0
  • Не чух какво са си казали Петков и Ковачевски за прословутия Коридор № 8, дано е мой пропуск
  • Тамошните „научници“ нямат желание да разговарят в истински научен порядък
  • В страни като Германия, Австрия, Франция броят на сънародниците ни расте
  • Не чух какво са си казали Петков и Ковачевски за прословутия Коридор № 8, дано е мой пропуск
  • Тамошните „научници“ нямат желание да разговарят в истински научен порядък
  • В страни като Германия, Австрия, Франция броят на сънародниците ни расте

- Проф. Кочева, вие често изразявате ярка позиция по въпроса за отношенията ни със Северна Македония. От тази гледна точка как ще коментирате визитата на премиера Кирил Петков в Скопие? Мислите ли, че бе акцентирано на важни проблеми?

- Тази визита предизвика много коментари още преди да се осъществи и съвсем логично премина при засилен медиен интерес. Това, което видяхме от изявленията след срещата Петков – Ковачевски, беше подчертано дружеският тон, който демонстрираха двамата премиери; те се назоваха един друг приятели и колеги и обявиха, че са постигнали съгласие по всички въпроси, които са разисквали. (В скоби ще отбележа, че по същия начин се обръщаха един към друг и бившите премиери на двете ни страни, но друга „соработка“ не се осъществи). Днешните поставени въпроси, поне според това, което се каза и показа, вероятно са били преди всичко икономически и търговски. В този смисъл очевидно се е осъществила една по-скоро бизнес среща. Разбрахме, че до 60 дни може да заработи самолетната линия София-Скопие, нещо, което, доколкото помня, беше договорено още преди 15-ина години, но оттогава досега самолети така и не започнаха да летят поради липса на интерес от страна на авиокомпаниите. Да видим дали действително сега това ще се промени. Аз не чух обаче, и дано това да е мой пропуск, какво са си казали Петков и Ковачевски за прословутия Коридор № 8, чието изграждане е елемент от двустранния договор от 2017 г. Този договор пет години по-късно има битност само на хартия. Чух още от премиера Петков, че е оптимист и че добросъседството вече има различна дефиниция. Първото е радващо, по отношение на второто аз лично смятам, че думата добросъседство е еднозначна и тя винаги би трябвало да има една и съща семантика, като в нея следва да се включат освен изпълнението на договора още: премахването на антибългарската реторика в РСМ, спирането на посегателствата и манипулациите на документални исторически и езикови източници; разкриването на досиетата на тайните югослужби; разграничаването от дейността на сепаратистката ОМО-Илинден; преустановяването на наливането на огромни средства за антибългарска пропаганда извън РСМ; признаването на вече направените български компромиси. Не разбрахме говорено ли е по тези въпроси, а те са твърде важни.

- Бе решено работните групи на двете страни да са съставени не само от политици, но и от експерти. Това добре ли е според вас и смятате ли, че реално ще има промени в работата на историческата комисия?

- Всички очакваме резултати от работата на комисията по историческите въпроси, но също така добре знаем, че дейността й е минирана от страна на участниците от РСМ в нея. Знаем, че тамошните „научници“ не просто нямат желание да разговарят в истински научен порядък, за да се търси съгласие по спорните въпроси, но дори има абдикация от вече постигнати договорености по отделни теми. Продължава от северномакедонска страна да се лансират тези и внушения на принципа „Немам доказ, али тврдам“. Сега се заговори, че ще има промени в структурата и в персоналните състави на комисията, да видим дали това ще помогне, защото до този момент членовете в нея от страна на РСМ бяха доста зависими по отношение на поведението и на решенията си. В общата ни история има обективни документални обстоятелства, те са такива каквито са, но в Скопие упорито се премълчават, нещо повече - преиначават се. Затова София няма как да си затвори очите пред тях и да ги пренебрегне.

- Само преди дни представихте и третия том от поредицата „Българите в чужбина - толкова близо, толкова далеч“ и „Интерактивната кулинарна карта на българската езикова територия“ в БКИ в Берлин. Въпреки пандемията събитието дори се проведе и присъствено и при голям интерес. Какво е новото в този том, на какво акцентирате?

- Смело мога да кажа, че поредицата е истинско явление в научното и общественото пространство както у нас, така и сред различните български общности зад граница. В тази поредица наши сънародници от много страни по света публикуваха свои текстове – в първите два тома те са преди всичко научни, но последният има много по-различна физиономия. Този трети том е разделен на две части – първата включва литературно-есеистични текстове от автори, някои от които професионално пишещи хора, макар и зад граница. Втората поставя акцент върху академико-изследователския поглед по най-актуалните проблеми за българите в чужбина. Съвсем обяснимо тук присъства и една нова тема – за това как се отразява на живота, обучението и дейностите на българите глобалната пандемия от COVID-19. Засягат се, разбира се, и лингвокултурологични теми, свързани с нашите сънародници в чужбина. Запазването на българския език в другоетнична среда продължава да бъде централна тема в текстовете. Чрез него се пази и идентичността, и българският етнопрофил, осъществява се възпитанието в родова памет и в почит към общото ни минало. Ето защо и срещите ни с нашите сънародници в чужбина, когато представяме поредицата, са толкова живи, вълнуващи, уютни, несвършващи. Точно такава беше берлинската премиера на книгата в Българския културен институт – съвсем неочаквано в тези пандемични времена, когато човешките страхове са обострени, залата беше пълна, а разговорът не секна повече от два часа. Задгранична премиера направи и „Интерактивната кулинарна карта на българската езикова територия“, към която също беше проявен истински интерес, защото езикът, а в конкретния случай диалектите, както и кулинарията, събират на една софра, метафорично казано, сближават, правят общности и прибавят към идентичността.

