Годишно оборотът на собственици на имоти, отдавани в платформата на Airbnb в България, възлиза на около 7 млн. лв. годишно. Плащанията са изцяло онлайн и са лесно проследими, а в много страни Airbnb работи в партньорство с местните данъчни власти, така че има възможност платформата да се интегрира към Националната агенция за приходите (НАП), за да се гарантира 100% проследимост на приходите. 

Това стана ясно на пресконференция на Българската стартъп асоциация (BESCO) днес във връзка с предложението за промяна в закона за туризма, внесено от депутатите Менда Стоянова (ГЕРБ) и Валери Симеонов (Обединени патриоти). 

Представителите на стартъп компаниите в България изказват силна загриженост, че предложената промяна в Закона за туризма ще нанесе сериозни вреди върху бизнеса и свързаните с него индустрии. От BESCO категорично подкрепят нуждата от по-добро регламентиране на този вид услуги, като заявяват желанието си да участват в подобряването на законовата уредба. В същото време от Българската стартъп асоциация изказват силната си загриженост, че така предложената промяна в Закона за туризма ще нанесе сериозни вреди върху бизнеса, свързаните индустрии, както и цялостно върху потребителите в България.

Така направените предложения за промяна на закона ще доведат до ограничаване на туристическите услуги и неравнопоставеност на различните доставчици на такива. Основен проблем в това отношение е процедурата по сертификация на туристическите обекти. Процедурата по категоризация е тромава, недигитализирана и свързана с множество документация, което затруднява и самите отговорни комисии на местно ниво, смятат от неправителствената организация.

„Съществуващата наредба за изискванията към местата за настаняване, както и самият Закон за туризма съдържат изисквания, които не съответстват на съвременната реалност и новите бизнес модели. Пример за това е изискването за поставяне на табели в близост до входа с информация за фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца, имената на управителя на обекта с телефон за контакт, наличието на рецепция, виненочервена табела със златни звезди, официален ценоразпис, книга за оплаквания и дори задължителен стационарен телефон.“, поясни Борис Павлов от организацията и изпълнителен директор на водеща компания за управление на имоти.

„Вярваме, че предвидените в законопроекта ограничения и дори спиране на работата на глобални платофрми, са недемократични. Заложените механизми за контрол прехвърлят отговорността от компетентните български органи (Министерство на туризма и КЗП) към електронните платформи.“, каза Добромир Иванов, изпълнителен директор на стартъп асоциацията.

Предвидените законови промени предвиждат за „системно нарушение“, което води до прекратяване на достъпа до съответната платформа в цяла България, ако някой от съответните платформи-доставчици не изпълни в срок от 3 месеца условието да удостовери, че няколко хиляди имота от най-различен тип са категоризирани според Закона за туризма. Този процес, освен крайната му нереалистичност, би лишил българските граждани от възможността изобщо да използват онлайн запазването на места за настаняване като услуга както в България, така и където и да е по света.

Друга ключова причина, която изтъкна Българската стартъп асоциация на пресконференцията е, че платформите за краткосрочни наеми не са насочени единствено към туристите. Голяма част от апартаментите в съответните платформи често се наемат от чуждестранни и български служители, клиенти и партньори на български и международни компании и институции, от театри, филмови студия, телевизии и рекламни агенции, от спортни отбори, държавни университети и студенти по обменни програми поради ред причини и за по-дълги периоди. Или по друг начин казано - голяма част от пребиваващите в апартаментите не попадат в дефиницията „турист“ съгласно §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за туризма. Настаняването на тези лица не следва да бъде третирано като „туристическа услуга“.

София генерира около една трета от оборота в България при краткосрочно наемане на имоти през платформата Airbnb. В столицата се отдават 2775 жилища със среден месечен приход от 460 евро. Сред водещите градове по отдаване през платформата са Варна с 16,2% от пазара, Несебър и Слънчев бряг (13,3 на сто), Пловдив (10,2) и Бургас с 6,5%.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Сделките през декември в София най-много от кризата насам

В София между октомври и декември миналата година са били сключени 9587 сделки с имоти, което е ръст с 5,2% спрямо същия период на предходната година. Това е и най-големият брой сделки в столицата през четвъртото тримесечие от кризата през 2008 г. насам. Общо през 2019 г. в столицата са сключени близо 30 хил. сделки с имоти, като броят им е по-висок с 5,4% спрямо 2018 г., сочат данни на Агенцията по вписванията, цитирани от Investor.bg.

Германци и холандци най-активни на имотния ни пазар

Германци, холандци, украинци и латвийци са най-активни на имотния ни пазар, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ) за периода от началото на миналата година до края на ноември.