Превърнали генерал Иван Вълков  в „сатана“  чрез режисиран процес
4

Век по – късно архивите проговарят

Превърнали генерал Иван Вълков в „сатана“ чрез режисиран процес

 

Близо две години след 9 септември 1944-а никой от новите управници на България не е направил и опит да намери организатора на преврата от 9  юни 1923 и уж считания за идеолог на „белия терор“ през 1925-а генерал Иван Вълков. 

Назначаваният от цар Борис ІІІ на два пъти за министър на  войната, а в последствие и като пълномощен министър  в Рим висш  офицер преспокойно живеел с оригиналните си лични документи във вила под наем в село Баня, Карловско.

От време на време прескачал до родния си Казанлък и Стара Загора, срещал се със съратници от Военния съюз и на практика по никакъв начин не се е укривал, разказва в току що появилата се в книжарниците  монография“Тайният“ историкът д-р Чавдар Ангелов.

В хода на търсенията си сред всички възможни архивни сбирки той се натъкнал на доказателства, че тогавашните служби оправдават бездействието си със…слухове за уж бягство на ексвоенния министър зад граница в самото навечерие на 9 септември .

ДС се раздвижва едва когато през пролетта на 1946 година набира скорост политическа акция за препогребване костите на Александър Стамболийски  и за търсене на съдебна отговорност от преките  му  убийци и техните ръководители.  А сред тях по тъжна ирония на съдбата били … тогавашният премиер Кимон Георгиев и военният министър генерал Дамян Велчев.

И двамата според изследователя са знаели много добре временното  местопребиваване генерал Велчев.  Нещо повече,  предстояла е среща с него в София. Едва ли е случайно „случайното“ му разпознаване от агент на ДС при посещение  в дома на пловдивчанина о.з. полковник Христо Георгиев.  Разпознаването става на 16 юни, ден по-късно Вълков е изпратен под конвой в София.

Тогава е стартирана и разработката на Държавна сигурност  „Тайният“, в която  са постъпвали сведения за Вълков на практика до кончината му. /Сходна разработка за генерала е имало и от агентите на политическата полиция, начело с Никола Гешев  и в Царство България, коментира Чавдар Ангелов.От нея става известно че бившият председател на основания през 1919 година Военен съюз е бил в делови и финансови взаимоотношения с генерал Владимир Заимов, осъден на смърт за шпионаж в полза на Съветска Русия./

Последвал арест, пращане по лагерите и чак през 1954-а го изправят пред съда, където получава смъртна присъда, заменена /по политическа целесъобразност според признание на Вълко Червенков / с 20-годишна присъда.

 

Режисираният процес

 

На този /гласен първоначално като публичен, а след това състоял се при закрити врати/ процес върху него е хвърлена цялата вина  за т.нар. „бял терор“, удобно е забравено за Кимон Георгиев /съдиите  отказали да призоват първия след 9 септември 1944 година министър – председател за свидетел! Причината според Чавдар Ангелов била в страха на новите управници, че при разпитите очи в очи двамата ще извадят нелицеприятни истини и за тях самите. Впрочем Кимон Георгиев  е погребан /на 28 септември 1969 г./ с почести, край ковчега му бил тогавашният Първи на БКП и НРБ Тодор Живков!/ Междувременно Дамян Велчев  /министър на войната при Кимон Георгиев /умира в Париж като емигрант  същата тази 1954-а година.

Името на генерал Вълков е  дамгосано  от официалните историографи  като „вечният кандидат за български фюрер“ и поставено редом с това на емигриралия в Аржентина  премиер проф. Александър Цанков.

Роденият  на 6 януари 1876 година в Казанлък  офицер, политик и дипломат  умира /според едни от старческо заболяване, според други  удушен от надзирателя Стефан Сойков /  в  една от килиите на старозагорския затвор на 20 април 1962-а.

 Десетилетия наред  на поколенията е позволено да знаят  за него само като „палача на Стамболийски, Гео Милев, Христо Ясенов, Сергей Румянцев, Йосиф Хербст  и хиляди знайни и незнайни българи“.

Пак така десетилетия наред му се приписва авторство на заповедта, по силата на която “ …Всички гарнизони и военни единици да влязат във връзка с местните органи на властта за съгласуване средствата за борба срещу комунистите и земеделските дружби. Преди всичко трябва да се ликвидират най-способните и най-смелите носители на тези идеи – интелигенцията.“ /Нищо че такава заповед така и не е била открита въпреки всички опити на разследващите!/.

През годините битуват различни легенди защо и как обявеният едва ли не за „първи фашист“ Иван Вълков се е разминал с разстрела. Включително под сурдинка се е коментирало  че  оцелял заради връзките си с разузнаванията на чужди държави.Поне в разсекретените архиви документ за подобна обвързаност не е намерен. Но пък имало достатъчно данни, че докато е посланик в Италия /1933-1934 г./ е използван за сондиране на почвата за възстановяване на дипломатическите отношения между Москва и София. Дали няма да се разкрият нови факти във все още секретните масиви на ГРУ и НКВД историографът не се наема да гадае.

 

Ковчегът изпратили дъщерята и снахата

 

Като недоказани и клеветнически авторът на „Тайният“ отхвърля твърденията, че дъщерята Ана /от брака му с рускинята Лидия Зудилина/  и снахата Лили Вълкова  отказват да погребат тялото му и че дори изпращат до директора на затвора в Стара Загора телеграма с текст „Часовника изпратете, тялото задръжте“ .Нещо повече,по свидетелство на свещеника извършил опелото двете най-близки на починалия са били край ковчега му.

Пак като част от широкомащабния заговор пълното му дискредитиране според Чавдар Ангелов е поддържаната легенда в родния му Казанлък за корупционна схема при преместването на оръжейницата Арсенал от София докато е министър на войната.

„Крайно време е да се проведе истински исторически разговор за живота и делото на генерал Иван Вълков, истината не е нито само черна нито само бяла. Новите поколения трябва да знаят фактите, а не идеологемите. Не го ли сторим ще продължим да се замеряме с неверни или силно преувеличени цифри на избити сънародници …“, настоява Чавдар Ангелов.Той припомня, че сатанизираният от някогашната официална историография офицер има огромен принос както на фронтовата линия през Балканската и Първата световна войни, така и като създател на някогашния Държавен географски институт.Под негово ръководство се извършва цялата работа по картографирането и очертаването на държавните граници след пагубния договор в Ньой.Пак той е в основата на съвременната българска оръжейна промишленост.

Негов личен принос е създаването на социалното военно законодателство,в това число подготовката и приемането на специалния закон  за подпомагане на пострадалите от войните през 1925 г.

Близо три години е продължила работата по написването на „Тайният“, прехвърлени са били хиляди отдавна забравени или засекретени документи, за да излезе на светло грижливо потулваната и много пъти дори изопачавана истина.

 

Рецензентът

 

Рецензентът и автор на предговора, академик Георги Марков е категоричен:“…монографията „Тайният.Иван Вълков като офицер, конспиратор, държавник, дипломат“ предлага нов прочит на драматичните събития в България, последвали неуспешния за страната край на Първата световна война и настъпилата коренна промяна в нейното обществено-икономическо развитие след 1944 година….Чавдар Ангелов доказва, че свързаните с „червения терор“ комунистически функционери се стремят и в доста голяма степен успяват да стоварят цялата отговорност за кръвопролитията върху „другата страна на барикадата“…Генерал Вълков е сатанизиран като „събирателен образ на злото“ и се превръща в „изкупителна жертва“.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.