Приключения и страдания на Стефан Пъпешков

Приключения и страдания на Стефан Пъпешков

Правнукът на Питу Гули над 30 години отстоява българщината в САЩ

Живот, изпълнен с приключения и страдания. Правнук по майчина линия на войводата Питу Гули, който води Илинденското въстание в Крушево.

Най-малката дъщеря на войводата – Флора, му е баба. Баща му Михаил през 1941-1944 г. е полицай в Македония и с риск да бъде хванат от своите подпомага спасяването на над 40 еврейски семейства, като ги извеждат по кози пътеки в Албания. Това е само малка част от биографията на 74-годишния Стефан Пъпешков.

Идва септември 1944 г. и българската власт трябва да напусне изконната българска територия: „Братовчедка ми позвъни и ме пита шеговито: „Не си ли чувал за братя Пъпешкови - Колю Комитата и Мишо Полицая? Татко ти не е спасен случайно. Вуйчо Колю е придружил майка ти и кака ти във влака, а татко ти се скрил в първия товарен вагон на пътническия влак“. Но престъплението е било на ОФ властта, Добри Терпешев е разпоредил Българската гражданска, военна и полицейска администрация


да сдадат оръжието на Титовските партизани


и като зайци за отстрел да се прибират. След 75 години да се издирят по спомени герои, мъченици и предатели е мисия невъзможна.

На 15 февруари 2015 г. прескочих до Крушево за часове и чух шепота на грохналия ми кум Кочо Щерю Гули: „Сърбоманите ме мачеа и сите слики ми ги зеа за лажниот музей на холокоста в Скопие. Върху слика край жп линия, по която татко бе познат в Югославския съд като българския полицай спасител, сатрапите изрисували свастика на ръкава на куртката му, каквато той никога не е носил, и изложили сликата в Скопския музей на лъже холокоста. И втора слика - погребот на татко ми Щерю Гули, убит от титовци през 1944 г.,“ върна се в спомените си бай Стефан Пъпешков.

Предлагаме на читателите на „Монитор“ неподправените спомени за неговия досегашен живот, изпълнен с приключения и страдания и посветен в защита на българщината в САЩ. За където той тръгва през 1971 г. и окончателно се завръща в Златарица през 2005 г. Днес Стефан Пъпешков живее в село Козаревец, община Лясковец.

„Роден съм в Златарица през 1946, до 1959 принудително растях в Делова, където ток и път не минават. Зубрех Корана, а български 2Х2 часа седмично, ако учителят Кирил Тонков от с. Беброво извървеше 12+12 км. Но и с езикови бариери изживях с турчолята комшулук, какъвто нийде по света не познах.


Емигрирах недоук, с жена, която ме боговееше


Пет деца отгледахме: Костадинка-1969, Драгомир-1970, Михаил-1972, Йонка-1975, Ружа-1984, а после дойде и още едно юначе - Стефан-1997.

След казармата от 1965 г. заскитах редовно до тетките, вуйко и кумовете в Македония, протежиран от Михайло Апостолски, вече генерал, и най-вече от Ангел Чемерски, сват на тетка Васка от Велес и председател на СКМ (Съюз на комунистите на Македония). На 31.Х.1971 г. падна дебел сняг, а с жена ми Ружа и първите две деца качихме влака за Чехия, където работех. По договорка на Ниш се отклонихме към Македония, за да ни връчат Югославски пасоши (паспорти) във Водно на 29 ноември 1971 г., на 28-ата годишнина от основаването на македонска нация на конгрес на СКЮ в гр. Яйце-Босна, без македонски делегат. Тогава Миха изплю генералската уловка - за да получим пасошите, трябва да подпишем текст на ген. Апостолски за малтретирано македонско малцинство в България. Това разяри гръмовержния ми кум Кочо Гули и хвърли в плач майка му Люба – вдовица на убития от четниците на Тито син на Питу - Щерю Гули.

