Често пъти засягането на сърдечните съдове се съчетава със засягане и на мозъчните съдове. Затова, при такива случаи не пропускайте да прегледате и тях. Това е основанието в Университетската болница „Св. Марина“ да се прави много често едновременна диагностика и на двете съдови зони.

Целта е болният да бъде оценен цялостно и лекуван комплексно, за да може да живее по-дълго, а не с определена манипулация да му бъде скъсен животът. Има недостатъци в системата, осигуряваща широк достъп до интервенционално лечение. В десетките ангиографски лаборатории, които се откриха и в много малки населени места, работят по двама лекари, понякога с малък опит, които трябва да са на разположение 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Невъзможно е те да поемат тази тежест и да бъдат в кондиция при всяка следваща възникнала необходимост. Затова е необходимо пациентите със симптоми задължително да посетят личния си лекар и кардиолог, който да прецени състоянието им, а при остри състояния да търсят възможност за незабавно транспортиране до многопрофилни университетски болници, които разполагат с целия необходим арсенал за провеждане на комплексно лечение.

Решението за поставяне на стент трябва да се взема от екип от различни специалисти.

Сърдечно-съдовите заболявания са основна причина за смъртност сред населението в Европейския съюз. Тези заболявания са водещи и за смъртността в България, като при всеки два от три случая най-честата причина е стеснението или запушването на сърдечните кръвоносни съдове. Причините за това се коренят както в начина на хранене, така и в начина на живот. С напредване на възрастта също се увеличава честотата на засягане на кръвоносната система от атеросклеротичния процес, което води до зачестяване на тези заболявания.

В страната се създаде мрежа от ангиографски лаборатории - над 60, което доведе до рязко намаляване на инвалидността, свързана с тази патология. В голямата си част това са структурни звена, които сключват договори с НЗОК единствено и само за този тип дейност. Много от тях обаче не разпорагат с мултидисциплинарни медицински екипи и това лишава пациентите от възможността за комплексно лечение. В тях се практикува единствено интервенционална кардиология, която не взема предвид съпътстващите заболявания, които пациентът много често има, нито възможността за настъпване на утежнения след интервенцията. В такива ангиографски лаборатории се лекува само сърцето, но не и пациентът.

Интервенционалната кардиология включва диагностика на сърдечните заболявания чрез катетеризация – вкарване на катетри в сърцето, въвеждане на контраст през катетрите, с който се изобразяват сърдечните структури, отвеждане на налягане и визуализация на вътрешната повърхност на сърдечните кръвоносни съдове. Това са така наречените „цветни“ снимки на сърцето при болни с гръдна жаба или при пациенти със сърдeчен инфаркт.

Тук се включват и ситуации, при които пациентите имат и клапни сърдечни пороци - клапите са увредени и трябва да се вземе решение дали тези клапи ще бъдат оперирани или не. За да се вземе решение за операция, е необходимо да се направи точна оценка колко е тежък порокът, уврежда ли сърцето и трябва ли клапата да бъде сменена. Когато пациентът влезе в операционна, едновременно със смяна на клапата, ако е необходимо, се прави и байпас операция, за да няма повторно отварянае на гръдния кош.

Ако пациентът няма клапен порок и трябва спешно да му бъде поставен стент, голяма част от лабораториите пренебрегват факта, че той има и друга патология - проблем, който в условията на спешност не се решава. Това често е причина след 2-3 дни болният отново да търси медицинска помощ. Когато е направена такава интервенция в ангиографска лаборатория, в многопрофилните болници лекарите започват да работят по всички останали заболявания, които би трябвало да бъдат взети предвид още когато се обсъжда пристъпването към операция.

Усложненията, които са неотменна част на инвазивната дейност, са свързани със затруднена работа на бъбреците, при което се развива остра бъбречна недостатъчност и ако тя не бива третирана още в началото, пациентът често стига до хемодиализа. Рисковете от усложнения са свързани и с вероятността болният да прокърви, при което той отново търси лекарска помощ извън ангиографската лаборатория, в която му е направена интервенцията, защото там не приемат пациентите в тези ситуации. При възрастни пациенти такава интервенция е много рискова, защото при тях не боледува само сърцето и преди интервенцията е необходимо да бъде направена правилна цялостна оценка. В медицината не е възможно да лекуваш сърцето в една болница, бъбреците в друга, червата в трета. Необходима е комплексна оценка, която може да се извърши единствено в големи многопрофилни болници, които разполагат с необходимата апаратура и специалисти в различни области на медицината.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Все още не е възстановена мантинелата на пътя край Своге

Мантинелата, която се скъса при катастрофата на пътя край Своге, при която загинаха 20 души, все още не е поправена, съобщи БНТ. Участъкът от пътя е преасфалтиран, но металното заграждение не е възстановено, защото община Своге и АПИ продължават да спорят, кой е неговият собственик и съответно отговаря за ремонта.

14 коли зарязани на летището

14 автомобила са зарязани на паркинга на столичното летище и никой не ги търси, съобщиха от аеропорта пред „Монитор“. Возилата не „висят“ на обществените паркинги на летището, а са преместени на специално обособена зона. „При установяване на коли с по-дълъг престой се уведомява Гранична полиция, за да се провери дали автомобилът се издирва.

НЗОК с близо половин милиард повече за 2019-а

Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. ще разполага с 490 млн. лв. повече и ще достигне 4,350 млрд. лв., това каза Жени Начева, зам.-министър на здравеопазването и председател на Надзорния съвет, след заседание на надзорниците по повод публикувания проект на бюджета на касата.