М ед, внос от Китай, смесен с глюкозо-фруктозен сироп се продава по магазините като български. Това, наред с безмитния внос на пчелния продукт от Украйна, удря сериозно по родните пчелари, съобщи Николай Куменов, шеф на Асоциацията на пчеларите у нас.
Мед, внос от Китай, смесен с глюкозо-фруктозен сироп се продава по магазините като български. Това, наред с безмитния внос на пчелния продукт от Украйна, удря сериозно по родните пчелари, съобщи Николай Куменов, шеф на Асоциацията на пчеларите у нас.
Същевременно, от Българската агенция по безопасност на храните започнаха проверки в търговската мрежа за мед-менте. Резултатите от тях обаче още не са известни.
Китайският мед пристига в големи тенекии, смесва се с глюкозо-фруктозен сироп, разсипва се в буркани и се продава в големите вериги като български чист мед. Цената му варира от 4 до 11 лева.
Проблемът с евтиния, но некачествен украински мед, който подбива износните цени на родния, се задълбочил през миналата година. След като ЕС маха митата на пчелния продукт от Украйна, европейският пазар е залят с украинска продукция. Основните търговски партньори на родните производители – Германия и Италия, започват все повече да изкупуват мед от бившата съветска република вместо български. Украинският мед се изнася по 1,20 евро за килограм на едро или по около 2,40 лева, което е далеч по-евтино от родната продукция. В резултат изкупната цена на българския пчелен продукт за външните пазари пада от 5,50 на 3,80 лева.
Позиция
Така, в последните няколко години, родният мед отстъпва място на евтиния, но по-некачествен украински мед. Решаваща се оказва по-ниска цена, въпреки че е доказано, че българският продукт е с най-високо качество в целия свят.
Качеството зависи от разнообразието на медоносни култури. България, Румъния и Сърбия имат в световен мащаб най-добрата медоносна растителност, която наброява около 3500-3600 вида, обяснява Куменов. Това е доказано чрез химичен анализ. В Украйна няма такова разнообразие на медоносни култури.
Тенденцията
Евтиният украински мед на европейския пазар е и една от причините в последната година да се наблюдава отлив от пчеларството у нас. Тенденцията започнала през 2019-а, но резултатите ще станат видни през тази година, когато много производители започнат да се дерегистрират.
Допреди две години броят на пчелните семейства се увеличавал. Хората смятали, че това е лесен и печеливш бизнес. Но от миналата година започнало масово разпродаване на кошери и спад на пчеларите. Спадът е с около 5% за 2019 г. Нямай кой обаче да купи кошерите, защото бизнесът не е печеливш и не е лесен.
Трудно е човек да се издържа само с кошери. Небходимо е да имаш поне 200 кошера, за да си докарваш по 1400-1500 лева месечно, обяснява Куменов.
Преди били нужни по-малко кошери, за да може човек да се издържа. Около 150 били достатъчни за такъв доход.
Но и 300 кошера да имаш може да умрат всички пчели буквално за един ден и пчеларят ще трябва да си купи нови семейства.
Финансова компенсация няма, такава е предвидена само ако пчелите са загинали от болестта американски гнилец. Изследванията за това какво предизвиква мора по насекомите са скъпи и на никой не му се занимава.
Загуби
Около 7-8 хиляди пчелни семейства от общо 700 000 регистрирани загиват годишно у нас.
Пчеларите хвърлят вината върху зърнопроизводителите, за това, че пръскат посевите извън регламентираните за това часове. Ако знаем, че ще пръскат, ще държим пчелите в кошерите. Масово обаче зърнопроизводителите не ни предупреждават, обяснява Куменов. По думите му, контактите на регистрираните пчелари се пазят в кметството и всеки, който желае, може да ги вземе от кмета. Нерегистрираните обаче нямат право да се сърдят и да претендират за обезщетения.
Нарушения
Често се нарушавала забраната да ще се пръска с пестициди в светлата част на денонощието. Забранено е да се третират посевите от 10 часа до залез слънце. Освен, че се нарушавало това изискване, много често се пръска и през уикендите, когато няма кой да следи за спазването на нормативната база. Затова пчеларите звънели на тел. 112, за да викат полиция да спира нарушителите. Стигало се обаче и до ръкопашни схватки. Имало случаи пчелари да спират с буса си самолет на селскотостапнската авиация да излети. Сега обаче земеделският министър Десислава Танева ни обеща, че в БАБХ ще има дежурни и през уикендите, които да реагират на такива сигнали, каза Куменов.
И тази година пчеларите ще настояват да получат субсидии на пчелно семейство, сега теразчитат само на de minimis, когато годината е била неблагоприятна. Преди са искали по 40 лева субсидии на пчелно семейство, а сега претенциите им са вече за 50-60 лева.
Познаваме истинския по три начина
Има няколко начина, по които потребителите могат лесно да разберат дали им продават чист мед или такъв с примеси като сироп или вода. Най-лесният начин е приложим още в магазина. Трябва да обърнете буркана наопаки. На дъното се получава капка, която трябва да изтече много бавно – за 5-10 секунди. Друг метод е с чаша вода със стайна температура. Слага се една чаена лъжичка мед и се бърка. Ако се разтвори за над 20 секунди, тогава е истински мед.
Третият начина е като на салфетка се капват 4-5 капки мед. Ако се наблюдава мокро около капката, то тогава медът е смесен с вода или глюкозо-фруктозен сироп.
Според Куменов най-добрата гаранция обаче си остава да се купува продукт от специализираните магазини или от самия производител.
10 млн. кошера изтрити от лицето на Земята
За 5 години в световен мащаб са изчезнали 10 млн. кошера. Само в Италия те са над 200 000 по-малко. Изменението на климата доведе до повишаване на температурите и разпространението на нови вредители, които застрашават оцеляването на пчелите, съобщава ansa.it. За това алармират италианските фермери. Те посочват, че 70% от световната селскостопанска продукция зависи от ролята на опрашващите насекоми.
Ако не се намесим незабавно и координирано, казва президентът на La Spesa в Кампаня Матео Антонели, разнообразието от мед, много зеленчуци и плодове ще намалеят. Това ще доведе по тяхното поскъпване.
Ето защо пчеларството трябва да бъде признато като основен елемент от селскостопанската система. 90 от 115 основни световни култури се развиват благодарение на опрашването.
Италианците припомнят, че само през 2019 г. местното производство на акациев и цитрусов мед е намаляло с 41%, което означава, че са нанесени загуби на стойност 73 млн. евро.
Монитор
