П рез 1948 г. комунистическата власт у нас отказва да изпрати учители за българското малцинство в Албания, подложено на македонизация. Това пише доц. д-р Спас Ташев от БАН в първия том посветен на съдбата на сънародниците ни в най-малката тогава балканска държава в книгата си, озаглавена „Българските общности в Западните Балкани“, представена днес.
През 1948 г. комунистическата власт у нас отказва да изпрати учители за българското малцинство в Албания, подложено на македонизация. Това пише доц. д-р Спас Ташев от БАН в първия том посветен на съдбата на сънародниците ни в най-малката тогава балканска държава в книгата си, озаглавена „Българските общности в Западните Балкани“, представена днес.
Георги Димитров препратил въпроса за изпращането на български учители до Антон Югов. Той пък им казал „по този въпрос да се обърнат към Скопие“.
Така България
пропуска историческата възможност за официалното въвеждане на българския
книжовен език в училищата в Албания с население от български произход. Втори подобен пропуск от България е направен през 1955 г. В резултат на тази българска пасивност обаче се стига до един уникален факт. В Албания на базата на преспанския български говор, изписван с българската азбука, се създава местен региолект, който се използва до падането на комунизма през 1991 г.
В труда за първи път е направеното хронологично систематизиране, обработване и анализ на статистически данни от различни източници, някои от които като френското и австро-унгарското преброяване на населението, проведени в Албания през 1918 г. и на данните за говоримия език от населението в Албания според направената справка от Секретната служба на МВР на Албания от 1935 г. Издирени макар и непълни
статистически данни за лицата от български произход
за периода от 1944 до 1991 г., през който Албания е затворена страна и недостъпна за повечето чужди изследователи.
Разгледана е и провежданата политика за етническа трансформация на българите в Албания, чието начало е поставено в края на 1944 г., последиците от нея и са разкрити опитите за самосъхранение на българската общност и нейната култура след изгонването през 1948 г. на югославските учители и създаването на регионална книжовност, основаваща се на местния български преспански диалект и употребата на българската азбука.
Проследени са съвременните миграционни движения
и е посочен броят на жителите на селищата, населени компактно с лица от български произход според преброяванията през 2001 и 2011 г.
В представянето на книгата взеха участие евродепутатът от ЕНП Андрей Ковачев и вицепрезидентът на България Илияна Йотова. Според Ковачев сега е много важно на Балканите да се прекрати фалшифицирането на историята и България да не забравя своите сънародници зад граница. По думите му, връзката на тези хора с прародината им не може да бъде заличавана и да бъде обект на дискриминация или някаква омраза наслагвана в последните 70 години.
„Истината, колкото и трудно да е, винаги побеждава.
Книгата на Спас Ташев е доказателство за истината. Не от някакъв национализъм в негативен аспект, а защото е справедливо. Демокрацията трябва да се основава на справедливостта“, каза още евродепутатът от ЕНП.
Авторът на книгата акцентира на още няколко факта от нея. „От останалите български общности на Балканите, може би българската общност на в Албания е най-добре съхранена. Не само по отношение на самосъзнанието, но и по отношения на носия, говорим диалект, диалект. По тази причина те са необятно поле за изследване от българската наука“, каза той. Доц. Ташев акцентира и на факта, че в България и Албания приемането на друга религия не винаги е водело до ново етническо самосъзнание. Днес в Родопите имаме изявата на българско самосъзнание от етнически българи приеми исляма, това е масово явление и сред българите в Република Албания. Сред българите мюсюлмани там има по-ясно изградено българско самосъзнание, отколкото сред българите християни, които през годините са били подлагани на различни пропаганди - югославска, гръцка, сръбска и какви ли още не. В периода 1945-1948 г. изключително активна е югославската пропаганда в Албания, като там са изпратени емисари, които започват да създават училища по т. нар. македонски език. Има дори няколко съдебни процеса в Албания срещу българи оказвали съпротива на това югославско влияние. В книгата са проследена и съпротивата срещу македонистката пропаганда и след 1991 г. и срещу опитите на Скопие да реставрира старинни български църкви и да ги обяви за македонски.
Основната съпротива идва от българи мюсюлмани.
Те полагат много по-големи усилия да спрат тази пропаганда именно по отношение на нашите християнски светини в Албания. Там сега имаме няколко български организации. Те са регистрирани още преди преди 2017 г. да бъде признато в страната българското национално малцинство, което показва, че тя е една толерантна държава. По време на обсъждането на проблема за националните малцинства в Албания представители и на гръцки малцинствени организации и на промакедонитските се опитаха в проектозакона българите да отпаднат. Това доведе до мобилизация на българската общност и само за седмица бяха събрани 4500 подписа и подписката беше връчена в албанския и копие от нея в европейския парламент“, припомни Ташев. Според него трябва у нас да има национален консенсус и последователна държавна политика за българите зад граница, която да не се променя при смяната на правителствата.
В отговор на въпрос на „Монитор“, авторът каза, че следващата подобна книга ще е за нашите сънародници в Косово и Сърбия. „Плановете са този том да бъде готов или до края на тази година или в началото на следващата“, поясни доц. Ташев.
Книгата се издава от изд. “Орбел”, с подкрепата на българския евродепутат от ЕНП Андрей Ковачев. Тя е в ограничен тираж и се разпространява безплатно. В момента се подготвя вариант и на албански и английски език.
Монитор
