Здравейте, аз не съм Лудото майче и изобщо не знам какво правя в тази рубрика!

Но от групата за взаимопомощ в редакцията, незнайно защо, ме приобщиха към секцията изтерясали жени с малки деца, които изписват една мастилница за преживелиците си на море с децата, на площадката с децата, на ресторант с децата.

Единственото общо е, че и аз имам малко дете. Но моето е „възпитано, тихо, послушно“. Или поне такъв беше проектът за него.

Аз съм спокойна! Уууу, са. Аз съм спокойна. Оммм. Детето ми е интелигентно, нищо че е само на три. Беше замислено като такова. Без телевизор от раждането му, пускаше се само тайно, късно вечер. Без таблети, телефони. Трябваше да слуша Рахманинов, да се възпитава добрия вкус. Да се четат по 2-3 книги с приказки преди и след лягане, да играе с дървени играчки, образователни - хем да учи, хем да е в мир с природата; да ходи по планините – да обиква зеленината и да тренира малкото си тяло, за да е здраво. Трябваше да плува от тримесечен, после по Монтесори на 10 месеца да започне да развива тактилните си усещания с различни текстури. Никакво насилие, никакви пистолети у дома, нищо че е момче. Трябваше да се учи на обноски, да бъде нежен, да пипа леко, да има досег до всякакви музикални инструменти, за да развие талант, ако има.... Възпитание без шамари, без повишаване на тон, само разговори и пак разговори. Личен пример. Пак разговори. Много разговори.

Ебати проекта! Аз совалка за НАСА да бях почнала да сглабям в гаража с тази увереност в успеха, щях да съм готова и да съм вече на Байконур, отброявайки от 10 назад.

Въпреки „леките“ отклонения от проекта ми, аз стриктно се придържам към него и като китайска капка, систематично и безотказно, сляпо действам по предварителния план. И ето, има резултат. У дома си имам едно наистина умно дете - на три вече знае как да имитира погледа на котарака в чизми от „Шрек“ и да ме обезоръжи в моментите, когато на лъвицата (мен) й е настъпил опашката. С телевизора имам истински успех! След като за пръв път му пуснах ми отне само една година да го отлепя от шарените реклами, на които почти не дишаше, и които ако спра следваше кански рев. Но сега вече не му обръща внимание, наистина! Таблетите и телефоните днес се захвърлят безобразно и не предизвикват никакъв интерес, след като успя да изгледа всички 2453947295730576207295762983745 клипчета с отваряне на шоколадови яйца, и анимирани топчета, сипещи се от всевъзможни места.

За Рахманинов обаче, не се разбрахме. Но нищо, той е свободен да има собствен вкус. А неговият избор е категоричен – с кански крясъци „Рокендрол, бейби“ и вирнати два пръста (не винаги успява да изпъне показалец и кутре във въздуха) клати динамично глава на Metallica или ме дърпа за ръкава с репликата „Пусни оня батко!“ (б.а. да се чете Съли Ърна и Godsmack). Музикално е обаче детето, много ритъм има в него. И музикалните инструменти си харесва, наредил ги е като на витрина – кийборд, от който се пуска ритъм секция; до него, в непосредствена близост – сет барабани (оказаха се по-тихи от обърнатите тенджери и черпака), на който започва да имитира звуците от ритъм секцията на кийборда, но в яростно и забързано темпо. Едновременно с това крещи „Изпуснах си палката“, докато аз се мъча да достигна до този музикален гении, мултиинструменталист, за да му я подам, вече е хванал китарата, натиснал е копчето за възпроизвеждане на готови рок звуци и в несвяст дърпа струните, които естествено не са акордирани, защото китарата е детска. Седя и го гледам отстрани, даже често го снимам. Не мога да се нарадвам на детето, на мама музикалния гении. И на тази точка от проекта вече съм сложила отметка – петилетката завърших за три години.

За плуването да ви призная ми е единствения провал. Хич и не го и заведох. В тея мръсни басейни, пълни с хлор и всякакво ДНК как да си пусна ненагледното. Пък и той ми е нежен – с дерматит от раждането. Ами ако се обрине пак жестоко?! И крема за 50 лв няма да свърши работа. Я, я по-добре, не. Като го израсте, ще го заведа. Затова пък по планини ходим. От както се е родил му е зачислен личен шерп с размери 2 метра и 110 килограма. На годинка качи първия си връх – Св. Илия в Родопите, на гърба на шерпа си в раница-самар. Това лято всеки уикенд сме по чукарите. Голям планинар ми е детето да ви се похваля – седи и гледа от високо, вниква в природата и вдишва със зеленината, връз гърба или врата на шерпа си. Голям планинар ми е! Ама мъжа ми вече не иска да идва с нас на тези походи.

Сигурно таз природа го успокоява детето, или пък ме успокоява мене, но у дома още няма пистолети. Никакво насилие. Пацифист ще е! И в градинката пред блока другите тичат с револвери, гонят престъпници, правят се на полицаи, той нито веднъж не поиска да му купя. Вместо това взима пръчки и тича с тях. Ама как гърмят тия пръчки.... до сега не знаех, че и това могат.

И все си говорим с моето дете. На важни теми. За доброто и лошото. За космоса, звездите, ракети и совалки, за геометрия и песни. С тези разговори открих нещо много важно – човек е човек, докато не се възпроизведе. После се превръща в радиоточка само с копче за усилване на звука, без възможност за спиране и смяна на станцията!

Та това е моят проект на живота. Послушно дете, което възприема всичко, което му наливам в малката главица. Не знам защо другите решиха, че съм като тях – Лудо майче. Аз съм успешна, реализирана, целенасочена. И на психолога ми така казвам!

По темата: Лудото майче
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Къде са ти шините? (или как прерових боклука на мола)

В началото бе розето. Не, не се майтапя. Нито се подигравам с библейските текстове. Фактът си е факт – цялата тази история започна с бутилка розе. Поръчахме си я с приятелка, след като дружно решихме, че ще пуснем децата сами на кино, а ние ще се настаним в напълно бохемския за нас стил в ресторанта на същия етаж на мола. Седнахме си спокойно на терасата, взехме си бутилката и кротко започнахме да си бъбрим. Докато не се появиха чаветата.

Да съчетаеш цветовете

Едно пазаруване – за едни ботушки. Пазаруването със сина ми – 3 годишен. Поиска нови ботуши. Не знам дали знаете, но аз не съм от жените, които обичат часове наред да обикалят безцелно магазините. Когато ми трябва нещо - влизам и купувам. Та тръгваме с детето и мъжа ми – той ни вози. Слизаме от колата – вали.