Черпенето на вода от витошките пещери не е добра идея, председателят на УС на Българската асоциация по подземни води (БАПВ)

- Проф. Пенчев, в кои райони на страната водните ресурси са най-оскъдни?

- Трудно може да се каже точно, защото в действителност те са неравномерно разпределени и едва ли някой е правил оценка кои са най-бедни или най-богати в това отношение. Най-много подземни води има в районите, разположени в котловините, примерно по поречията на Марица, Тунджа, Струма, Места и, разбира се, Дунав с неговите крайречни тераси. При дълбоките подземни води с най-големи ресурси е Североизточна България. Там е разположен т.нар. Малмо-валанжски водоносен хоризонт. На практика битовото водоснабдяване в тези части на страната се осъществява основно от него. Той е не само голям, но и надежден резервоар и добре защитен.

- Излиза, че по тези места, където почти няма реки, е с най-голям ресурс от подземни води. На каква дълбочина са те?

- Да, районът е с най-голям ресурс от подземни води. Дълбочината им варира от 500-600 до 1200-1300 м. Към черноморския бряг те са на дълбочина към 1100-1200 м и на места на повърхността има топли минерални извори. В района на Търговище и Разград водоносният хоризонт заляга по-плитко.

- Има ли други места в България с големи запаси от подземни води?

- На много места имаме. И там, където се ползват подземни води за питейно водоснабдяване, никога не може да се получи такава криза като в Перник. Наистина водата е по-скъпа, защото се тегли на повърхността с помпи. В София след режима от средата на 90-те години на миналия век и подобреното управление на яз. „Искър” не е имало криза. Промишленото водоснабдяване в града става изключително за сметка на подземните залежи. Софийското поле има много такива източници. Да не забравяме десетките естествени минерални извори, като от всички само този в „Овча купел“ не става за пиене.

- Кои подземни източници са най-надеждни?

- Най-надеждни са възходящите извори и артезиански кладенци с далечна зона на подхранване. При тях водата идва от голяма дълбочина и не зависи съществено от климатичните условия.

- Освен големите загуби на вода по тръбите, кои са основните проблеми на българското водоснабдяване?

- Основният проблем е, че концептуалните ни схеми за изграждане на водоснабдителните системи са насочени преди всичко към ползване на повърхностни води - основно язовири за питейни и промишлени нужди. На подземните източници се обръща внимание само при необходимост. Подобен подход е неправилен, особено в местата с високи рискове от силно намаляване на наличните обеми в откритите водохранилища. Не бива да забравяме и по-слабата защитеност от замърсявания на язовирите. Освен това те зависят изключително много от климата, падналите валежи и от разпределението на валежите във времето. При дълбоките подземни водоизточници промените в дебита са в много по-малки граници. Те са за предпочитане за питейни цели, където водата трябва да бъде с добри качества. В Германия повече от 70% от питейното водоснабдяване става с подземни води и то при наличието на големи реки и немалко езера.

- Какво е мнението ви относно кризата с яз. „Студена”?

- Язовирът е годишен изравнител с полезен обем от около 20 млн. куб. м. Той може да се напълни при обилни валежи, носещи голям приток към него за сравнително кратко време. При суша обаче, както стана сега, ако се черпи много повече вода от него, отколкото се влива, може и бързо да се изпразни. Големите язовири, като „Искър” напр. и други с обем от над 200 млн. кубика, не могат да се напълнят за една година, но и по-бавно се изпразват. Две са възможностите за напълване на „Студена”. Първата е да паднат кратки, но проливни валежи във водосборната му област, която е с площ от само 103 кв. км. Сега е много благоприятен момент за такива дъждове, защото почвата е замръзнала и няма да попие водата и тя ще има възможност бързо да се оттече в язовира. Другият шанс е повече сняг във високите части на този район, в комбинация с топъл вятър да го разтопи бързо и водата да се оттече към чашата на водохранилището. В историята в района на язовира има регистрирани големи приливни вълни. През 1948 г., още преди построяването му в дефилето, където сега е стената, която запречва р. Струма в горното й течение, е регистриран дебит от 100 кубика за секунда.

- В последните 2-3 месеца много надежди се възлагат на Владайската река да напълни язовира над Перник, а също и на водата от карстовите пещери на Витоша. Реални ли са те?

- Решението за отклоняване на част от водите на Владайската река към язовира е правилно. При сушав период, като сега, яз. „Студена” се подхранва само от няколко карстови извора и минималния отток на р. Струма. Единият от изворите е Врелото, намиращ се до самата опашка на язовира. Грешката е, че от него водата е била отклонявана по тръба директно към Радомир. Целта е била да не си включват помпите и да не хабят ток за изпомпване на вода от местните каптирани извори в района, които са на по-ниска височина. Така изкуственото езеро е останало без немалка част от притока си.

