Притискащата дипломация на сенките

Притискащата дипломация на сенките

Кандидатурата на Пеевски за евродепутат активира скритите лобисти на олигарсите в ЕП

Преди по-малко от седмица у нас бе обявен официално стартът на предизборната кампания за евровота. Последвалите през следващите едва 5 дни събития, трудно могат да бъдат описани логично, защото в тях житейска логика липсва, а са плод на най-обикновена истерия.

Всъщност не толкова обикновена, защото паниката е разтресла сенчестите политико-икономически кръгове на страната. Причината? Делян Пеевски – дългогодишен депутат от опозиционната ДПС и издател на „Телеграф медиа“ за втори път се кандидатира за евродепутат. Преди 5 години вече Пеевски спечели място в Европарламента след солидна подкрепа на избирателите, но се отказа от поста, за да остане у нас и да продължи да работи за същите тези хора, излезли да го подкрепят не само в изборния ден. В следващите години

депутатът вкара редица законопроекти за борба с аферите

на олигарсите у нас – като промените в закона за банковата несъстоятелност, с които се спира вторичният грабеж на КТБ и медийните поправки, които вадят на светло финансирането (разбирай дирижирането) на медиите у нас. Междувременно спечели за четвърти път подкрепата на гласоподавателите за народен представител в българския парламент. Тогава какъв е проблемът, че сега отново е част от листата на ДПС за евровота, че да предизвиква такава изумителна вълна от фалшиви новини, дезинформация, откровена пропаганда, а наскоро се стигна и до чист лобизъм?

Проблем няма – има страх. Много хора са настъпени от опитите на Пеевски да промени статуквото и да разчисти малко Авгиевите обори. Всички те са хора с пари, връзки и много злопаметни. Не могат да си позволят да рискуват Пеевски да замине за Брюксел, където пред европейска публика да разобличава олигарси като Иво Прокопиев, Цветан Василев, Огнян Донев и Сашо Дончев. Последните от години полагат неимоверни усилия да се представят в чужбина като чисти бизнесмени с кратка памет и широк асортимент от услуги, които са готови да предоставят с цел да получат визитката „предприемач“ - медийни, лобистки, кражби, усвоявания, сливания, продажби на държавни активи.

Когато се опитваш да избягаш от нарицателното олигарх

си готов и най-милото си да пуснеш на промоция зад граница.

А като стана дума за чужбина – преди 5 дни там стартира нов вид атака срещу Пеевски, идваща отново от българска земя. Помните приказката за българския казан в ада, дето нямало пазачи, защото грешниците един друг се дърпали надолу. Сега тази приказка има свой кавър в модерен вариант – един преоблечен като журналист доносник от комунистическата Държавна сигурност обикаля из Европа и се пробва да черни Пеевски. Олигарх бил, държал медиите у нас, „Репортери без граници“ не го харесвали и куп други щуротии. Всичките до една са доказани лъжи, разпръсквани от същите сенчести босове, които се страхуват от Пеевски в Брюксел.

Проблемът обаче е друг – Георги Готев (както е рожденото име на агент Иванов от ДС) от няколко дни прекрачва далеч извън границите дори на поръчковата журналистика и е започнал да играе на едно друго поле – на лобизма. При това на задкулисния тазкъв. Защото

Готев не застава открито да лобира за своите приятелчета олигарсите,

а подмолно (типично по ченгеджийски), скрит зад маската на журналист от авторитетно евроиздание, обикаля политическите групи в ЕП, за да лобира срещу Пеевски. И това се вижда ясно от материлите, които след това пуска, може би в опит да докаже, че си е свършил работата.

По този начин в Euractiv се появяват вече серии от материали, от които става ясно, че Готев обикаля евродепутатите и ги пита какво мислят за Пеевски. Първо мина през евролибералите, към чието политическо семейство принадлежи ДПС, а след това кацна и при „Зелените“. От статиите става ясно едно – в Европарламента не знаят кой е българският депутат, а на настойчивите въпроси на Готев в стил „но той е най-големият български олигарх и световно зло“, отговарят, че по принцип не харесват лошите хора. Типичен брюкселски начин да кажеш на някого, че това, с което те занимава, не те интересува. Готев обаче не се смущава от това и ползва двете протоколни изречения, за да сглоби след това поредната медийна манипулация.

А зад всички тези удавнически движения прозира само едно – ченгето от ДС действа като доста скрит лобист на тъмно с едничката цел да внуши на европолитиците отсега че Пеевски е общественият враг, с когото те трябва да се борят, когато бъде избран. Подготвя почвата за бъдещите атаки на олигарсите. А всичко това, освен безкрайно неморално, не е и много легално. Защото

в Брюксел има действащ европейски лобистки регистър на организациите,

които могат да прокарват подобни идеи. Причината този регистър да съществува е твърде проста - да е ясно, че един човек, когато ходи и разговаря с едни хора – това не са сладки приказки или, както е в случая - интервю, а лобира. И с цялото си поведение Готев нарушава именно европравилата, при това го прави чрез очевиден опит за подмяна на ясни ценности, все европейски - прозрачност на намеренията и подмяна на волята на избирателя.

И за финал – Готев очаквано не присъства в регистъра на евролобистите. За разлика от него там е друго лице със същата фамилия – Горан Готев. Случайно или не така се казва и синът на преобразилия се в журналист доносник от ДС. А иначе цялата история по много трагичен начин напомня за Хенри Кисинджър, неговата притискащата дипломация и простия трик да ожениш наше селянче за сина на Рокфелер*. Пък който се хване на тая въдичка, хване.

*Веднъж попитали Хенри Кисинджър какво представлява „притискащата дипломация“. Той отговорил:

– О, това е уникален метод за лобизъм. Ще ви обясня с пример. Да речем, че искате да омъжите дъщерята на Рокфелер за обикновено селско момче от България.

– Какво? Как може да стане такова нещо?

– Много лесно. Отивам в едно българско село, избирам си един приятен младеж и му казвам.

– Искате ли да се ожените за американска еврейка?

Той объркано отговаря:

– У нас тук е пълно с момичета.

Аз продължавам:

– Да, но тя е дъщеря на милиардер!

Младежът се почесва по главата и казва:

– Е, това променя нещата…

Тогава отивам в Швейцария на среща в банката и питам:

– Искате ли да имате за президент на банката българско селянче?

– Фу, – отговарят от банката.

– А ако той е бъдещия зет на Рокфелер?

– Е, това разбира се променя нещата…

Отивам при Рокфелер и му казвам:

– Искате ли за зет български селянин?

А той възмутено:

– Какво говорите, в нашето семейство всички са финансисти!

Казвам му:

– Да, но той е председател на управителния съвет на швейцарската банка!

Рокфелер се замисля и клати глава:

– О, но това променя нещата! Сюзи, ела тук. Господин Кисинджър ти е намерил годеник. Той е президент на Швейцарската банка!

Сюзи недоволно мърмори:

– Ох, все финансисти, скучни и неприятни.

Но аз й казвам:

– Да, но той е едно здраво и яко българско момче!

А тя с възторг:

– О-о-о! Това променя нещата…

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.