"365 са регистрираните лечебни заведения, всички черпят ресурс от НЗОК" и "За две години „Пирогов“ увеличи приходите с 1 млн. лева месечно", казва в интервю за "Монитор" шефът на Спешната болница проф. Асен Балтов.

- Проф. Балтов, поехте „Пирогов” в деликатно финансово състояние, но вече нещата са несравнимо по-добре. Дори ви избраха за мениджър на годината за 2018-а. Какво е финансовото състояние на болницата към момента? Има ли задължения?

- Все още не сме на нивото, на което искаме да бъдем, но за две години направихме много. Успяхме да подобрим много работата на колегите. Вече всички разбраха, че е много важно отношението към пациентите и те да бъдат доволни. Това веднага рефлектира върху желанието на все повече хора да се лекуват в нашата болница. А това доведе до увеличаване на оборота и на трудовите възнаграждения на работещите в „Пирогов“. Обемът на болницата за две години се увеличи с повече от 1 млн. лева приходи на месец. Очакваме, и то съвсем реално, в края на годината да достигнем вече 12 млн. лв. над оборота, който е постигнат преди две години, което е една сериозна сума. Тези цифри показват, че „Пирогов“ има огромен потенциал. Когато успеем да довършим проектите, които сме започнали, за обновяване на клиниките и отделенията, се надяваме, че пациентите ще останат доволни и ще бъдем една от най-търсените болници в София и в страната.

- Вие и сега сте най-търсената болница. Искате да поемате повече планови случаи ли?

- Да, най-търсената сме за спешни състояния, но искаме да приемаме повече планови случаи, тъй като имаме много добри специалисти.

Сега 85% от пациентите идват по спешност и не винаги могат да оценят дали тези специалисти са най-добри. Мога обаче да гарантирам, че тук работят колеги от всички специалности, които са на европейско, дори на световно ниво. Затова те заслужават да имат и един добър планов прием при много добри условия в съответните отделения и клиники, в които те работят. Идеята ни е да надградим така, че да увеличим точно плановия прием с пациенти, които желаят да бъдат лекувани в „Пирогов“.

- Какви нови клиники и отделения се откриха в последните година – две в „Пирогов”? Как се постига това в условията на тотално недофинансиране на здравеопазването като цяло?

- Успяваме, защото с увеличаване на работата се увеличават и приходите. Така успяваме да направим някаква дори минимална инвестиция всеки месец, за да подобрим условията в една или друга клиника. Успяхме да реновираме четирите травматологични клиники, условията за пациентите в тях са много по-добри. Направихме Клиника по гастроентерология и Клиника по неврология. До края на годината трябва да приключи цялостното реновиране на клиниките по изгаряния за деца и възрастни, както и реанимацията. Правим изцяло ново оборудване на четири операционни зали към тях. Започваме изграждането на напълно нова Клиника по лицево-челюстна хирургия с операционни зали към нея, които също ще бъдат на европейско и световно ниво. Досега имаше само такова отделение към Клиниката по неврохирургия. Направихме педиатрично отделение, което е допълнение на нашите детски отделения. Имаме много добре развита детска хирургия – гръдна, неврохирургия, урологична, изгаряния, но нямахме педиатрично спешно отделение. Оказва се, че София има изключително голяма нужда към такова нещо. Веднага щом го открихме, на денонощие през него преминаваха между 80 и 100 малки пациенти.

- Как дотогава бяха лекувани децата спешни случаи?

- Повечето от тях бяха връщани от „Пирогов“ след спешен преглед, защото не можеха да бъдат приети, тъй като нямахме спешно педиатрично отделение. Такова имаше в Университетската болница по педиатрия, както и в някои други лечебни заведения.

- Факт е, че „Пирогов” работи като нощен и празничен „джипи”, т.е. хората търсят помощ дори за елементарни проблеми. Необходима ли е промяна в нормативната уредба така, че да не бъдат натоварвани лекарите с такива дейности, които са в задълженията на общопрактикуващите лекари?

- Има състояния, които изискват пациентите максимално бързо да бъдат прегледани от наши специалисти. Има обаче и състояния, за които пациентите смятат, че са спешни, защото са се появили след 20.00 часа. Ние не можем да върнем такива хора, защото те определят, че са спешни, а не ние. Ние можем да потвърдим или отхвърлим това едва след като ги прегледаме. През 2018 година през болницата са преминали 260 000 човека. От тях хоспитализирани са около 50 000. Здравно неосигурените са били около 10 000. Това не е малка цифра, но Министерството на здравеопазването покрива спешността в България. Ние получаваме пари за тези хора. От тях под 1% остават на лечение в болницата. От този 1% половината си плащат натрупаните осигуровки още докато са при нас, за да не заплатят лечението, което излиза по-скъпо. За другата половина се ползват други механизми. Ние нямаме точна информация колко точно от потърсилите помощ при нас са дошли, защото не са намерили своя личен лекар. „Пирогов“ вече има медицински център, с който джипитата могат да сключват договор за осигуряване на медицинска помощ на хората от пациентската си листа, когато не са на работа. Надяваме се, когато започнат новите договаряния за следващата година, ще има повече желаещи лекари да сключат договори с нас, защото центърът има възможност да работи денонощно. При нас натоварването по празници и в почивни дни е много голямо и защото много болници в такива дни не работят. Това обаче не пречи на работата на „Пирогов“. Ние успяхме чуждите негативи да превърнем в наши преимущества. Ние не позволяваме пациентите да бъдат връщани, оказваме помощ на всички, които са я поискали от нас. По този начин привличаме повече хората към нашата болница, защото знаят, че тук могат да бъдат обслужени и да получат качествено здравеопазване.

- Споменахте, че ползвате и други механизми при здравно неосигурените. Какво точно имате предвид?

- Единият от тях е покриването на лечението на социално слабите от Министерството на труда и социалната политика. Другият е допълнително споразумение между пациента и болницата за плащане на лечението в следващите месеци.

- Може ли да се каже, че проблемът със здравно неосигурените вече е намалял?

- Да, може да се каже. Той не е така остър, както преди години. Нещо повече, той е намален до минимум. Смело мога да кажа, че вече под 1% са тези, които не могат да заплатят лечението си, защото са без здравни осигуровки. Тъй като „Пирогов“ е болница с най-много преминали пациенти по спешност, ние получаваме допълнителна субсидия. За един такъв пациент ни се плащат 33 лева. Това в никакъв случай не можем да кажем, че е достатъчно, но все пак е сериозна подкрепа от Министерството на здравеопазването.

- Неотдавна заявихте, че има твърде много болници в България. Защо – рестрикции ли трябва да има към откриването на нови, или НЗОК трябва да направи регулация по отношение на договорите си с тях?

- Към момента в България има 365 болници, но в това число не влизат някои медицински центрове и практики, които имат право на еднодневна хирургия или на еднодневен престой. С тях стават двойно повече. Всички те ползват един и същ ресурс – Националната здравноосигурителна каса, а също и медицински персонал. Всички знаят, че има голям недостиг на медицински сестри и той ще се увеличава в следващите години. Прекалено големият брой на лечебни заведения води до разпиляване на тези ресурси. Понякога заради това се получава некачествено здравеопазване. Има случаи, в които пациентите преминават през една болница, но виждат, че не са за нея. Тогава се прехвърлят в следващата, оттам в трета, докато накрая стигнат в подходящата за дефинитивно лечение.

- Колко трябва да е оптималният брой болници?

- Трябва да са поне със сто по-малко. Тук не става дума за закриване на лечебни заведения.

- Какво тогава да се направи с излишните?

- По-добрият вариант е вливането им в по-големи структури. Така ще бъдат оптимизирани разходите и приходите им. Например „Пирогов“ е болница, която всяка седмица изписва около 800 пациенти. Много от тях се нуждаят от допълнително лекуване в следващите 14- 21 дни. Те обаче изпадат в колапс, защото не знаят как да продължат в своето лечение. Хората остават вкъщи, близките им също не знаят как да се грижат за тях, а в повечето случаи са на работа. Вливането на едни допълнителни структури така, че да се направят болници за долекуване, би позволило на много от лечебните заведения сега, които ползват ресурс, но не работят ефективно, да започнат да го правят.

Визитка:

Роден е на 19 септември 1966 г. в София

Завършил е Медицинския университет през 1994 г.

Две години по-късно започва специализация по ортопедия и травматология към Втора травматологична клиника на „Пирогов“

От 2006 до 2013 г. е част от екипа на ВМА като ординатор в катедра "Ортопедична травматология и реконструктивна хирургия“

Преди да бъде избран за директор на УМБАЛСМ „Пирогов“ през 2017 г., е шеф на Първа травматологична клиника в болницата

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Милка Василева: У нас липсват 30 000 медицински сестри

Съсловието не е разделено, подкрепяме протеста на фейсбук групата, но не участваме в организацията, казва в интервю за "Монитор"  председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи