Президентът на „Репортерите“ пред

Президентът на „Репортерите“ пред "Телеграф медиа": Анкетата ни не търси представителност

  • Бих бил изненадан, ако в която и да било страна се анкетират повече от 10 души
  • Класацията се прави от група, чиито членове се избират от Полин Адес-Мевел

- Г-н Аски, нека първо ви благодарим, че се срещате с нас. През последните две години се опитвахме да се свържем много пъти с „Репортери без граници“, но срещнахме проблеми. Тук сме, за да обсъдим дейностите на „Репортерите“, в частност в България, където тече дискусия по темата от вече две години. Има хора – това включва и нас, които считат, че организацията ви е използвана и манипулирана от кръгове в страната. Причината са очевидните разминавания между индекса на организацията, която представлявате и индексите на други организации. Като „Фрийдъм хаус“ напрример, които ни поставят сред страните с пълна свобода на словото и медиите. Института „Катон“, според който сме на 39-то място. Евробарометър, който също ни поставя сред свободните страни. И стигаме до индекса ви, който ни поставя на 111-то място. Направихме множество опити да се свържем с г-н Кристоф Делоар (генералният директор на „Репортери без граници“), но ни беше казано, че е твърде зает, за да се видим.

- Всъщност имаше международна среща в Париж тази седмица на всички клонове на „Репортери без граници“ по света. Така че той беше зает да я организира. Искам да подчертая също така, че аз съм председател на борда на организацията, не се занимавам с оперативната дейност.
- Както казахме, опитахме се да се свържем с всеки, който има общо с дейността на „Репортери без граници“.
Г-н Делоар беше в България скоро,срещна се с премиера. Защо не се срещнахте тогава с него?
Поканихме го, но не отговори. Пращахме му и писма, но не отговори и на тях. Опитваме се да се свържем с него през последните 2 години, но въпреки това няма отговор.
- Това е изненадващо
- Да, беше изненадващо и за нас, защото ние търсим отговори, тук сме, за да дискутираме.
- Аз не съм точно правилният човек, който да ви даде отговори, защото мога да съм добър слушател, но не съм в оперативното ръководство в смисъл да се занимавам с ежедневното управление на организацията – това е работа на Делоар. Аз председателствам срещите на борда. Така че не мога да ви дам отговори защо България е 111-та, а не 39-та. Не участвам в правенето на класацията. Всичко, което знам е, че процесът продължава години и в момента се използва като референция по целия свят. Никой не е щастлив от класацията. Освен Норвегия, която е първа в нея.
- Тук не говорим за щастие, а за факти.
- Може би има данни, за които може да се спори, но разликата между 39-то и 111-то място е твърде голяма, за да става въпрос за детайл.
- Така е и нека ви дадем няколко примера. Като например Гана. През 2018 г. журналист е бил убит там, има и примери за злоупотреба с власт на институциите. И въпреки това страната е на 27-мо място. В България не сме имали такива проблеми, но сме 111-и. Притеснителното в случая е методът, анкетата, чрез която събирате информация. „Телеграф медиа“ например е една от водещите издателски групи, но никой, работещ в нея, не е бил контактван от вас. Нито са били контактвани колеги, които познаваме от други медии.
- Но индексът не е структуриран така. Има панел от хора от всяка страна. След това данните се събират в Париж и се структурират в индекс и не мисля, че вие трябва да бъдете контактвани по време на процеса. Нека изясним нещо – каква е целта на мисията ви?
- Да получим отговори на въпросите ни.
- От чие име?
- На групата, която представляваме – „Телеграф медиа“.
- Която е спорна, която е част от уравнението….
- В какъв смисъл?
- Тя е огромна група…
- Ние сме една от водещите групи, въпреки че не точно огромни – имаме 6 издания.
- Но също така участва в разпространението, ако разбирам добре.
- Не, няма нищо общо с разпространението. Именно затова ви казваме, че ви подвеждат.
- Вижте, аз не ръководя българската секция на „Репортери без граници“. Затова прочетох само няколко неща, за да се подготвя за тази среща и видях, че вашата група – да го кажем така – е част от уравнението в България.
- Именно затова ви казваме, че трябва да проверите достоверността на информацията ви. В България например има два издателски съюза. „Телеграф медиа“ е част от Българския медиен съюз, както и голям брой други групи, издаващи вестници. Другият съюз е Съюзът на българските издатели, който представлява основно онлайн издания. Представители на „Репортери без граници“ никога не са се свързвали с „Българския медиен съюз“. Единственият, с който държите контакт, е другият съюз и затова получавате само една гледна точка и повтаряте това, което те твърдят. А когато някой твърди, че издателската ни група има нещо общо с разпространението, ви лъже. Можете да видите публичните регистри в страната. Ние можем да ви ги покажем. Но извън регистрите, има още нещо. Ние самите сме имали проблеми с дистрибуцията на вестниците от групата, което няма как да стане, ако сме „част от уравнението“. И затова приветствахме решението на правителството да поеме контрол над дистрибуцията чрез „Български пощи“. Това за нас е перфектно, защото наистина имаме проблем с разпространението, но вие няма как да го знаете, защото не сте ни контактнали и никой не ви го казва.
