Ива Тодорова е от ония пораснали момичета, които в малкото си свободно време пришпорват ролерите по софийските улици, и двата Икара, получени неотдавна за драматургичен текст и за водеща женска роля, както и наградата „Златен кукерикон“ за индивидуално творческо постижение в театъра хич не тежат на полета й.

Напротив, вдъхновяват я за следващи подвизи. Нейният новаторски моноспектакъл „Приятно ми е, Ива!“ – на ръба между стендъп комедията и сериозния театър, направи фурор и бе признат от специалистите за явление на сезона. Представлението е много лично: в него може се говори за драматично-смешните отношения с лекарите, за това как да изклинчиш от работа, защото на балкона ти е кацнало птиче или как се опазват застрашен вид лешояди в Родопите, но всъщност става дума за съхраняването на любовта и добротата у нас. Сега тази сладкодумна и шеметна пишеща актриса, която ни очарова от сцената на Театър 199, е решила, че нейната Ива (тя самата) си струва да продължи да се изказва по темата и вече събира текстове за втора серия на изповедта си. Не се наема да обещае кога ще е готова, но онова, което със сигурност знае, е, че в постановката

пак ще има пръст Стоян Радев

В сегашния проект тя го е титулувала „режисьор консултант“, което за нея означава по-висша степен на менторство по всички въпроси. „Имам голям късмет да живея в едно и също време с него и да работим заедно“, казва Ива – безценно признание от актриса към режисьор.

Ива Тодорова никога не е била част от трупата на някой театър – веднага след като завършва НАТФИЗ излиза на свободна практика, за да не е принудена да прави компромиси с ангажиментите, които поема. Изкарва си джобни с уроци по английски, гледане на деца и т.н. Младостта е надменна, отбелязва тя, но към днешна дата е убедена: „Най-големият кеф в театъра е колективната работа, създаването на представление с целия възможен екип колеги – актьори, сценографи, гримьори“. Щом си помисли за такъв тип спектакъл, веднага в главата й се появяват имената на Чехов и Шекспир. Спомня си как още в студентските им години Стоян Радев е направил „Шекспир за любители“ – колаж от всички комедии на гения със сценарий, напомнящ ситком в стила на „Бар Наздраве“, който се е играл с огромен успех не само в Учебния театър, но и в Сатирата. Участва й се в нещо такова, но приема предизвикателството отново да бъде в солова акция на сцената. „Артистът живее малко самотен живот, събира се най-често със себе си, за да прецени как да продължи нататък“, споделя Ива.

Тя е възпитаничка на проф. Крикор Азарян от випуска след така наречения му „златен клас“. В академията най-често си прави откъсите с утвърдени днес имена като Георги Къркеланов, Анастасия Ингилизова, Невена Бозукова, Моньо Монев (доц. Мазов от „Откраднат живот“) – все нейни състуденти. Веднъж във ІІ курс в техен час по сценична реч влиза режисьорът Галин Стоев, за да избере едно момиче и няколко момчета за спектакъла си „Войцек“ в Армията. От следващи ден Ива е не само в актьорския състав на постановката, но и негова най-скъпа приятелка. Въпреки добрите професионални перспективи обаче не след дълго г-ца Тодорова се озовава в чужбина. Намесва се любовта: по време на пътуване в Швейцария се запознава с бъдещия си съпруг, италианец. „В началото Винченцо ми беше смешен. Първото ми впечатление за него беше, че е

мафиоз – ходеше с черни ризи със златен шев

беше с бакенбарди и тъмни очила „Гучи“. Казах си: „О-о, я по-далече от този!“. Но той се оказа много добър човек, а страховитият му имидж – защитна маска към света. Говореше отвратителен английски, но хубавото беше, че го съзнаваше и се смееше над себе си. С тази самоирония ми стана много симпатичен. Казах му обаче да престане да ми говори на английски, защото не мога да го взема на сериозно“, връща лентата актрисата. Тя е завършила английска гимназия с втори език испански и скоро става ясно, че на италиански го разбира по-добре, отколкото на измъчения му английски. Ренцо Винченцо, както е цялото му име, не се вижда като „български зет“ у нас и, като по-„пластична“, Ива решава, че тя по-лесно ще свикне на Ботуша, отколкото той – в полите на Витоша. Мъчно й е, защото си мисли, че никога повече няма да се занимава с изкуството си, но става така, че още на втората година основава своя детска театрална компания в Торино.

