Преспанското езеро – любимото място на цар Самуил (ГАЛЕРИЯ)

Преспанското езеро – любимото място на цар Самуил (ГАЛЕРИЯ)

Там, където гърци и македонци парафираха новото име на западната ни сеседка

Там, на гръцкия му бряг, в малкото селце Псарадес, което до преди по-млако от 100 години носи българското си име Нивица, беше сменено официално наименованието на Македония и вече се казва Република Северна Македония.

Политически акт, който би трябвало да сложи край на дългогодишните спорове между двете съседки. След като външните министри на двете страни Никос Кодзияс и Никола Димитров сложиха парафите си под зоркия поглед на премиерите Алексис Ципрас и Зоран Заев, цялата делегация прекоси с моторници водите на голямото езеро и се озова на македонска територия в село Отешево.

Самото езеро се намира на границата 

 между три държави – Гърция, Македония и Албания

 а стретегическото му разположение логично обуславя решението да бъде терен на политически страсти. Често го наричат Голямо Преспанско езеро, защото в непосредствена близост до него има по-малък водоизточник – между Гърция и Албания, който носи същото име. Въпреки че е второто по големина на територията на Македония след Охридското, именно Преспанското езеро захранва с вода изворите на по-големия си побратим. Посредство канали между тях, водите му се вливат в Охридското до манастира „Свети Наум“.

Преспанското езеро е включено в границите на Санстефанска България през 1878 година. Поглед в историята назад във вековете показва, че е ключово място за страната ни, като остров

 Свети Ахил в Малко Преспанско езеро дори е бил спряган за столица

 на Самуилова България за кратко.

В Голямо Преспанско езерото са разположени два острова Голем и Мал град. Първият влиза в територията на Република Северна Македония, вторият е на албанска територия. И двата острова са изключително красиви, но не са населени в момента. Малград е известен със скалните си църкви, като най-запазената е „Света Богородица“.

 

Остров Голем Град

Голем град е смятан за най-големия остров на територията на Македония. Местните го наричат още Змийски остров или Свети Петър. Най-близкото населено място е македонското село Конско, което се намира на 2 километра по вода от острова. Оттам може да се стигне с моторница до него, но местността още не е разработена като туристическа атракция, така че не очаквайте да ви е лесно. От друга страна за много любители на природата, това е голям плюс, защото могат да й се насладят на спокойствие. По-упоритите могат да прекосят водите на езерото и да стигнат до Голем град където бързо ще разберат, защо местните са му измислили различни имена. Голяма част от постоянните жители на острова са водни змии, но нито един вид не е отровен, единствено първоначално може да стреснат туристите, запътили се към старините, които се крият в сърцето на малкото парче суша. А там лежат древни остнаки от елинско и римско време, дори от средновековието. Именно от този период е и най-запазената църква Свети Петър с уникални стенописи от 14 век. Островът е обявен за строг природен резерват поради уникалната си флора и фауна и въпреки усилията, които трябва да се положат, за да се стигне до него 100 000 туристи на година успяват да видят красотите му.

Свети Ахил – късче българска история 

Малко Преспанско езеро крие голяма историческа важност за нас българите. Освен че е изключително красиво, то приютява във водите си остров Свети Ахил – любимото място на великия Цар Самуил. Там, в базиликата той е ръкоположен за цар и в същата тази базилика са положени тленните му останко, заедно с тези на част от храбрите му войни. На острова днес има малко селище със същото име, в което живеят 21 души, а в Средновековието е бил разположен град Преспа.

Връзката на остров Свети Ахил с българската история датира от края на 7-ми век, приблизително от времето, когато Аспаруховите българи преминават Дунава и се заселват на Балканския полуостров. По това време, един от братята на кан Аспарух – кан Кубер, се заселва в земите около двете Преспански езера и там основава друга българска държава – Куберова България, населявана от българи и славяни, подобно на Аспарухова България.

При княз Борис Първи земите около Малкото Преспанско езеро са в държавните граници на България. За утвърждаване на християнството в новопокръстената българска държава, той построява 7 големи епископски храма в различни краища на България, един от които е базиликата на остров Свети Ахил. По това време – краят на 9-ти век, князът изпраща в този район големият български просветител, един от учениците на братята Кирил и Методий – Климент Охридски.

Близо век по-късно цар Самуил обновява основно базиликата и я превръща в патриаршеска. Той пренася от току-що превзетия от него град Лариса мощите на Свети Ахил и от тогава насетне храмът, както и самият остров носят неговото име. През 1073 година базиликата и средновековния град са разрушени от германци и викинги.

Най-лесно до острова и Малко преспонаско езеро се стига от Гърция. Намира се на около 250 км от Солун. Стигайки до бреговете на езерото туристите ще се озоват пред понтонен мост с дължина 850 м, който ще ги отведе над водите до остров Свети Ахил. Съоръжението е поддържано, а по протежението му има пейки, на които може да се любувате на красивото езеро и редките птици които го обитават. Най-честите пернати посетители са кормораните, които спокойно плуват в Малкото Преспанско езеро. За да разгледате острова са нужни поне около два часа. Безспорно най-голямата забележителност са останките на базиликата Св. Ахил. В средата на 20-ти век, при археологически разкопки, са открити гробовете на цар Самуил, на сина му Гаврил-Радомир, царувал за кратко след смъртта на баща си, и на още около 300 души, погребани до базиликата. Предполага се, че това са част от ослепените Самуилови воини. На територията на тази малка суша има остнаки от още няколко църкви и манастири с добре запазени стенописи.

Отешево и Псарадес

Малкото македонско селце Отешево преживя своите 10 минути слава, но ежедневния му живот е все така равен и безинтересен. В момента там живеят една шепа хора, а до преди 50-60 години е бил малък китен балнео-курорт. От тези времена не е останало почти нищо – едва няколко изгорели хотела и запустял къмпинг. Явно Ципрас, Заев и свитите им обаче са организирали местните, които успяха да ги приемат и нахранят. Няколко от къщите в селото са пригодени и обновени за туристи.

Псарадес, или Нивица, не е кой знае колко по-голямо село от Отешево, но от гръцката страна на границата. Има няма 70 жители, предимно рибари. С икономическата криза в скъпите гръцки курорти, започнал да се забелязва обаче ръст на еко-туристите, които все по-често пристигат в селцето, като отправна точка за двете езера. А местните се възползват от ситуацията, като управялват китна таверна с чудна храна и отварят вратите си за всички.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.