Няколко дни ни разказваха за жестоката орисия на Питу-Гулевата челяд. След Втората световна война (ВСВ) никой с име Гули не е имал право да учи или работи за заплата, докато през 1951 г. матриархът на изгладнелия род нунка (кума) Люба подписва в конака декларация за отказ от българска вяра и като Галилей през сълзи се провиква: „Се пак сме си бугари!“ Закълнат от Кочо да не петня вярата, емигрирах в лагера в с. Падричиано между границата и гр. Триест, а жена ми остана в Крушево и Щип с Костадинка и Драгомир - дундуркани с македонски байки от Генерала, с когото бяхме в учтиви връзки още 8 години. Според жена ми и до днес този месец в Македония е бил най-романтичният период от живота й.

Проучил границата, върнах се и ги пренесох пеш от последния град Сежана в Словения до лагера, където бяхме ухажвани от *Легиона като единствено избягало семейство с 2 деца и трето на път. На 23 авгусг 1972 прелетяхме и в Ню Йорк работих готвач, сервитьор и шофьор на такси, но домакинствах и в щаба на *Легиона с контролен достъп до секретни папки и писма и цялата турска и югославска преса.

*Легиона Хитлерюгенд-Български национален фронт

презвоенен Източноевропейски съюз на Хитлеровата младеж, реформиран от сенатора Маккарти и президента Айзенхауер като Лига на поробените народи (Captive Nations League), сетне и Лига за човешки права - обилно субсидирани за паради по Петото авеню на Манхатън, но и за безследно погубване на опоненти на маккартизма. Пожизнен лидер беше проф. Лев Добриянски – баща на Киевския Майдан. Хайл Хитлер чучело също беше Украинец SS-Waffen Ник(улаш) Назаренко, а Украинската Банка Кредит Юнион – бездънната фуния за необлагаеми субсидии... Български пастири също бяха бивши нацисти, разцепени в БНФ-бранници на Хитлеровия confidante Иван Дочев и БНФ-легионери на SS-Waffen Ради Славов, с нюйоркски лидер Лазар Златков. Началник-отдел „Убийства“ и пиар на Легиона беше полк. Иван Бенков–съавтор на пасквили за български следи в чадърното убийство на Георги Марков и в покушението срещу папата -The Time of the Assassins (Добата на атентаторите) от Клеър Стърлинг. Като дарител на първокласна печатница „Оливети“ и иконом аз и семейството ми бяхме на главна маса при бляскавите балове в „Шератън“ на Манхатън. С изобличаването ми на Бенковия пасквил бях белязан за безследно погубване. При едно от моите


завръщания от България в Ню Йорк ме арестуваха още в самолета


Държаха ме 6 месеца в арест. Всичко се изясни и бях оправдан в обвинението в шпионаж. По-късно изключиха Бенков и при моите неволи щаба на Легиона свидетелства в моя полза пред всички федерални и български органи по релевантност от 1997-2009 г.

Но обичах само Македонската патриотична организация (МПО) „Струмичката петорка“ с братовчедите Васил Василев, Иво Бакърджиев и председател Любен Топчев – брат на Стефан Топчев, един от петте Струмишки студенти, измъчвани и убити от джелатите на друг Титов българомразец – ген. Светозар Вукманович - Темпо, заради българщината им. В семинари попълвах бланки с графа „партийно членство“ и вярвам, че именно отговорът „none-никакво“ вдъхна вяра в обективността на становищата ми. А и в Източноевропейския интелектуален център – кафенето „Моцарт Хол“ в Унгарския квартал на East 86 Street.