- Всъщност всяка домакиня много лесно може да намери вкусна рецепта в интерактивната карта. С какво ще я допълвате, към кои райони ще насочите изследванията си тази година, след като общо взето картата бе „сготвена“ по време на пандемия?

- На https://ibl.bas.bg/kulinar/kulinarna-karta.html всеки може да намери картата, да я разгледа, да си хареса стари български блюда, да ги приготви, след като чуе и види във видеофайловете как ги правят нашите информанти. През топлия сезон на 2021 година успяхме да попълним много важни диалектни региони, бяхме в Родопите, в Северозападна България, в Пернишко, в Хисаря, в Трявна, в Самоковско, да не изброявам докрай. Остават ни Западните покрайнини, Североизточна България и тук-там да попълним липсващи селища, които считаме, че са съществени в диалектно отношение, че говорите им са архаични или имат диагностиращи черти, които силно ги отличават от други. Но ако искате да разберете какво представлява „чучевото“ от с. Брезе или пък „пошибалката“ от Трекляно, картата ви очаква.

- Къде най-трайно са запазени диалектите ни и къде книжовният език оставя своя отпечатък ярко и ги е заличил?

- На терен се установява съвсем живо и функциониращо явлението диглосия, тоест владеене в еднаква степен на две форми на езика – книжовна и диалектна. Едни от най-архаичните български говори, разбира се, са родопските, те пазят старинни особености, дори реликти от някогашното склонение, тоест остатъци от някои падежни форми. Много интересна е фонетиката на Северозапада, ще я чуете на картата в записите от Годеч например. А кой не е чувал банския говор, кой не знае за „чибапчетата и двете чила рачия“, които обичат в този край? Диалектите са живи, носителите им са представители на всички генерации, а днес вече в социалните мрежи говорите се радват и на писмена реализация, нещо немислимо доскоро.

- По какъв начин се променят диалектите ни при българите зад граница?

- Българите зад граница предпочитат книжовно-разговорната форма на българския език, но не са изключение и общностите ни, сред които комуникацията върви на диалект. Визирам наши сънародници в Испания например, където много често изселването от България и заселването там става компактно. Емигрират цели населени места от Родопите, от Плевенско и се установяват на новото място пак заедно, като продължават да комуникират помежду си на диалект. Има случаи, в които българите там въобще не научават испански, което не е непременно добре. Да, българският език се пази, но капсулирането остава. В повечето случаи обаче българските етнически общности в чужбина са основно билингвални (с различна степен на владеене на чуждия език). Българският семеен език пък е от два типа. Единият се реализира в семейства, където и двамата съпрузи са българи, а другият, когато само единият от членовете на смесения брак е от български произход, но поради едни или други обстоятелства се е наложил българският език. Това естествено води до ранен билингвизъм в семейството (и особено при децата). Макар и по-рядко съществува и явлението полилингвизъм (мултилингвизъм), когато се владеят повече от два езика. Но почти няма случай, при който двата езикови кода – българският и чуждият – да не интерферират помежду си, в резултат на което се получава своего рода смесен език.

- Кога се къса връзката с родината ни?

- За радост не са чак толкова чести подобни случаи, особено при първото поколение емигранти. Има желание езикът и идентичността да се съхраняват, затова и българските училища в чужбина набъбнаха неимоверно много през последните години. Развиват се и българските медии в чужбина, социалните групи, мрежи. В крайна сметка това също е начин да се поддържа българският език. У второто поколение обаче картината става по-различна, там вече запазването на езика е въпрос на желание и на по-големи усилия.

- Къде броят на преселниците ни се увеличава най-много?

- В страни като Германия, Австрия, Франция броят на сънародниците ни расте. Когато човек вземе решението да смени своята география, това най-често се дължи не само на материални подбуди, въпреки че те все още остават водещи, но и на желанието да се живее по-подредено и съобразно действащи правила. Те улесняват живота, спестяват и време. Но нека все пак да отчетем и една друга тенденция, която се проявява през последните две години. Разбира се, че я наложи пандемията, но е факт – нарасна броят на завърналите се българи, много от тях млади, вече образовани навън, които решават да работят в България и ако преценят, че средата е подходяща и ги задоволява, те биха се задържали в родината. С други думи, от всички нас зависи да подобряваме средата и да създаваме условия тази тенденция да не се окаже временна.

Визитка:

Работи в Секцията за българска диалектология и лингвистична география в ИБЕ при БАН

Занимава се с проучвания на българските диалекти из цялото езиково землище, с проблеми на езиковата история и сравнително (българо-немско) езикознание

Участвала е в проучване върху езика на българската общност във Виена, изнася лекции пред български ученици от Бесарабия, Западните покрайнини и Р Македония, организирани ежегодно от Фондация „Българска памет”

Автор е на три монографии, няколко студии и десетки статии по езикови въпроси