Приемната грижа – алтернатива, а не поминък

Приемната грижа – алтернатива, а не поминък

Извеждането на децата от социалните домове под марката на т. нар. деинституционализация на детската грижа се превърна в мантра на прехода по отношение на една от най-уязвимите социални групи в обществото - ничиите деца.

Сиропиталища по българските земи е имало още по време на Османската империя, където грижата за сираците е издигната в приоритет. След Освобождението до Втората световна война опеката над сираци и безпризорни е въпрос на хуманизъм и благородство от страна на сдружения на отделни жени самарянки, местните общности, богати меценати, църковни и здравни власти под надзора на царството. След 9 септември и тази грижа е национализирана, както всички материални и нематериални сфери в обществения живот, и ничиите деца стават наши, сиреч общи.

Под влиянието на чужди донори и глобални схващания за доброто на детето и в съответствие с правни и договорни отношения, по които България е страна, започна и въпросната вълна на деинституционализация. Трудно ми е да напиша думата, без да я проверя още веднъж за грешка, но мнозина от правилното й изговаряне направиха обществени и политически кариери. За връх на детското щастие с помощта на медийни дитирамби осиновихме мисълта, че най-щастливото дете на планетата едва ли не е това, отглеждано от майка си и татко си, а не онова, изведено от детския дом и настанено срещу прилично възнаграждение при лелка и чичко, добри и с розови бузки като от протестантски религиозен комикс.

Тук на това място бих искал да забия и пирона, с който да привлека вниманието на читателите и на взимащите решения по детските и семейните въпроси за една честа тема в обсъжданията в родителски форуми и групите в социалните мрежи. Диспропорцията в отношението на държавата към т. нар. приемни родители и родителите по призвание, съдба, дълг и отговорност.

И досега родителите, отглеждащи деца сами или в двойки, получават мизерно като финансово изражение внимание от страна на държавата за отглеждане на децата си. При това не всички, а само квалифицираните като… да го кажем бедни. Честно казано, не знам размера на държавните „детски“. След 140 дни дъщеря ми ще стане на 18, но не е била удостоена никога с подобна грижа, да е жива и здрава. Ние се оправяме. Но има родители и семейства, в които въпросът с обличането, изхранването, огряването и изучаването на децата е въпрос на лишения и болки в душата. За тях, ако има някакви допълнителни социални помощи, те са във вид на подаяния, за които трябва да преминеш щафета от бюрократични пречки, да попълниш хартии колкото едно отсечено дърво.

В същото време категорията на т. нар. приемни родители изважда с предимство пред всички останали децата, настанени в приемни семейства. Ако в биологичното семейство един или двама родители може да са безработни, в сурогатното мама или татко е нает за мама или татко по трудов договор, осигуряват го, тече му стажът, а родителството е не призвание, колкото и добро да е сърцето, а поминък. Преди години в шуменското село Велино социалното министерство беше най-големият работодател, а приемното родителство -- най-успешният поминък на местните. Там бяха май и най-големият брой институционални семейства, приютили деинституционализираните деца. Та за какво е този текст. Приемната грижа, вероятно добре замислена като идея, се превръща в процес на „масова приватизация“ на децата без нормална семейна среда. Хубаво е да се помни, че това е само една алтернатива, а не бизнес на фона на обсъждания в средите на специалисти на идеята от следващата година приемните родители да получават по 1400 лева. Подобна грижа и отношение на държавата към наистина онеправданите деца ще е разбираема, когато пропорционално и адекватно се простре ръка и над родителите, които се грижат сами или по двойки за децата, родени в обич и грижа.

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.