„До портите на княжеския двор/Съкровища от Велики Преслав” е мащабна изложба, която посетителите в Националния археологически музей могат да видят в залите на НАИМ към БАН от днес до 26 януари.

До нас са стигнали две златни съкровища с накити и монети от столицата на Първото българско царство – малко и голямо. Златните накити от ІХ век се показват за първи път след реставрация и анализ в научно-изследователския институт по археология в Майнц, Германия, където химичният анализ показа, че те са много по-ценни, отколкото се е смятало досега. Артефактите пристигат у нас, след като успяха да възхитят света, изложени в Лувъра.

За своите анализи учените от института в Майнц са използвали само недеструктивни методи, за които не се изисква взимане на проба. За първи път е изследван химичният състав на металите с рентгенофлуоресцентни, спектроскопски и радиографски анализи. Те показват, че за изработването на накитите не е използвано стъкло, освен за емайла и сините сферични висулки. Ултраволетово-червеникавите камъни не са аметисти, а светли рубини и гранати. Камъните от голямата огърлица не са планински, а флуоритни кристали, което е новост за науката. Досега не се е знаело, че византийските златари са ги използвали. Гамата от благородни метали в комбинация със смарагди и гранати показва, че съкровището е много по-ценно, отколкото се е смятало до сега. При използването на сребърни и златни сплави на благородните метали са били приложени високи технически познания. Халкичките на тежките висулки са от златна сплав, далеч по-здрава от чистото злато. Перлите и изумрудените мъниста, които са чувствителни на топлина, изненадват с необичайно решение за инкрустрация.

Всички 186 предмети са почистени, следите от предишни интервенции са премахнати, фрагментите са отново укрепени, 2 изумруда, паднали от накитите, са монтирани обратно във висулките.

Голямото или Преславското съкровище е открито преди 40 години – над 120 златни накити и монети в дървено сандъче със сребърни обкови, скрито в каменна пещ в жилище от ранносредновековно селище на Дервишката река, през един хълм от градските порти на Преслав. Златото се датира от ІХ-Х век, но има и някои по-ранни предмети, вероятно наследени. Женските накити вероятно са част от сватбения дар на царица Мария, внучка на византийския император Роман Лакапин, за сватбата й с българския цар Петър. Някои от бижутата като златната диадема и огърлица, са уникални екземпляри и участват в най-важните византийски изложби по света. Освен накити и византийски монети, съкровището съдържа и апликации за дрехи, колани и копчета, лъжици и части от чаша.

Малкото преславско съкровище е открито при археологически разкопки на дворцовия център: 2 гривни, наушници и монети са били скрити в издълбана в камък дупка с каменна тапа.

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Изложба събра три поколения художници Солакови

Мащабна изложба с произведения на три поколения именити художници – Митьо, Недко и Димитър Солакови, може да се види до 19 януари 2010 г. в Художествена галерия „Христо Цокев“, Габрово. Събитието е част от поредицата „ФамилииТЕ“ на Община Габрово.