Случаят с Перник показва, че подобни неголеми язовири не са особено надеждни и трябва да има резервен вариант с подземни водоизточници, които да се използват в такива критични моменти. Там обаче няма подобно нещо. Градът е ползвал и за битово, и за промишлено водоснабдяване единствено яз. „Студена”. До първите години на новия век „Стомана”, тецът в града и другите заводи ползваха вода от яз. „Пчелина”, някога построен за тази цел. Този индустриален водоем обаче бе изоставен и съоръженията му разграбени. От там сега не може да се подава промишлена вода.

Бедата е, че в Пернишката котловина няма възможност да бъдат намерени подземни водоизточници с достатъчен дебит. Геоложките условия не го позволяват. Там може да се разчита единствено на подземни води от речната тераса на Струма, която е след язовира. Течението й обаче минава през индустриалната зона и целият град и водата от там не става за пиене, а само за миене на улиците и за промишлени нужди. Изпомпването на вода от витошките пещери също не е добра идея. Езерата в тях се подхранват от най-горното течение на Струма и при спадане на нивото им част от водата от реката ще отиде там, за да го компенсира, а не в язовира. Не правим нищо особено, защото сме в същия водосборен район. Сондажите край Перник ще помогнат, ако се правят след язовира.

- Значи яз. „Студена” трябва да се държи пълен и да се използва само за питейни нужди. Това ли е основният извод, който трябва да си направим, след като водата в него е близо до мъртвия му обем?

- Язовирът трябва много внимателно да се управлява, защото водосборната му зона е малка и е рискова и от наводнения. При пълно водохранилище една висока вълна ще доведе до преливането му.

- Над яз. „Студена” има ли подземен карстов резервоар, който да може да обезпечи допълнително количество вода по време на засушаване?

- От хидрогеоложка гледна точка това е малко вероятно. Хората обаче сега възприемат подобни идеи, защото удавникът и за сламка се лови.

- Къде може да се намерят подземни води за миньорския град, които да дадат сигурност при криза като сегашната?

- Има такива райони. Особено към Батановци, където водоносната тераса е достатъчно голяма, но и от там водата не може да се използва за пиене. Трябва да се търсят дълбоки водоносни пластове или възходящи карстови извори, независещи в голяма степен от климатичните фактори. Това означава прехвърляне с помпи на вода от друг водосборен район. Най-подходяща за целта е Радомирската котловина. Тепърва обаче трябва тези подземни води да се проучат и каптират, което не може да стане никак лесно и бързо и те ще са резервен източник, а не основен източник на питейна вода за Перник, само в кризисни ситуации. Това може да стане в най-добрия случай след две години.

- Посочете място в страната с добро подсигуряване с резервни водоизточници.

- Смолян е такъв пример. Там имат няколко хубави извора и с дебит с неголеми вариации.

- Как стои въпросът с кадрите? Има ли достатъчно хидрогеолози в страната?

- Няма. Ситуацията в момента го доказва. Има много институции в страната, където задължително трябва да има хидрогеолози - в басейновите дирекции, в здравните инспекции, екоинспекциите, във водните дружества. В тези ведомства на пръсти се броят хората с такава специалност. Тя се учи у нас само в 2 вуза – в МГУ и частично в УАСГ. За тази специалност обаче няма почти никакви студенти. Има най-много по петима от випуск. Затова и управлението на водите у нас не е ефективно, а административният капацитет нисък.

- Колко са необходими?

- Много повече. Поне 15 пъти повече. Така ще се запълнят и бройките в институциите.

ВИЗИТКА:

Дългогодишен преподавател в МГУ „Св. Иван Рилски”

Председател на УС на Българската асоциация по подземни води (БАПВ)

Инженер геолог-хидрогеолог - 1977 г.

Доцент - 1985 г.

Ръководител на катедра „Хидрогеология и инженерна геология” - 2004-2008 г.

Професор - 2011 г.

Гост-преподавател в 9 университета във Великобритания, Германия, Испания, Италия, Литва, Полша и Русия

Автор и съавтор на повече от 60 научни публикации, 3 монографии, учебник и практическо ръководство

Съавтор в повече от 10 интернационални проекта

Ръководител на над 500 проучвателни, проектантски и експертни доклада в областта на хидрогеологията, геотехниката и минералните води

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Доц. Стефан Узунов: Необходими са ни по 40 защитни средства дневно

Във връзка със битката с разпространението на COVID-19 изданията от “Телеграф медиа” ще представят  директорите на едни от най-големите болници у нас, които са на първа линия и се борят със заразата. Днес публикуваме блиц интервю с директора на Втора градска болница в София. Публикуваме и дарителска сметка, на която всеки, желаещ да помогне на болницата, може да го направи.

ДАРИТЕЛСКА СМЕТКА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА

ПОЛУЧАТЕЛ: Столична община

IBAN BG54SOMB91303133008302 BIC SOMBBGSF

Общинска банка клон „Врабча“