Прочутият Корнелиу Баба с изложба в Двореца
3

Прочутият Корнелиу Баба с изложба в Двореца

Комунистическата власт в Румъния хвърля „формалиста“ в затвора през 1948 г.

Мащабна изложба на бележития румънски художник Корнелиу Баба представя Националната галерия в Двореца на пл. „Княз Александър I“ №1 до 23 май. Вернисажът за откриването ще бъде на 1 април, четвъртък, от 16.00 до 19.00 ч. при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп.

Експозицията включва 57 живописни и графични творби на големия румънски майстор на изобразителното изкуство, значителна част от които са

предоставени от чуждестранна частна колекция

чийто собственик е и инициатор на издадения в навечерието на изложбата каталог „Корнелиу Баба в България“ с текстове от румънски и български автори. 

Името на Корнелиу Баба, който се радва на дълъг почти век човешки и артистичен живот (1906-1997), не е, за съжаление, толкова популярно, колкото неговият огромен талант би заслужавал. Самият ХХ век, разделил света с „желязна завеса“, както и животът му в Румъния, на периферията на онова, което е прието да се смята за центрове на събитията в изкуството, влияе, разбира се, на известността му. Друга причина е това, че Корнелиу Баба като живописец принципно се отказва да бъде „съвременен“, да „задвижва изкуството напред“ (съгласно определението на авангардистите), да следва новаторите, да реагира на тенденции и търсения.

Той изглежда убеден, че пътят му е в пресъздаване на дълбоки преживявания, на емоции и състояния с традиционните,

вечни художествени изразни средства

като цвят, форма и композиция, защото възможностите им са неограничени. И дори в най-трудни за изкуството времена – тоталитарната диктатура, в изолация и „лов на вещици“ на формализма (художникът е обявен за формалист от комунистическата власт в Румъния), живописта за Баба е инструмент за разширяване на хоризонтите, за универсализъм, днес бихме казали – за глобалността и за извънвременното Човешко.

Вероятно именно заради това Корнелиу Баба е сред малцината живописци, чието влияние върху творчеството си признават много от колегите му по света и дори в България, където впечатленията от голямата му изложба през 1981-ва са живи у мнозина и до днес. Онази изложба на „Шипка“ 6 със 100 живописни и 100 графични произведения е резултат от участието на автора в Международното триенале на реалистичната ангажирана живопис в София (1973), където той печели Първа награда за портретното си изкуство. 

Впечатлението от творчеството на Баба у нас явно се формира заради огромната разлика между показаните негови картини и елементарността на съвременните им образци на социалистически реализъм, както и с повърхностната метафорика. Именно България, както и родната му Румъния, където фигуративното изкуство страда тежко от политически-пропагандната и зависима от властта своя разновидност, оценяват величината на твореца.

В настоящата изложба ще бъдат показани и ранни произведения, и зрелият Баба с всички важни за него теми и сюжети: лудите крале, страхът, драматичните

религиозни и исторически сюжетни композиции

портрети и автопортрети, голи тела, венециански ведути (градски пейзажи).

Корнелиу Баба се обучава първоначално при баща си, академичния живописец Георге Баба, след това за кратко – във Факултета по изящни изкуства в Букурещ, но не се дипломира. Първата си изложба открива през 1934 г., което му дава възможност да продължи образованието си в Школата за изящни изкуства в Яшпри известния художник Николае Тоница. През 1939 г. започва да преподава в същия факултет като асистент, а през 1946 г. става професор. През 1948 г., след дебюта си в Художествения салон в Букурещ, той е арестуван, лежи в затвора „Галата“ в Яш, на следващата година, без обяснения, е уволнен и изпратен в Букурещ. Тъй като творчеството му, особено през ранния период, не се вписва в рамките на официалния социалистически реализъм, властите постоянно го критикуват. Въпреки трудните отношения с румънското комунистическо правителство, той все пак успява да направи кариера като илюстратор на книги. През 1955-а му е позволено да замине за участия в изложби в Москва и Ленинград, получава Златен медал на Международното изложение във Варшава, а през 1956-а е предстaвен в Румънския национален павилион на Венецианското биенале. През 1958 г. Баба е назначен за професор в Института за изящни изкуства „Николае Григореску“ в Букурещ. Участва ежегодно в изложби по целия свят. През 1964-а е организирана негова персонална изложба в Брюксел, през 1970-а – в Ню Йорк…

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.