- Но групата, която ни дава оценка на ситуацията година след година, не се сформира в Париж, а в София.
- Именно това е и проблемът. Мислим, че хората, които участват в нея, ви подвеждат.
- Важното обаче е, че когато Кристоф Делоар беше в София, беше приет от премиера и изглежда са имали конструктивен диалог. Идеята беше как да се подобрят нещата с индекса. Как да се подобри мястото на България.
Вижте, ние не сме представители на правителството. Ние сме журналисти и сме тук, за да питаме тези въпроси, които ви задаваме и да ви кажем, че има други проблеми. Защото четем откровени лъжи за изданията, които представляваме и за страната. Именно затова искаме да знаем как проверявате информацията, която получавате.
Не мога да ви дам точен отговор, защото както казах, аз съм председател на борда, не се занимавам с оперативната дейност. Говорите, че четете лъжи за страната си, но диалога, който проведохме с премиера е именно за страната. Така че ние не сме врагове на България и не се опитваме да я очерним. Това, което искам да кажа е, че имаме диалог с правителството, което е хубаво впрочем, защото много страни с лошо представяне в индекса, се оплакват и ни атакуват без да търсят диалог как да подобрят нещата. Не съм участвал в срещата, но предполагам, че тъй като те обсъдиха конкретни мерки по-специално за дистрибуцията, ако бъдат приложени ще се подобри класирането на България. Това е позитивен и конструктивен диалог да дискутираш и сложиш на масата всички проблеми. Знам, че не сте премиерът, но съм сигурен, че каквито и проблеми да е имало, трябва да са били дискутирани на срещата.
- А ние не сме.
- Защо?
- Защото говорите за дистрибуцията, въпреки че ви казахме, че групата, която представляваме, няма общо с нея и ни радва решението на държавата да вземе участие в процеса. Тук проблемите са много по-различни. Има проблем например с достоверността на проучванията, които правите. Ще ви дам два конкретни примера как се подвежда организацията ви. Първият е отпреди две години, когато беше организирана конференция за свободата на словото. Организира я Съюзът на издателите в България, за да представи т.нар. си Бяла книга за свободата на словото. Надявам се, че ще се срещнем отново, така че следващия път ще донеса книгата и ще обсъдим всички дезинформации в нея. Пойнтът ми тук е, че на конференцията беше представителката на „Репортери без граници“ – г-жа Полин Адес-Мевел. Тя видя как половината представители на медиите, които искаха да присъстат на конференццията, бяха буквално изхвърлени от организаторите и въобще не реагира. Говорим за брутален пример на цензура, а вашият представител дори не се намеси. Вторият случай е брутален. Този с Виктория Маринова - българска телевизионна водеща, млада жена и майка, която беше убита преди година. Един сайт обяви, че била убита заради разследване, което правели и вие приехте това за чиста истина, а беше брутална лъжа. Беше доказано, че тя не е била убита заради професията си. Убиецът й беше арестуван в Германия. Немските власти провериха доказателствата и потвърдиха, че те показват, че арестуваният е убиецът. Предадоха го на българското правосъдие и той вече е осъден. Стигна се дотам семейството на убитата да излезе и да помоли да престане да се злоупотребява с паметта й. И въпреки това вие повторихте лъжата, че Виктория е била убита заради работата си, което няма нищо общо с истината.
- Доколкото си спомням имаше много спекулации в началната фаза, но винаги сме внимавали, когато сме казвали, че причините са професионални. И трябва да разберете контекста. Случи се след убийствата в Малта и Словакия, но със сигурност след няколко дни, особено след ареста в Германия, беше ясно, че причините не са професионални.
- И въпреки това в докладите си твърдите, че причините са професионални. Можете да го проверите в българската секция.
- Ще задам въпросите ви, ще предам разговора ни на съответните хора. Но, вижте, много пъти съм бил контактван от президента на Гвинея, Африка например, когото познавам много добре. Той ми написа в Туитър – ооооо, Гвинея е паднала с 4 места, защото не искате да бъда преизбран следващата година. А аз му отговорих – виж, никой не е щастлив от индекса. Всички искат да са по-нагоре в класацията. Това няма нищо общо с преизбирането. И е иронично, защото миналата година Франция отиде нагоре и много хора се оплакваха от това, като питаха защо „Репортери без граници казват, че Франция се поправя, като има толкова много проблеми? Някои европейски страни, в това число Малта отидоха надолу, но това е класация. Това е причината Франция да отиде нагоре – защото други паднаха надолу.
