- Проф. Димов, как бихте коментирали случилото се с обгорелия мост на автомагистрала „Струма” близо до Дупница?

 - Засега няма подробна информация от експертизата на АПИ. Според мен, трябва да се направи не само оглед от специалисти експерти, но и да се проведе едно комплексно изпитване на съоръжението, което ще покаже състоянието на конструкцията.

 - Какво представлява това изпитване?

 - Става дума за комплексна експертиза със статично и динамично изпитване.

 - Имате предвид отгоре да има тежки камиони?

 - Да и да се предизвика динамичен ефект, за да се види какво е поведението на съоръжението след пожара.

Допускам, че то е било изпитвано и при пускането му в експлоатация. Така ще може да се направи сравнение с показателите, които са били отчетени тогава и сегашните. Тепърва обаче трябва да изчакаме и мнението на стопаните на моста от пътната агенция.

 - Не може ли да се мине и без подобно изпитване на конструкцията на обгорения мост?

 - Трябва да се направи. В моята практика имам доста примери с пожари, засегнали стоманобетонови конструкции на сгради. Преди много време, в първата половина на деветдесетте години в складовото хале на една фабрика имаше голям пожар. Там бяха пострадали най-много покривните панели, защото те се по-тънки и буквално бяха провиснали. Колоните, гредите и фермите на сградата не бяха така поразени.

В случая с моста на автомагистрала „Струма” при Дупница огнените езици е имало как да обтичат конструкцията и по тази причина е възможно да не е толкова трагично и страшно положението, защото пожарът не е бил в затворено помещение. В този случай пораженията не биха били толкова сериозни. Няма как да се вдигне висока температура на открито. В затворените помещения обаче тя се покачва много бързо до над 200 градуса и тогава започва деструктиране на бетона.

Според мен, положението е поправимо, но трябва добре да се оцени какви са в действителност пораженията. Първо на каква дълбочина е деструктирал бетонът. Именно за това едно изпитване ще бъде крайно-крайно показателно.

 - Експерти наскоро казаха неофициално, че някои от гредите са компрометирани от пожара и ще трябва да бъдат подменени. В случай, че подобна операция се наложи, това ще бъде ли трудно, защото на някои от тях няма гумените лагери и те били замонолитени към колоните?

 - Вероятно ще има възможност. Греди бяха подменяни преди време на виадуктите по автомагистрала „Хемус”, които са близо до София. В България има строителни фирми, притежаващи мощни крикове и те са участвали в подобни операции. Връхната конструкция може да се повдигне. Наистина това е много трудно и сложно, но не и невъзможно.

Все пак обаче смятам, че няма да се стигне до подмяна на греди. Те биха могли да се усилят на място. Има начини това да се направи. Всичко това обаче зависи много от заключенията на експертизата. Излезе ли тя със заключение, че пораженията от пожара са само повърхностни, без да са достигнали до арматурата и да променят нейните качествени характеристики, тогава може само да се премахнат поразените участъци по повърхността и да се мине към някакво саниране.

 - Има ли друг подобен случай в България, да гори мост? Ваши колеги казват, че е бил първият.

 - Аз също не знам за подобен случай. Много мостове, особено в градовете бяха затворени отдолу. Под тях се направиха складове и цехове. Нямало е обаче пожари. Имало е само дребни опушвания от клошари, които палят огън.

 - След случая с моста на автомагистрала „Струма” трябва ли да се забрани да има, каквото и да е под мостовете?

 - Категорично - да. Те са толкова важни съоръжения, че използването на пространствата под тях за други цели са несвойствени за тях. Със затварянето на тези места се губи възможността за редовни огледи и прегледи на мостовете.

Преди две години обследвахме голям надлез в Добрич, който беше със 6-7 отвора, като само 2 от тях бяха оставени свободни. Тогава открихме поражения по конструкцията от течове именно в частите, заети от магазините.

Мостовете трябва да са мостове, а не да служат за покрив на други неща.

 - Според Вас, какво е състоянието на останалите мостове от пътната мрежа в страната?

 - Контролът, ревизиите и поддръжката на съоръженията са абсолютно задължителни. При своевременното отстраняване на по-малките повреди могат да се предотвратят тежки последици.

Има някакви наченки на желание нещо да се прави. Чува се за програма за обследване на всички мостове на територията на София.

 - От какво най-често се повреждат мостовете у нас?

 - Повредите най-често са свързани с агресивните средства, които се използват, особено в градовете през зимата, срещу заледяването. В местата, където има износени отводнители, изолации, фуги от там започват разрушителните процеси.

- Лугата или химикалите, използвани против замръзване са по-опасни за конструкцията на мостовете?

- И двете еднакво. Поначало солта деструктира бетона и заедно с водата става на емулсия и нещата излизат извън контрол. Допълнително отрицателно въздействие има и от въглеродния двуокис изпускан от автомобилите и така разрушителните процеси в конструкцията се ускоряват?

 - Колко е животът на мостовете при добра поддръжка?

 - Би трябвало да е над 100 години. Ние обаче понякога за 30-40 години ги съсипваме. Разбира се, сега новите конструкции на сградите и съоръженията се изпълняват с прогнозна трайност 50 години. Така е заложено в нормативните документи на Евросъюза. Това обаче, не значи, че половин век мостовете не трябва да се поддържат.

 - Преди време ЕС прие по-строги изисквания за антисеизмично строителство. В тази връзка, трябва ли мостовете строени преди 50 години например сега да се укрепват?

 - Тези изисквания са много строги. Не за всички от съществуващите съоръжения обаче е възможно да бъдат изпълнени. При вече повредените мостове, като се тръгне към сериозен ремонт, там категорично трябва да се обърне внимание и на сеизмичната устойчивост на конструкцията.

Всички неповредени мостове не могат бързо да се укрепят и те да съответстват на новите изисквания. Няма държава, която може да си позволи такъв голям разход. Принципно би трябвало да има някаква програма в тази насока, която стъпва на определена база данни. Редно е да се тръгне от паспортизация и оттам категоризиране на съоръженията, като те се разделят на групи в зависимост от това колко е належащо да бъдат ремонтирани и в какви срокове трябва да стане това.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Ателието е по-силно от всичко останало, с което се занимавам

Вежди Рашидов: Фалшивите новини са път към самоунищожение на света

Ателието е по-силно от всичко останало, с което се занимавам

"Фалшивите новини са тема не само на България и на Европа, но и на целия свят. Те са продукт и рожба на ХХІ век, на така наречената интернет епоха, и с тях започна подмяната на истината, на достойнството и на ценностите, превръщайки ги в ежедневие. Малко хора осъзнават, че това е пътят на самоубийството на планетата.". Това заяви в интервю за "Монитор" шефът на комисията по култура и медии в НС Вежди Рашидов.