Там при опущение на думата варварство за „латиноубиеца Калоян“ срещнах Мерсия Макдермот с цитат от Талев-Аврамов: „Варвари са вашите, посичали, ослепявали и през ХХ век кастрирали български военнопленници при две конвенции за достойно третиране на военнопленниците. Обратно - без конвенции нашите царе пускали цели армии пленени римски войници читави при жените и дѐца да создават и дѐцата на Солун и Константинопол, където българска власт не е била. Бях наруган безпощадно, но на другия ден Мерсия ме причака с думите: „Млади момко, дължа ти извинение. Направих архивна справка и наистина пленените ви Дойрански герои са скопени с тухли в лагера за военнопленници в предградието ТУСОН в ПАРИЖ“. Запита ме, бих ли заместил представителя на БАН акад. Христо Христов в Сенатския одит, създаден по Титово искане. С тротоарна сган вирнала плакати Throw out those Godless Bulgarians, в залата академични лешояди на генералите Михайло Апостолски и Любичич ръфаха историята и географията на България?

Напътстван в учтивост на одитора Robert Byrd връчих „Черната овца“ от Бъкстон и неучтиво обвиних в упор лешоядите: „Ето, не България, а вие клеветите за нови геноциди!“. Със сипкав, но властен като на Кръстника Корлеоне шепот председателят на Сената Бърд запита: What’d you say, Sirs?, запелтечиха и чукчето му прекрати наглия одит. В последвалата 10-годишна лична кореспонденция, хваната в нарушения, считаната за най-меродавна Енциклопедия БРИТАНИКА внесе хиляди поединично поправки на крадената българска история.


И папа Йоан-Павел II на випуск кардинали


май-1979: „Не мога да не спомена благородния български народ, с толкова голям принос в европейската цивилизация, но така жестоко наказван от Европа“!

На 5 октомври на същата 1979 година Светият отец за пръв и единствен път изнесе извън Ватикана документи от Апостолическата библиотека за величието на Стара България на изложба в Пражкия Храд, повод за нападки срещу папата във Великобугарски фалшификации. Църна рука и Сивите вълци провеждаха в Анкара и Белград съвместни походи с лозунги Death to the Pope, за които изпратих изрезки на ЦРУ, ФБР и Ватикана. Превантивни мерки не взеха, простреляха българолюбивия папа и предпечатани схеми за български връзки плъзнаха с подател Ул. „Батутова“- 9, Белград, където е пребивавал стрелецът Мехмед Али Агджа. А с чудат псевдоним полковник Свердлов, именно пиарът Бенков чаткаше на моята печатница различни версии на планиран в София български заговор в атентата. Събрах гафовете, оспорих и сп. Readers Digest, което оттегли брой 10/1983 г., за да заличи гафовете в репортажа за The Time of the Assassins, преди ЦРУ да отзове привидното си доверие от пасквила и новия адвокат Консоло да направи завой в пагубната защита на Сергей Антонов от недоказуема вина в доказуема невинност.

В Скопие и сега продължават да твърдят лъжата, че Светите братя Кирил и Методий са македонци, които са създали славянска азбука?! В днешна Русия пък не са се отказали от „научното“ си твърдение, че Светите братя са гърци, създали славянската азбука. Няма лесно да се съгласят с историческата истина – Константин Кирил и брат му Методий са създали българска азбука!

Наклепан от шпионина Иван Бенков в шпионаж и нарушена конфиденциалност, с десетина клишета в партийни списания обявиха македонската ми кауза за прибързано отклонение на емиграцията от основното й призвание, защото „...падне ли комунизмът, Западът ще оправи македонския проблем“. Комунизмът падна, но България на Прехода е бъкана с наивни безхаберници като Димитров. Други си превеждаха трудовете на хибридния jазик, докато България е съдена за ОМО „Илинден“, създадено от ген. Вукманович - Темпо. ВНС под тоталитарна команда самооплю възродителния гаф като висш геноцид, каквото самооплюване и за Сребреница няма. Да не броим жертвите от турските атентати, които предходиха и май че превишиха колцината убити при възродителния гаф. А в жална Македония 110 години прекръщават живи и умрели пак и пак, и пак (виж акта на майка ми Костадинка ⎼ Златева, Златиђ).

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.