Прибираме 5,8 млн. тона жито за година (ОБЗОР)

Цените на хляб и брашно няма да се повишават

Прибираме 5,8 млн. тона жито за година (ОБЗОР)

4 затворени кръчми да неспазване на дистанция

Добивът на жито през тази година ще удари 5,8 млн. тона, сочи доклад на Европейската комисия. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на брифинг в Министерски съвет. Досега техните прогнози са били изключително точни, посочи министърът.

В България очакваме добра зърнена реколта - по песимистични данни добивът ще бъде около 4,5 млн. тона, според прогнозата на Министерството на земеделието пък ще е поне 5 млн. тона. Относно цените на фючърсите по международните борси, Танева коментира, че няма данни за покачване.За това не се очаква повишение при цените на хляба и брашното, коментира председателят на Консултативния съвет по зърно Венцислав Върбанов.

Относно експорта на зърно стана ясно, че 4,3 млн. тона пшеница са изнесени до днешна дата, а царевицата - 1,9 млн. тона. България заема и 4 място по износ на слънчоглед в света, като за да бъде преработено и реализирано и реализирано в чужбина, са внесени 600 хил. тона слънчоглед.

"До 22 май служителите на общинските служби по земеделие обследваха площите с есенници", обяви Танева. Издадени са констативни протоколи за 28 хил. дка в Североизточна и Източна България, където  заради засушаване има пропаднали площи. През януари, февруари и март валежите там са били от 10 до 30% от месечната норма. Всички собственици на пропаднали на 100% площи ще бъдат компенсирани до края на годината като бюджетът за тази мярка е 4 млн. лв.

По думите на Върбанов заради засушаването съществуват локални проблеми за реколтата, но това няма да се отрази осезаемо. Очаква се добра реколта в световен мащаб, което ще доведе до завишаване на запасите. „Предвиждаме намаление спрямо реколтата от миналата година с около 30%”, заяви Костадин Костадинов, зам.-председателят на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). Това обаче няма да повлияят на баланса, потвърди той.

В отговор на въпрос на „Телеграф Медиа“ относно спазването на противоепидемиологичните изисквания в ресторантите, Танева заяви, че по един обект в четири области са били затворени заради неспазване на изискванията за хигиена, носене на маски от персонала и липса на достатъчно дистанция между столовете в заведението. Данните са от проверките на Българската агенция за безопасност на храните, уточни тя. Също така те включват са само в частта за противоепидимичните мерки, които трябва да прилагат в ресторантите. От отварянето на заведенията до момента са съставени и 29 акта в ресторантите заради не носене на маска от персонала, както и липса на дистанция, уточни тя.

Относно намалението на ДДС за храните министърът заяви, че по-скоро за министерството е приоритет в бюджета да постъпват достатъчно средства, за да подпомагаме земеделските производители, а не намаляване на ДДС на храните. В момента нашите фермери получават 90 на сто от средната за ЕС ставка за подпомагане като нашата цел е държавата да може да  успее да дофинансира българските фермери, за да може ставките за подпомагане да достигнат средните в ЕС. За целта обаче трябва да има приходи в бюджета, които се осигуряват от събиране на данъци. Страната ни обаче подпомага земеделците според бюджета, с който разполага.

Танева коментира още, че заради кризата с COVID-19 ЕК разреши да се отпускат до 100 000 евро национална  подкрепа на пострадалите, но реално страната ни няма такива възможности, обяви Танева. В момента може би само един регион в Белгия прилага такава национална подкрепа, тъй като там разполагат с повече финансов ресурс.  

В тази връзка председателят на Национален браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите Мариана Кукушва коментира, че новият Закон за храните се очаква да увеличи приходите в бюджета, както и да осветли сектора като се въвежда регистрация и на превозните средства, които доставят храни. За това на този етап замразяваме проекта за намаление на ДДС, обяви Кукушева.  

Танева каза още, че в предстои одобрение на прехвърлянето на малко над 70 млн. лв.  от Програмата за развитие на селските райони към директните плащания и тези за обвързана подкрепа. Очаква се парите да бъдат разпределени пропорционално.

Ресорният министър коментира и предложението за нов бюджет, анонсиран от Европейската комисия (ЕК). „Очакваме да получим увеличение на бюджета на Програмата за развитие на селските райони с 376 млн. евро, а ако се запази и новата концепция за демаркация с регионите в растеж, на разположение на бенефициентите ще бъдат и значително повече средства”, заяви Танева.

В отговор на изказването на президента Румен Радев, че фермерите, притежаващи по-големи площи, получават по-високи помощи, земеделският министър поясни, че „преди да се прави изказване трябва да се познава нормативната база”. Тя беше категорична, че България се е възползвала от всички дадени й възможности – пакет „Директни плащания”, който е близо 800 млн.евро, а също и от обвързаната подкрепа на секторите животновъдство, плодове и зеленчуци.

Върбанов допълни, че рентите, изплащани на собствениците на земеделски земи са над. 1,5 млрд.лв., „те са над два пъти повече, отколкото преките плащания, а в някои райони дори три”. Изплащането им ще бъде сериозен проблем, тъй като най-високите ренти са именно по местата с регистрирано пропадане.

В отговор на въпрос колко души са се преориентирали към земеделската дейност, след като загубиха работата си, Танева поясни, че все още няма конкретни цифри. „В хода на пандемията Народното събрание прие две промени в трудовото законодателство - всички, които са безработни и получават обезщетение от борсата, да могат да сключат няколкодневни договори – това работи по информация на браншовите организации по прибирането на реколтата.”, продължи тя.

Розопризводителите ще бъдат първата подкрепена група спрямо загубите на доходите. Предложението на България към ЕК за компенсаторна мярка COVID-19 в обхвата на Програмата за развитие на селските райони ще мине по-ускорена процедура, а решение ще има в края на месец юни. Тя обясни, че България ще може да отдели 50 млн. евро за подобна мярка.

Относно онлайн търговията на храни, земеделският министър припомни, че за пръв път се въвежда подобна регламентация. Сред най-важните изисквания е операторът да е регистрира обекта си като такъв за продажба в мрежата, за да може да се проследява пътя на храната от производството до крайния потребител. Тя направи препратка към снощния случай, в който Българската агенция по безопасност на храните и МВР разкриха нерегламентиран обект за производство и търговия с месни продукти.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.