През 2050 г.: всеки десети българин на над 80

През 2050 г.: всеки десети българин на над 80

Трябва да се създаде фонд за дългосрочни грижи

Всеки десети българин през 2050-а ще бъде на възраст над 80 години, сочи прогноза на учените от Българската академия на науките. Според тях след 10 години хората, духнали 80 свещички на тортата, ще съставляват около 7% от населението у нас. Така впоследствие само за две десетилетия българите на над 80 години ще се увеличат с 3%.

Учените посочват като най-голям проблем застаряването на нацията. Те използват данни на Евростат за броя на родените деца, според които за четвърт век новородените българчета ще бъдат с 14 000 по-малко. През 2015-а те са били близо 66 хиляди, но очакванията за след 20 години са за са под 52 хиляди. Изследователите от БАН обаче не смятат, че страната ни

може да се изпари от картата на света

„Тезата, че България ще изчезне, не може да бъде актуална. Не може да бъде и адекватна по някакъв начин, защото има много тенденции, много процеси, които взаимно се допълват и има начин да се преодолеят. Но трябва политическа воля и политики за това”, коментира проф. Антоанета Христова от Института за изследване на населението и човека към БАН, пред Нова. Тя посочи още, че социалните неравенства и миграцията сред младите нарастват. Според Христова, за да се разреши проблемът, трябва комплексност на действията и се изисква синхронизация на отговорните министерства – социално, образователно, икономическо.

Осигуряването на здравни и социални услуги на възрастните хора е друга от сферите, които трябва да се подобрят, за да се осигури

по-добро качество на живот

смята доц. Стоянка Черкезова от БАН. Тя обясни, че в момента има мобилни услуги на лекари, които минават през селата и правят прегледи или носят лекарства. Имало и различни социални услуги. Те обаче се осигуряват от различни специалисти. „Ако тези услуги се обединят и се предоставят от екип специалисти, които пътуват от място на място, това би било добро икономическо решение. Цената за осигуряване на услугите ще е много по-ниска“, смятам доц. Черкезова. В момента социалните и здравните услуги на възрастни се финансират от държавния бюджет и по оперативни програми. По този начин осигуряването на минималните нужди през годините е между 10 и 20%, което не е достатъчно. За да се промени тази тенденция и здравните и социалните услуги да бъдат устойчиви, според доц. Черкезова трябва да се създаде фонд за дългосрочни грижи, в който всеки гражданин да инвестира. „Така всеки в края на живота си, когато изпадне в риск и е болен и няма кой да се грижи за него ще може да получи тази грижа от публичните политики“, обясни още тя.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.