Но след време на българката й става скучно в Италия. Тази цикличност на деня, със закуска, обяд и вечеря, около които се върти семейният живот, със задължителния етикет, който се спазва от всички, я уморяват. Точно в този период получава покана от родината да се включи в създаването на ново списание – „Осем“. „Аз съм зодия Овен. На Овена ако му кажат „Я изкопай един тунел от тука до Враца, той моментално ще даде газ. Ако е ново начинание, ще се хвърли презглава“, обяснява Ива. И не се колебае дълго дали да приеме. Блазни я идеята да пише за пътешествията си по света и за други интересни работи. В Торино се е занимавала с маркетинг – работа, която й се удава лесно, върши я буквално с помръдване на малкия си пръст. И за кратко стига до позицията рекламен директор в изданието. А воаяжите й до Италия са почти ежемесечни – сега с нискотарифните авиокомпании понякога й костват едва 5 евро за отиване и връщане.

Винченцо се появява в няколко видеа в моноспектакъла на Ива. Не прилича на мафиот – има си съвсем хрисим вид човекът (по професия лаборант), но актрисата твърди, че се дължало на нейното облагородяващо влияние. Тя притежава над 400 подобни записа, в които мъжът й се опитва да говори на развален български, а този от представлението, в който

спряга глагола „закусвам“

е сред най-смешните. „Когато започнах да уча италиански, говорех с много грешки. Неговите приятели го питаха: „Защо не я поправяш?“. А той им казваше: „Много е чаровна като бърка така“ и се кикотеше. Аз тогава се зарекох, че ще му го върна тъпкано и сега го изтъпаних пред целокупния българския зрител с неговия лош български“, шегува се Ива и добавя, че именно смехът и автоиронията са нещата, които най-силно ги свързват с Ренцо.

...Преди „Приятно ми е, Ива“ Тодорова е играла в постановката на Гергана Димитрова „Добре дошли в България“. Поканена е, защото периодът бил празничен и в София почти нямало други актьори. Образът на еколожката обаче й носи номинация за „Аскеер“. А какво се случва с „Приятно ми е...“ вече знаете, макар че в деня на предпремиерата Ива така се стресира, че е на път да я отмени. Очаквала е в салона да има трима души и половина, а се събират 200. Тресе я страх, но в крайна сметка излиза на сцената, казва „Добър вечер“ и...не си спомня нищо друго освен как ръцете й в джобовете на панталона треперят. Свестява се чак когато представлението свършва и публиката става да я аплодира на крака. Очаквала ли е подобен отклик? „Не искам да звуча като езотериката на сп. „Осем“, но този спектакъл беше нещо, което знаех, че трябва да направя. Още преди 20 години, в зората на Интернет, сме си писали със Стоян Радев имейли, в които му разказвах за Италия. А той ми отговаряше: „Ивче, по-хубав театрален текст не съм чел напоследък“. Оттогава започнах да събирам идеи“, казва тя. Много по-късно изпраща готовия текст в Театър 199 и след 6-7 месеца оттам й отговарят, че са го харесали...

...А на наградите „Златен кукерикон“ преди дни самата Татяна Лолова, носителка на отличието за цялостно творчество, посвещава 10 минути възторзи в речта си на Ива. За да разберем какво е за нея Татяна, Ива обяснява: „Като бях малка, щом Татяна Лолова се появеше на екрана, нашите викаха „Ивчееее!“ и целият живот у нас спираше. А аз започвах да повтарям пред телевизора всяка дума, която тя произнасяше“. Ето една още неразказана история, която може да намери място в следващата пиеса, нали?...

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

За общото и различно в барока и романтизма разказва органов концерт

Има ли общото и, ако да, какво е различното в барока и романтизма? Тази тайна разкриват музикантите от „Concerto Antico” с органов концерт на 21 септември от 19.30 ч. в католическата катедрала „Св. Йосиф” в София. Той е в рамките на Европейски дни на наследството – София 2019.

Ансамбъл „Чинари“ представя „Магията на танца“ в открито море в Деня на независимостта

За първи път ансамбъл „Чинари“ ще представи богатството и красотата на българския фолклор в открито море. Спектакълът на 22 септември е част от специална българска програма на борда на един от най-големите круизни кораби в Европа Costa Diadema, известен като Кралицата на Средиземно море.

Над 200 археологически находки връща министър Банов от Германия

Точно 202 ценни археологически находки връща в България министърът на културата Боил Банов. Той прие ценните предмети на специална церемония в българското посолство в Берлин днес, в присъствието на представители на държавния министър по въпросите на културата и медиите на Германия и българското Министерство на културата, дипломати и представители на службите на двете страни.