Ш афранът е подправка, получавана от цветовете на шафрановия минзухар (Crocus sativus), културен вид минзухар от семейство Перуникови (Iridaceae).
Шафранът е подправка, получавана от цветовете на шафрановия минзухар (Crocus sativus), културен вид минзухар от семейство Перуникови (Iridaceae).
Самото растение се нарича също съкратено шафран. Трите близалца на цвета и част от шийката му (стъбло, свързващо близалцата с останалата част от растението) се изсушават и се използват в готварството като подправка и оцветител. Цветовете на шафрана се берат до края на ноември.
Условия
Шафранът, който от години е най-скъпата в света подправка по тегло, расте при естествени условия в Югозападна Азия. Вирее в райони с климат, близък до средиземноморския. Растението може да понася студени зими, издържайки на студове до -10°C и кратки периоди на снежна покривка. Ако не се отглежда в места с високи валежи, шафрановият минзухар се нуждае от напояване. Обича пролетните дъждове, последвани от сравнително сухи лета. Дъждовете, падащи непосредствено преди цъфтенето, обаче носят високи добиви. От друга страна, дъждът или студеното време по време на цъфтене допринасят за болести.
Най-добре е да се засажда в полета, които са наклонени на юг, което осигурява максимално излагане на слънце. Шафрановите растения се нуждаят от пряка слънчева светлина и не виреят на сянка. В северното полукълбо се сади през юни. Едва през октомври започва цъфтежът.
Луковици
Луковиците се засаждат на дълбочина 7 до 15 см. Минзухарите виреят най-добре в ронливи, рехави, с ниска плътност, добре напоени и добре оттичащи се глинено-варовити почви с високо органично съдържание. Традиционно се използват издигнати лехи за осигуряване на добро оттичане.
Приблизително 150 цвята са нужни за 1 грам сух шафран. За производството на 12 г сух шафран (72 г пресен), е необходим 1 кг цветя. Един прясно откъснат цвят дава приблизително 0,03 г пресен или 0,007 г сух шафран.
Растението се приспособява много добре и при екстремни температури – през лятото до 40 градуса и зимата до -20 градуса. Това е така, защото през зимата луковиците влизат в покой или зимен сън.
Почва
За отглеждане на шафран се избират площи, където последните 3 години не са били отглеждани картофи, моркови, лук, чесън, цветя страдащи от същите заболявания като шафрана (нарциси, перуники, фрезии, гладиоли и др.), люцерна, фасул, детелина и други. Идеалното рН на почвата е от 6.5.
Добре е през месеците април-май да се направят предварителни обработки на почвата. Ако е възможно, е препоръчително да се направи дълбока оран още през есента. Преди засаждане почвата е добре да се обогати. Може да се добави азот за увеличаване добива на цветовете, фосфор, магнезий, калий. Добавянето на калций предпазва растението при засушаване, високи и ниски температури, болести.
Разсаждане
Шафрановият минзухар е многогодишно растение. Той може да се отглежда без разсаждане оптимално до 6 години. Всяка година шафрановият минзухар образува нови луковици около първоначално засадената луковица. Така за 6 години количеството луковици нараства значително и с всяка година добивите са все по-големи. На шестата се извършва изваждане на луковиците от терена. От средата на октомври до края на ноември е цъфтенето на шафрановия минзухар. Прибирането на реколтата се осъществява всеки ден, сутрин. Продължителното излагане на близалцата на слънчева светлина разваля качеството. Цветята се откъсват от стеблото и се събират за пренасянето им до помещение, където ще се отделят червените близалца.
При отделянето на близалцата трябва да се внимава да не се разкъсва комплекта от 3 броя за цвете. Също така да не се оставя от жълтата час към стеблото. Това допринася за по-високото качество на шафрана.
Монитор
