Проф. Ана Кочева пред

Проф. Ана Кочева пред "МОНИТОР": 100-годишни БГ рецепти „слушат” студенти зад граница

Качваме пататника и пареника от Родопите в езиковата ни интерактивна кулинарна карта

* 30 са проучените пунктове, към всеки има видеофайл и аудиоматериал

* Турският и гръцкият с най-голямо влияние върху кулинарната ни лексика, казва в интервю експертът от Института за български език при БАН

- Проф. Кочева, след прекъсване заради пандемията отново излязохте на терен и продължавате проучванията за интерактивната езикова кулинарна карта. Кои райони изследвате в момента и какви са целите на този етап?

- Пандемията действително промени хода на проекта „Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия“. Цяла година поради понятни причини екипът ни не можа да работи на терен, но пък за сметка на това картата се появи в интернет и вече всеки може да я види и „чуе“, тоест тя "заработи" извънредно. Независимо от необичайните обстоятелства, в които бяхме поставени всички, работата не беше преустановена и затова заместихме едни дейности в проекта с други. В момент, в който бяхме социално дистанцирани и останали си вкъщи, се оказа, че сме доста полезни с нашата карта – от една страна разнообразихме кулинарния живот на българина (а той по неволя стана твърде интензивен), от друга, пренесохме хората, които проявяваха интерес към картата, в живописни български краища, срещнахме ги с интересни хора, "отворихме ухото" им към по-непознати диалекти. Така взаимно се опитвахме да се върнем към предишния живот, към нормалността, доколкото това беше възможно. Защото освен за говорите и за старите български блюда тази карта носи много информация за българина, за неговия живот, навици, обичаи. Междувременно създадохме и английска версия на сайта поради големия интерес от чужбина към нея. Сега я попълваме с нов материал, защото тази пролет най-сетне подновихме теренните проучвания и дори в този момент ни откривате на експедиция. Успяхме да картографираме Охрид, Мещица, Пернишко, Трявна, Хисаря, връщаме се от Родопите, предстоят Видин, Брегово... С други думи попълваме езиковата територия със свеж диалектен материал от всички региони.

- Колко рецепти вече има в картата и колко ястия попадат в нея?

- Над 30 са проучените пунктове на картата. Видеофайловете, които се отворят към всеки пункт, са много, към тях прибавяме аудиоматериал, има и галерия със снимки. Не съм правила механични изчисления, но със сигурност надхвърляме първата стотица.

- Попаднахте ли на ястия, които вече са почти неизвестни в страната ни и са автентични само за даден район?

- Това е една от целите, които сме си поставили, и се оказва, че почти всеки регион поднася изненади. През последния месец открихме старожелезарския ашчак, тревненската печена тиква с лук
(това, по думите на информантката ни, представлява над 100-годишна рецепта), морузницата от Мещица или пък печеното на книга яйце пак оттам. Съвсем скоро ще качим на картата пататника, клина, смидаля и пареника от Родопите, които, приготвени и разказани от местните хора на място, се различават много от онова, което всеки смята, че познава.

- А има ли чужди ястия, респективно наименования, които са навлезли трайно?

- Българската кухня е балканска, а балканската има ясно изразен ориенталски характер, което се отразява и в езика. Затова аз говоря за лексикални кулинарни балканизми, като най-осезателно е лексикалното влияние на турски върху кулинарната лексика. На второ място заемки е дал гръцкият език. Румънският е по-ограничен с влиянието си, което е изразено в известна степен по отношение на обработката на някои царевични храни. Следователно, с основание се говори за балкански лексикални турцизми, балкански гърцизми, балкански румънизми за храни, които са основни на Балканите. Някои от тези названия могат да се срещнат и в други езици, но не с такава честота (заради типичната употреба на реалиите), каквато се открива на Балканите. Въпросът за българското (славянско) лексикално влияние на Балканите в областта на кулинарната лексика досега не е поставян и той предстои да бъде решаван в бъдеще. Но са налице отделни сведения за посредническата роля на българския език дори при западноевропейските езици, напр. при дума като йогурт ‘кисело мляко’.

- Показва ли тази карта, че всъщност и диалектите ни са живи, успяваме ли да ги съхраним, какви са наблюденията ви?

- Тази карта е поредното доказателство за това, че диалектите ни са живи и в употреба. Тъй като картата е на първо място лингвистична, тя акцентира върху диалектната специфика - и звукът, и видеото демонстрират много ясно фонетичните и лексикалните особености на регионите. Чува се специфичната фонетика, открояват се диалектите на селища, които стоят доста далеч от книжовния език. Лексикалното разнообразие също е голямо, диференциалната лексика, т.е. различната от книжовната, е тази, която особено ни интересува. Родопският регион, където сме в момента, е много ярко доказателство в това отношение, тук се пазят архаични особености на всяко езиково равнище, затова обикновено казваме, че докато има Родопи, ще има и диалектология. На картата ще видите и чуете, че родопските говори нямат възраст, тоест владеят се и от стари, и от млади.

- Може ли тази кулинарна карта да бъде и наша визитна картичка зад граница?

- Надявам се, че това вече е така. Именно затова направихме и непрестанно попълваме и английската версия на сайта. Междувременно ми се обаждат колеги от чужди университети, които се оказва, че често „отварят“ картата пред своите студенти, за да допълват посредством нея обучението по български език. Пишат ми и наши сънародници, живеещи в чужбина, за да споделят, че картата ги пренася в България и визуално, и звуково, разбира се, и сетивно.

- Кога ще пресечете пределите на страната ни, за да изследвате говора и ястията на българите в чужбина?

- Всъщност вече го правим. Интерактивната карта обхваща историко-географското българско землище, което се разпростира и извън настоящите държавни граници, там където още може да се чуят български диалекти. Добавяме и старите, историческите български диаспори в Украйна, Молдова (Бесарабия), Румъния (Банат). Вече имаме проучени пунктове от Берово и Охрид, а също и от Връбник, Южна Албания. В това отношение интерактивната кулинарна карта продължава традициите на Българския диалектен атлас. Обобщаващ том и на Картата на диалектната делитба на българския език. Освен лингвистичната информация, която носи, тя показва още обичаите, понякога местните носии и песни от един или друг регион, тоест проектът неусетно се превръща в животопис на малките населени места през ХХІ век.


Визитка:

Проф. Ана Кочева работи в Секцията за българска диалектология и лингвистична география в ИБЕ при БАН

Занимава се с проучвания на българските диалекти из цялото езиково землище, с проблеми на езиковата история и сравнително (българо-немско) езикознание

Участвала е в проучване върху езика на българската общност във Виена, изнася лекции пред български ученици от Бесарабия, Западните покрайнини и Р Македония, организирани ежегодно от фондация „Българска памет”

Автор е на три монографии, няколко студии и десетки статии по езикови въпроси

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.