Съединението е поредният етап от осъществяването на идеята за целокупна България, казва в интервю за "Монитор" историкът

- Проф. Пантев, обикновено за Деня на независимостта се изтъква, че е пример за дипломация. Какъв акт е тогава Съединението?

- 6 септември е второто освобождение на България, изцяло подготвяно, реализирано и защитено от български сили. Това е почти двойно уголемяване на една държава, която все още има зависим статут. Така че Съединението до голяма степен подготвя Деня на независимостта, която е осъществена по мирен път, но не би било възможно да се осъществи по този начин, ако не беше предварително делото на съединението. А то удиви света с три неща - с чувството за общност, за умереност и готовност за защита на това дело, включително и на бойното поле.

- На какво се възпротивихме тогава, какво показахме?

- Погледнато формално, Съединението беше едно антиевропейско дело, доколкото нарушава един европейски договор, под който стоят подписите на всички Велики сили. Но тогава, когато става ясно, че е така, цивилизовано, осъществено по най-благороден начин, всички страни и съседи приемат това за свършен факт. И за завръщане на статуквото изобщо не става дума. Става чудото, че един народ, който дотогава е смятан за пасивен, дори за покорен, е готов на полето на честта, във вътрешен аспект да осъществи това присъединяване.

- Сблъсквали ли сте се с митове относно тази дата?

- Ясно е, че тогава е имало единно мнение - че Съединението трябва да бъде осъществено. Но е имало различни варианти и мнения как да стане това. Някои са смятали, че също трябва да бъде възпроизведено в Македония. Дори при обявяване на Независимостта в Пловдив македонските дейци на нашето Национално-освободително движение идват с черни знамена. И тогава министър-председателят Петко Каравелов казва: „Тази година в Пловдив, догодина в Скопие“. Приемало се е, че това е поредният етап от осъществяването на идеята за целокупна България.

- Кои са героите на Съединението, какво да разкажем на децата си?
- На децата си трябва да разкажем, че когато една страна е просперираща, която набира скорост и престиж на Балканския полуостров, тогава е много лесно. В крайна сметка, по време на Съединението пука само една пушка в центъра на Пловдив. Когато една страна е гледана като държава на бъдещето, тогава дори онези етноси, като турци, гърци и арменци, не възразяват на това, че Източна Румелия става част от България. Виждат, че в нея се живее по-добре, по-толерантно и по-стопански обусловено. Никаква друга пропаганда не би могла да запази този акт, ако не беше идеята, че Източна Румелия, като изкуствено създадена страна, с особен статут на управлението, прояви желание да бъде присъединена към майката-отечество България.

- Изумихме ли Великите сили с действията си?
- До голяма степен да. В едно писмо до Григор Начович пише: „Сега ви гледат по друг начин“. Тогава се е приемало, че България повече или по-малко е един изкуствен продукт на руската политика. Изведнъж се оказва, че по многостранен начин България може да осъществи едно дръзко дело, с което се примиряват всички, независимо дали го поздравяват или не.

- Има ли политика в този акт или по-скоро е защита на национален идеал?
- Има общонационален порив, при който всички виждат, че това е едно естествено движение, дръзка ревизия на Берлинския договор. Това е поразяващото. Никой дотогава не гледа сериозно на българите. Все още имаме руски военни министри, руски инструктури на българската армия и пр. Но никой вече не говори за връщането на предишното статукво. Самият факт, че в Източна Румелия нямаше турски гарнизони, свидетелства, че рано или късно е било предопределено да стане това. Другите балкански държави не осъществяват такъв мащабен акт, защото те не са обединени още в естествените етнически параметри и измерения. Тук българите го осъществяват сами при едно разбиране, че повече не може да бъдат изкуствено разделени две български държави.

- Казвате, че осъществяват този акт сами, наистина ли Русия се дистанцира тогава?
- Противно на всички мнения, Русия не е против. Тя е против самия княз Александър, който се приема, че е чужд и враждебен на руските интереси. Англия подкрепя Съединението условно, защото вижда, че то е независимо начинание. Все пак, когато започва Сръбско-българската война, напредването на нашата армия е спряно не от Русия, а от австро-унгарския представител граф Кевенхюлер, който преди това е военно аташе в София. Иначе българите преди това биха се устремили към Ниш. Австро-Унгария по принцип е враждебна към обединението на славяните. Никой не смее - особено след войната, да говори за връщане на статуквото. България проявява чувство за баланс и всички приветстват това дело. Не всички са смятали, че така трябва да бъде, но никой не казва, че този акт не е трябвало да се осъществи.

- А как си обяснявате позицията на Великобритания?
- Тя е водена от принципа да се противопостави на руското влияние на Балканите. Англичаните в крайна сметка налагат ревизията на Санстефанския мирен договор, а сега като бумеранг, подкрепят това Съединение. Условно, разбира се, с една фраза: „Трябва да се има предвид и желанието на населението“. А желанието на 900 000 души от област Източна Румелия е да бъдат част от България.

- В днешно време много обичаме да си говорим за лидери и лидерски качества, от какво да се поучат днешните лидери от героите на миналото?
- Нямам самочувствие да съветвам лидери, но все пак нека да знаем, че средствата може да са различни, но целта на Съединението е една - независима, просперираща и добруваща България. Помежду си са се упреквали, в Народното събрание има дебати на тази тема, но става дума за методика, а не за постижения. Има една американска историчка от хърватски произход - Барбара Йелавич, която казва, че крал Милан спасява Съединението, защото като напада България, нашата армия извършва чутовни геройства. Между другото, това е единствената война, в която България воюва без съюзници. Никой вече не поставя въпроса за миналото. Например Чардафон Велики е имал една представа за Съединението, Захари Стоянов - друга, но виждат, че се случва нещо велико и застават зад тази кауза.

- Припомняме ли си обаче, че Съединението прави силата или за нас е просто фраза?
- Съединението не трябва да се приема в буквалния смисъл, че всички трябва да мислят еднакво. Напротив, в различието се ражда благородната идея и нейната реализация. Едните губят престиж, други-печелят, но връщане назад няма. Тук можем да направим аналогия със следното - когато избухва Априлското въстание, имаме мнозина дейци, които са смятали, че няма да е успешно. Но когато то става факт, те се нареждат сред участниците. Това е заветът, поуката от този акт, който честваме на 6 септември.

- Като говорим за поука, вземаме ли си такава от историята, обръщаме ли се към нея?
- Ако сме си взели поука от историята, то това трябва да се отнася за цялото човечество. Нямаше да има тирания, разрухи и др. Поуките в историята са условно възприемани. Говорим за различни прочити. Но в този ден цяла България ликува. Някои са казвали, че е трябвало да вземем от този акт повече, други - че тогава не е бил моментът. Но това не означава единодушие, което често води до заблуди. Когато през април 1886 година пристигат румелийските депутати, които заседават в София, вече става ясно, че започналото на 6 септември дело завършва с триумфа на Общото заседание на двете камари от Източна Румелия и Княжество България. Това фактически е окончателният триумф на Съединението.

Визитка:

Роден е през 1939 г. в с. Раковица, Видинско

Работил е в Института по история при БАН

Преподавал е в Софийския университет „Св. Климент Охридски”

Специализирал е в Англия и САЩ, където също така е и преподавал

Специалист по нова история на България и по история на международните отношения ХIХ-ХХ в.

Проф. Пантев беше депутат от Коалиция за България три мандата

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини