Бог се смили над Перник! Това стана ясно от първите мартенски дъждове и прогнозата за валежите през март. С добри темпове се покачва нивото на язовир „Студена“, като притокът вече е над 2100 литра в секунда, при разход около 250 литра в секунда. Тоест, язовирът се пълни, пълни. Ако природните сили продължават да са с миньорския град, скоро перничани ще празнуват „водни заговезни“. При тази новина всеки перничанин трябва да си налее една ракия, да наточи буркан вино, или поне да си отвори бира.

Да живееш в Перник всъщност не е чак толкова лошо. Градът е икономически развит и разполага с всички удобства на един областен център. София е на един хвърлей разстояние или едно канче бензин, ако си с голфа. А селата наоколо са красота – планински пейзажи, добри хора и чист въздух. С кеф да си купиш виличка в района и всяка събота да ходиш, да си сърбаш ракийката и да си пръскаш овошките.

Обаче водната криза оцапа цялата работа – при това буквално. Суша ли? Верно, че е суша, ама язовирът си беше източен, ресурсът беше окраден чевръсто и безскрупулно, както се краде колело пред магазин.

Като коренен жител на Северозапада с тъга си спомням несгодите на водния режим. Призраците на празните легени и кофи още ме преследват, щом вляза в тоалетната. Изкуството да поливаш на някой от семейството, докато си мие ръцете, също ми е познато (“По-полека де! Пести водата! И сестра ти трябва да се измие!“). Затова и хич не ми е смешно, че някои невежи взеха перничани на подбив заради режима на водата. На такива хора ще кажа – мийте си задниците с канче престояла вода, а чиниите изобщо не мийте, пък тогава се смейте!

Обаче има и известна ирония в цялата работа. Съвсем доскоро много корави пиячи в Перник се обиждаха, ако им кажеш, че пият вода. Щото там натискат най-паче на ракията. Като бившия шеф на Пътното управление Петър Басмаджиев, дето миналата година го хванаха да шофира на три ракии и той скоропостижно се раздели с поста си. Или като оня курназ-перничанин, някой си Р.Й. на 48 години, който шашардиса полицаите, като го хванаха зад волана с 4,47 промила. Според експерти, това си е литър ракия.

Днес перничани вече се обиждат, ако им кажеш, че НЕ пият вода. Един приятел вика, че в Перник не гледат с добро око на шоуто „Като две капки вода“. Не е политкоректно да набутваш на хората „две капки вода“, когато в чешмите и капка вода нема!

Сега сериозно – водната криза в Перник е сериозна издънка за некои управленци. Много грозно стана, че тази година отмениха международния фестивал „Сурва“ именно заради кризата. Този

фестивал се провежда от далечната 1966 г. и събира към 6000-7000 участници от десетки държави от Европа, Азия, Африка, от Америките.

“Сурва” е вписан и в ЮНЕСКО като част от нематериалното световно културно наследство. Но, уви, тази година поради липса на вода, фестивалът не се материализира.

В Перник обаче животът си тече, а новото е, че перничани станаха по-големи фенове на прогнозата за времето, отколкото на Миньоро. Завалиите се радват на всека капка дъжд, като че от небето валят ракия и печени яребици, а Миньоро се е завърнал в елитната група.

Хубавото е, че в този красив български край хората имат чувство за хумор, та сами измислят вицове за себе си, да развеселят зажаднелите си за бистра водица души.

Ето само малка част от нематериалното културно наследство, свързано с водната криза в Перник:

Филмови заглавия от Перник:
- "Пич, къде ми е водата?"
- "Ловци на душове"
- "Да се изкъпеш за 60 секунди"
- "Изкъпи ме, ако можеш"
- "Код: Спукана тръба"
- "Умивай бавно."
- "Мръсни и яростни"
- "Банята на Оушън"

Най-новия пернишки лаф...
- Я пусни чешмата да влезе малко чист въздух...

„Продавам апартамент в Перник със собствен водоизточник“.

В Перник - животът е това, което ти се случва, докато чакаш да дойде водата, за да пуснеш пералнята.

От Фолксваген обявиха, че голфвете за Перник вече ще се произвеждат без водна помпа.

Меню в пернишки бар: 100 мл ракия -1 лев, с бучка лед - 5 лева.

Към Перник и към перничанки (особено към една!) оставам с най-добри чувства. На всички перничани пожелавам през месец март да се продъни да вали и още догодина „Сурва“-та да се върне в пълния си блясък. А ако този текст не ви е харесал... ми, пийте една студена вода!

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Хоум офис: разпределение по дни

Не е честно аз три пъти в рамките на 24 часа да си чистя колата от сняг, за да отида на работа, докато някои снимат снежната покривка от балконите си и пръскат остроумни разсъждения във Фейса. Хоум офис ли? Знам го аз този „хоум офис“! Кафе с палачинки и кроасан за закуска, после чай с мед, лимон и бисквитки против короната, хайде малко четене на новини в нета и я! - то стана време за обяд.

Зараза с пуканки и дистанционно

Ситуацията с коронавируса излезе по-сериозна, отколкото си мислеха хората в началото, включително и аз. Мнозина се чувстват като в апокалиптичен филм – празни паркове и градинки, маскирани минувачи по улиците. В първата неделя след забраната за безцелно пътуване шофирах по магистралата. Беше като севернокорейски път – голям и широк, но почти без коли. Колко съм мечтал за празни пътища – натискаш здраво газта и никой не ти пречи, но това пътуване си беше малко зловещо. Като в призрачен филм.

Как Толбухин заживя с коронавируса

Тая прохладна мартенска вечер общинският зам.-инспектор по пазарите и тържищата Толбухин Спахийски влезе в кварталния супермаркет, за да купи хляб и нещо за вечеря. В супермаркета народонаселението се готвеше за война. Щандът с консервите бе почти празен, а някакви обезумели хора бутаха пазарски колички с по 15-20 кила брашно, 30 бутилки олио, цели чували със захар и планини от тоалетна хартия. Някакъв зевзек с тържествуващ поглед и с голи ръце носеше към касите 15-16 хляба.