българския образователен модел – да създаде собствена концепция и модел за създаване на доброволни хоризонтални консорциуми, които да привнасят стойност за икономиката и обществото.

- Възможността за издаването на общи дипломи от два и повече университета, която МОН предложи, предпоставка ли е за това?

- Тази промяна в Закона за висшето образование е инициирана от Висшето училище по телекомуникации и пощи и бе подкрепена от още 9 висши училища. Това беше първата крачка за създаването на консорциуми, създаващи интердисциплинарни образователни продукти. Затова чисто териториалното механично обединение не кореспондира с водената до момента политика, дори и със Стратегията за висше образование, в която е предвидено създаването на доброволни хоризонтални консорциуми. Налагането отгоре надолу на тази идея не говори за доброволност.

- Водили ли сте разговори за хоризонтално интердисциплинарно обединение с други университети?

- Висшето училище по телекомуникации и пощи е първият университет, който инициира интердисциплинарни образователни продукти още преди МОН да заговори за тях. 2020-а подписахме меморандуми с всички медицински университети за създаването им и ако промяната в закона бъде одобрена, от есента да имаме първите специалности по „Телемедицина“ и „Софтуерно проектиране в медицината“ съответно в медицинските университети в Плевен и Пловдив. С това ще имаме първите инженери на Балканския полуостров, които могат да оперират с медицинска техника и могат да обезпечават прегледи и операции от разстояние. Те ще имат не само инженерни знания, но и по медицина. Това е пример за интердисциплинарен образователен продукт.

Не съм водила конкретни разговори с други университети, защото в момента сред висшите училища думата партньорство се възприема със страх. Както вече казах, лансирането на една идея по неправилен начин води до повече поражения, отколкото до ползи. В случая се получи точно това. Във висшите училища има капсулиране всеки сам в себе си, има страх дори от създаването на хоризонтални доброволни консорциуми. В момента разговорите, които сме водили с други висши училища за евентуални обединения в бъдещето, изглеждат нереализуеми заради лансирането на тази идея по този начин.

- Какви ползи виждате, ако все пак се стигне до териториално обединение? Бихте ли се възползвали от преподавателите или базата на МГУ, ХТМУ, ВТУ или ЛТУ, ще имате ли по-добра реализация на приема?

- Не смятам, че мястото на ВУТП е в посочената от МОН формула. Министърът изтъкна данни за приема, но от петте университета само ние успяваме да го реализираме. Няма как да направим и техния, защото работим със специфична ниша кандидат-студенти и те не искат да учат нито в МГУ, нито в ХТМУ. Обратното също е вярно - тези, които кандидатстват в другите университети, не са потенциална наша аудитория. Поради тази причина няма как да решим въпроса едни на други с кандидатстудентската си кампания.

Когато говорим за обмяна на опит и използване на общи структури, трябва да имаме предвид, че преподавателите имат норматив. Когато не можеш да реализираш приема си, ти не можеш да дадеш и норматив на всичките си преподаватели. При нас това няма как да се случи, защото изпълняваме приема си над 100%. Едно окрупняване на териториален принцип обаче би довело до уволняването на много преподаватели, които не могат да реализират своя хорариум. От това обаче ще загуби само качеството, защото всяко едно от тези висши училища е специализирано и обучава в точно профилирана ниша. Във всички може да се учи управление, но при нас то е в сферата на телекомуникациите и съобщенията, а в МГУ на мините. Човек с обща подготовка на мениджмънт не може да чете тази дисциплина в петте вуза. Специалистите в тях са се изграждали с години. Една мегаструктура би ограничила и контрола на качеството на учебния процес, материалите, които се използват, студенти ще загубят индивидуалния подход към тях.

- Един от доводите е, че бъдещите консорциуми ще помогнат да бъдат привлечени повече студенти от чужбина. Каква част от вашите студенти са чуждестранни, имате ли проблеми с привличането им?

- Ние развиваме своите образователни продукти в специализирана професионална ниша, затова имаме малко професионални направления, но едно от тях е видимо в чужбина. В специалността „Комуникационна и компютърна техника” сме първи по привлечени чуждестранни студенти. Бутиковото образование води до видимост в чужбина. Затова механичното окрупняване на териториален принцип би навредило на нашата видимост. Ние бихме я запазили, ако направим консорциум с разнопрофилно висше училище, с което можем да правим интердисциплинарни образователни продукти, които са конкурентни не в България, на Балканите, дори и Европа. И така бихме станали още по-видими.

- Очакванията са с обединението на университетите от различни профили да се засили и научната дейност. Как висше училище по телекомуникации ще може да се възползва от изследванията в университет като ХТМУ например?

- От подобно механично окрупняване, от което няма интерес всеки един от университетите, които попадат в него, няма да спечели нито качеството на обучение, нито науката. Всяко едно от тези висши училища е специализирало научната си дейност в строг сектор от икономиката, в профила, в който работят. Няма как да решим и проблемите в научноизследователската ни дейност. Това по целия свят се случва със заделяне на процент от БВП за научна дейност и разпределянето на тези средства по определени критерии.

Стратегията регламентира три вида висши училища – изследователски, професионални и образователни. Критериите и финансирането за последните две групи все още не са разписани. Според мен по-належащо е да се разпишат дефинициите за тези различни видове висши училища, отколкото механичното им окрупняване. Териториалното събиране на висши училища, които не са научноизследователски като нашето, ЛТУ, МГУ и ВТУ към научноизследователския ХТМУ няма да реши проблемите с научната дейност на останалите четири.

- Идеята е вузовете да станат видими и за бизнеса. Как си сътрудничите с него в момента?

- И сега привличаме инвеститори, които правят дарения в лабораториите. Нито една от тях не е обзаведена със собствена инвестиция. Най-големите телекомуникационни и ИТ гиганти правят дарения на техника, софтуер, апаратура, чрез която обучаваме своите студенти. Едно окрупняване би довело до неразпознаване от бизнеса, дори до бягството му от висшето образование. Той инвестира и чрез преподаватели. 25% от нашите преподаватели идват директно от бизнеса. Те принасят практическата стойност директно от пазара на труда и студентите ни са адекватни на изискванията на работодателите още преди да завършат. Не виждам смисъл нещо, което работи, да бъде опустошено.


- Вашите студенти изпратиха писмо, с което изразяват притеснението си за бъдещето си и обявиха, че са в стачна готовност. Ще бъде ли възпрепятствана учебната година по някакъв начин, ако се стигне дотам?

- Притеснена съм от развитието на ситуацията, защото освен студентите,в стачна готовност са и преподавателите и администрацията. Те казват, че навсякъде по света бутиковото е скъпо. И не разбират защо се обезличава едно работещо бутиково висше училище. Надяваме се министърът да разбере аргументите ни и да осъзнае, че мястото на ВУТП не е в подобно механично окрупняване, а в консорциум на база независим анализ, който сами си изберем и би спомогнал за развитието на всички висши училища, които са в него. За момента студентите ни се обучават онлайн, но скоро предстои да ги върнем в реална среда. Надявам се да има разговори с министъра, защото не ми се иска да провалим учебната година и работния процес.


Визитка:

Ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи

Най-младият ректор в България

Финансист и юрист по професия

Специализирала е международно търговско право и международен бизнес