От години родното парно от придобивка, даваща комфорт, се е превърнало във враг на потребителите си. Обикновено балтията на топлофикациите се стоварва върху клиентите и в началото на лятото с изравнителните сметки. За немалко домакинства тези неясно написани листове се оказват финансово Ватерло.


Напоследък обаче топлофикаторите, особено софийските, са се активизирали да си събират и най-дребните борчове. Според изявленията им в медиите те не правели разлика дали длъжникът е с натрупани неплатени големи или малки суми. Интересно обаче защо някои са изостанали с издължаването си с години и сметките им с 4- и дори 5-цифрени и от топлото незнайно защо са „забравили” да ги дадат на съд. А тези с дребните стотинки на бърза ръка ги хващат да плащат 100 пъти повече. Оказва се, за кой ли път, че паралиите длъжници се мерят с по-специален аршин.
Нищо ново под родното слънце, да си спомним кредитните милионери от първото десетилетие на прехода, както и поговорката за лудия и зелника.
Топлофикациите и други монополисти си разиграват лудо коня, защото законът им го разрешава. Вече десетина години сме в ЕС, а се оказва, че никоя от нароилите като гъби след дъжд у нас организации за защита на потребителите не успява да ги защити. Учудващо е как в европейска държава може да получаваш фактури за парно, вода или ток за имот, който не притежаваш и не ползваш изобщо. Или пък да разбереш, че си длъжник едва като съдията изпълнител почука на вратата и почне да изнася мебелите или пък банковата сметка се окаже блокирана.
В повечето дружества монополисти бюрокрацията е още с навиците си от соца. Никой не си прави труда да провери кой е действителният адрес на длъжника. На практика излиза, че фактурите на топлото се оказват фантоми - само то си знае на какъв адрес ги изпраща и удобно си вярва, че са получени от длъжника. Отделно монополистите си позволяват лукса да наемат външни юристи и харчовете се товарят на нищо неподозиращия борчлия. Скоро може да почнат да наемат и по двама-трима, и то за услуга, която сигурно може да я свърши и студент по право.
Друг е въпросът обаче как за много от абонатите, главно в София, парното вече е станало лукс, който не могат да си позволят. Обичайни са гледките насред София пред топлофицирани кооперации да се стоварват дърва за огрев. Цепят ги и ги мъгнат цяла зима и накрая пак плащат немалки сметки за сградна инсталация. В същото време топлофикацията не стимулира подмяната на вертикалните тръби на парното от времето на соца с хоризонтални, при които сметките са по-точни. Явно не й пука дали абонатите си откачват радиаторите или не.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Нашето си е най-хубаво, ама друг път!

Нашето си е най-хубаво! Българинът обича да се бие в гърдите с това. Че образът на патриот не е нищо повече от поза обаче прозира в малките неща. Като във факта, че нашенецът уж всичко родно люби, тачи и милее, но не съвсем.

Скъпото евтино

Евтиното обикновено излиза скъпо. Тази неоспорима истина усетиха върху себе си европейските пациенти, в това число и българският болен.