Проф. Божидар Попов: Обездвижването е по-големият проблем при децата от небалансираното хранене

Проф. Божидар Попов: Обездвижването е по-големият проблем при децата от небалансираното хранене

Недопустимо е в развита страна ученици да са в болница заради хранително натравяне

Имаме си наши „суперхрани“, а превърнахме в мода консумацията на вносни, казва в интервю на "Монитор" председателят на Българското дружество по хранене и диететика

- Проф. Попов, 20 деца бяха приети в ямболската болница със симптоми на хранително натравяне след обяд в училище. Нужни ли са по-стриктни проверки в детските заведения?

- Разбира се, че храната, която се предлага в детските заведения, трябва да е прясна, в срок на трайност и отговаряща на качеството. Тя може да е според изискванията, но пък да не се съхранява правилно. Или пък хората, които я приготвят, да нямат добра лична хигиена. Бактериите, които предизвикват хранителното натравяне, всъщност се предават точно по този начин. Така че едната причина е неправилно съхранение на храната, а другата - лоша хигиена на персонала.

- Какви мерки тогава да се предприемат, за да се избегнат такива случаи?
- Наистина контролът трябва да се засили и да не е кампаниен. Трябва да имате предвид, че детското хранене е голям проблем и в други страни, не само в нашата. Важното е да има балансирано хранене и храната е да безопасна. Затова е недопустимо в една съвременна и развита европейска държава да има пропуски в това отношение и деца да бъдат хоспитализирани в болница.

- Казвате, че детското хранене е проблем и в други страни, какво сочи опитът в това отношение?
- Миналия месец имаше конгрес по хранене в Дъблин и там темите за храненето при децата бяха дискутирани доста широко. По принцип се изтъкна, че проблем при подрастващите не е толкова небалансираното хранене, а обездвижването. Виждате, че те не излизат много навън, не играят, не спортуват, а предпочитат да са в къщи пред компютъра. Подрастващите имат нужда да изразходват енергия, защото организмът расте, затова при тях по-големият проблем е липсата на движение. Също така много се акцентира върху темата за консумацията на мляко и млечни продукти. По време на конгреса никой не спомена въпроса за нискомаслените продукти. Затова и у нас трябва да осъзнаем, че при децата трябва да са приоритет пълномаслените, защото когато се извлече мазнината, с нея губим много от важните витамини-витамин А, D, както и фосфор.

- А у нас като че ли се стремим точно към обратното - предпочитаме нискомаслените продукти?
- Да, което не е правилно.

- Кога обаче започват проблемите с храненето при децата, какво сочат наблюденията ви като експерт?

- Тук е изключително важна информираността. В западните страни още в начален етап в училище децата се информират по отношение на здравословното хранене, за вредата от тютюнопушенето, наркотиците-все неща, с които е добре да се запознават още в ранна възраст, за да се предпазят от вредното им влияние впоследствие.

- У нас се смята, че общо взето децата ни се хранят добре, докато са на градина и това се променя, когато постъпят в училище. Така ли е? Да не говорим, че периодично майки пускат снимки в социалните мрежи на закуски с изключително лошо качество.
- Знаете, че има наредби за храненето за отделните възрастови групи. Но според мен проблемът не е свързан с наредбите, а по-скоро с културата на хранене, която се създава в семейството от най-ранна детска възраст. Например родителите може да не закусват, по този начин децата свикват, че закуската не е важна. А за подрастващите е от първостепенно значение. В западните страни закуската е ритуал. Затова у нас, когато учениците не са закусили сутрин у дома, в голямото междучасие веднага си купуват нещо сладко, за да се заситят. Те не се е съобразяват дали това е здравословно.

- Консумират ли достатъчно плодове и зеленчуци днешните деца?
- Не, показват го и проучвания. Както не консумират достатъчно мляко и млечни продукти, което е много важно за растежа. А това е и парадоксално, защото все пак сме родината на киселото мляко.

- Какви грешки допуска българинът в храненето? Не наблягаме ли повече на хранителните добавки, отколкото на здравословната храна?

- Българинът като цяло прави доста грешки в храненето. Най-голямата е, че подценява закуската и надценява вечерята. Повечето хора приемат храна основно вечер, когато се приберат след работа. Това се внушава и на децата, а вечерното хранене е вредно. Така организмът се натоварва с много калории, което уврежда организма. Що се отнася до добавките, бих казал, че за моя радост вече останаха малко в историята, хората ги неглижираха. Преди време се изтъкваше, че едва ли не може да заместят натуралните храни, което не е вярно.

- В същото време „залитаме“ ли по драстични диети и по т. нар. суперхрани?
- Според мен тези т.нар.суперхрани навлязоха прекалено в нашето ежедневие. Рекламират се непрекъснато, а те бих казал, са несвойствени за храненето на българина. Не се отглеждат у нас, а са вносни. Ние си имаме наши си суперхрани, към които генетично сме свикнали и ги метаболизираме по най-добрия начин.

- Дайте примери?
- Бобовите храни, например. Фасулът е супер храна, в нея има всичко необходимо. Неслучайно се смята, че българинът е оцелял при най-трудни условия на живот благодарение на тези храни. Това е най-добрият белтък от растителен произход. Така че става дума за една мода, хиперболизиране на качеството на вносните храни, за което няма някакви научни основи.
- В момента сме във време на пост, превърнахме ли и него в диета и мода?

- Първо нека изтъкнем, че постът не е препоръчителен при децата, възрастните хора и бременните. Разбира се, епизодично, за по няколко дни, е полезен. По този начин пречистваме организма от животинските храни. Но дълготрайното лишаване от някои продукти е рисково за подрастващите. Затова и когато някой реши да прилага дълготраен пост, е по-добре да се консултира с лекар. Нека всеки прецени колко време може да пости. Не знам дали се превърна в мода, но много хора започнаха да парадират с това. Едва ли не смятат, че по този начин са отдадени много на вярата, на чистите си помисли. Но като че ли повече говорят.


Визитка:

Проф. Попов е завършил Висшия медицински институт - София и започва работа в ХЕИ – Видин

Научен сътрудник към Института по хранене към БАН
От 2000 г. е професор и ръководител катедра „Хигиена, медицинска екология и хранене" към Медицински университет – София Специализирал е в Санкт Петербург и Москва, където овладява съвременни методи за изследване на храносмилането и усвояемостта на храната в тънкото черво. В тази област защитава кандидатска и докторска дисертации
Автор е на „Митове и истини за храните, храненето и диетите", където разбива много от общоприетите митове за храната ни

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.