- Съжалявам, че ви прекъсвам, но говорим за класация, която в случая с България се базира на дезинформации. Тя е необективна и това е проблем. Ако имахте повече източници, картината можеше и да е по-ясна. Нека цитирам статия, публикувана от един от националните ежедневници в България. Според нея вашето проучване се базира буквално на мнението на 10 души, които попълват въпросниците ви. Така ли е наистина? Защото само печатните издания в страната са около 244 и журналистите в България са повече от 10 000, което означава, че процентът на хора, попълващи въпросниците, дори не попада в рамките на статистическата грешка. Вие сте близо до нулата.
- Бъркате начина, по който се прави докладът.
- Именно затова ви питаме как точно се прави проучването.
- Не се предполага, че всеки журналист ще попълва въпросника.
- Да, но се предполага, че класацията трябва да е представителна.
- Това е панел. Група от журналисти, изследователи, хора, които имат поглед върху ситуацията. Не всеки, свързан с медиите, трябва да участва. Така че 10 души е дори много. Независимо дали се прави в САЩ или в Китай, не става въпрос за население, а дали тези хора имат способността да направят общата картина.
- Е именно това е въпросът - че я нямат.
- Не знам кои точно са тези хора, но от начина по който се прави по света –не знам, България може да е и лошо изключение, не мисля, че в някоя от другите страни анкетираните са повече от 10. Бих бил изненадан, защото това би направило невъзможен за управление процеса. Представяте ли си как хиляда души попълват анкета във всяка страна!? Това означава да се обработят хиляди формуляри. Това е невъзможно!! Идеята е да намериш хора с общ поглед. Така че, вие може да казвате, че са пристрастни, лъжци, манипулатори…
- Най-малкото пристрастни…
- Това е пойнт, но аз не мога да отговоря, защото не ги познавам. Не знам как са били избрани. Но идеята не е да имаш 1000 души извадка на професията, а хора с по-широк поглед.
- Добре, но в тази страна има два съюза и вие го знаете. Ако говорим за общ поглед, не е ли логично, ако имате представител от единия от съюзите, да поканите и от другия?
- Хората в тази група не представляват компании в този панел.
- Представляват гледни точки. Не е ли това идеята?
- Не, представляват способност да анализират ситуацията.
- Как точно ги избирате?Как знаете, че имат тези способности?
- Например хора, работещи в университета, изследователи. Не знам кои са те в случая с България, но във всяка страна не са само журналисти, а също така от академичните среди.
- Как знаете, че са обективни при положение, че в случая с България те представят само едната гледна точка? Вие реално ни казвате, че в групата са трима-четирима журналисти, свързани с единия съюз.
- Ние не ги избираме, защото са част от него. Всеки се избира индивидуално заради способността му да свърши работата и се избират от човека, който отговаря в Париж за тази страна – това е Полин.
- Същият човек, който не се намеси, когато половината медии бяха изхвърлени от конференцията на Съюза на издателите…
Вижте, не мога да продължа по темата. Ще говоря с нея и ще се опитам да разбера, но не мога да стигна по-надалеч. Стартовата ми позиция е, че работата се прави коректно, освен ако не се докаже обратното. Но разбирам вашата гледна точка, чувам я и ще я предам. Обещавам ви отговори.
- Да, моля. Ще ги очакваме. Защото както вече отбелязахме, има други проблеми в медийния сектор в България, различни от тези, които давате в докладите си. Въпросната конференция за т.нар. Бяла книга на свободата на словото например беше организирана от издател, обвинен за финансови измами и пране на пари. А твърди, че бил обвинен заради редакционната политика на изданията си. Реално изпозва медиите си като щит срещу разследването срещу него.
Не е ли това случаят с всички групи в България? Доколкото разбирам вашата също има съдебни проблеми…
- Не!
- Собственикът на групата?
- Дори напротив –той през годините е проверяван от всички органи в страната и всички проверки са с еднакъв извод – че е чист. Мнозинството от издателите в страната нямат никакви съдебни проблеми за разлика от хората, за които вече говорихме. Същите хора, които организираха въпросната конференция.

*Записът на този разговор се пази в редакцията. Той е направен с изричното съгласие на президента на "Репортери без граници" Пиер Аски, който е единственият представител на организацията, срещнал се с нас след множество опити да се свържем с оперативното ръководство на НПО-то в лицето на генералния секретар на организацията Кристоф Делоар.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.