Мадлен Алгафари, психотерапевт: Прегръдката е най-бързият антидепресант

Мадлен Алгафари, психотерапевт: Прегръдката е най-бързият антидепресант

Всяко страдание е учител, COVID не прави изключение

Какво е щастието, кой път да изберем и има ли светлина в края на тунела. На тези и други важни въпроси отговаря в интервю психотерапевтът Мадлен Алгафари.

- Г-жо Алгафари, пандемията повиши нивото на тревожност. Това даде ли отражение върху психичното и телесното здраве на хората?

- Да, д-р Какарашев. Пандемията от коронавирус се отрази неблагоприятно върху доста хора. За съжаление, много повече се говори за телесните симптоми и много по-малко за психичните, които наблюдаваме напоследък. Фоновата тревожност в обществото е завишена, поради непрекъснатото алармиране за заплаха. Дори когато човек не се чувства уплашен, напрежението в живота е факт, поради ограниченията и поради невъзможността дълго да се живее с нива на висока възбуда и недостиг на релакс – телесен и психичен. В крайна сметка, дълго трупаното напрежение се превръща в симптоми. Страхът може да потисне имунитета на човека и така той става по-податлив на всякакви вируси.

- С какви оплаквания идват хората при Вас?

- Най-вече се оплакват от разстроен сън, съобщават за промени в апетита, тревожност, потиснатост, намалено сексуално желание и проявяват повишена раздразнителност. Някои клиенти злоупотребяват с алкохол, но имайте предвид, че алкохолът е „изкуствена патерица“. Алкохолът временно успокоява нервите и психиката на човека, но след това съсипва животи и семейства.   

- Има ли хора, живеещи в постоянен страх и тревожност?

- Да. При някои хора страхът е постоянно чувство. Но когато дълго сме в режим на дистрес, организмът ни се преживява като застрашен, той складира енергията за отбрана по перифенията на тялото – в мускулите. При това организмът ни изпитва недостиг на енергия във вътрешността – тази енергия и сила, която осигурява вътрешната защита.

- Налага ли Ковид-пандемията да променим живота си?

- Да, често се налага да преоценим нещата и да вземем решения, да променим живота си. Най-честите теми, върху които работим с клиентите през тези две години, не са страхът или гневът поради случващото се, а са партньорски взаимоотношения и радикални решения за промени в живота им. Много двойки се преоткриха, други се разпаднаха, трети са в период на чистене на отношенията от дълго замитани под килима проблеми.

- Какви значими решения вземат хората в този период?

- Някои вземат генерални решения за промени в живота си: да сменят партньор, да сменят професия, да сменят жилище, да си купят дом, да се приберат в България, да учат нещо ново, да преустановят едно, да започнат друго. Когато животът ни разтърси, обикновено си задаваме по-дълбоки въпроси и осъзнаваме, че невинаги живеем собствения си живот и започваме да търсим онова, което е по-точно за нас в различни измерения на битието.

- Какви уроци ни дава Ковид-пандемията?

- Всяко страдание е учител и Ковид не прави изключение. Важно е да не позволяваме това трудно време да отмине хей така, без да сме научили значимите неща. Първото от тях е обединяването и заедността. Общият враг винаги обединява, но е тъжно, когато не можем да го правим осъзнато и в спокойни времена. Случващото се задава и още много въпроси, свързани с човешката същност и истините в живота, както и за връзката ни с планетата.

- Вие сте прекрасен писател! Над какво работите сега?

- Сега пиша текст, който се надявам да се превърне в книга със заглавие „И заживели щастливо!“. Иска ми се в нея да обърна за пореден път вниманието на хората към осъзнаването, че днешният хомо невротикус нормалис е производител на шум, боклук, болести, вещи и заблуди, но това го отдалечава от мъдрото и здравословно живеене. Уж се развиваме, а сме все по-болни.

- Така е, г-жо Алгафари и сякаш знаем повече за света извън нас, отколкото за света вътре в нас?

- Тъжна истина е, но е факт, д-р Какарашев! Изкуственият интелект вече ни познава повече, отколкото ние себе си. Това е много опасно. Нуждаем се от пробуждане. Какво означава да си човек всъщност, как се отнасяме към себе си и към ближния, към Земята, каква е разликата между природния и цивилизационния морал – това са все спешни въпроси, които трябва да си зададем, защото непрекъснато изчезват видове, животът и Земята се променят. Така „бавно и славно“ ние вървим към унищожение и самоунищожение. Това са научни факти, а не поетични вопли!

- И все-пак, има ли светлинка в тунела, която да не е от насрещно идващия влак?

- Да, има. За щастие махалото се движи с еднаква амплитуда и в двете посоки. Виждаме колко много се увеличава броят на хората – духовни търсачи, как расте осъзнатостта. Трудните времена са катализатор за пробуждане! Но последното е въпрос на избор. Във всяка една секунда можем да направим избор към какво да насочим вниманието си – към негативното или към позитивното, към разделение или към заедност, към рушене или към съграждане, към злосторничество или към добротворство.

- Може би ние жънем това, което сеем неосъзнато?

- Да, разбира се! Много от нещата зависят от самите нас, те се явяват функция от решенията които вземаме, когато сме в ситуация на избор. По този начин ние сме сътворци на личните си нещастни или щастливи вселени. 5% у нас е съзнание и 95% е несъзнавано. Толкова много не знаем. Но и не знаем, че не знаем - това е по-проблемното. Програмирайки подсъзнанието си, ние предопределяме какво ще ни очаква в близкото или в по-далечното бъдеще - дали ще сме болни или здрави, нещастни или щастливи.

- Какво представляват щастието и осъзнатостта?

- Щастието е работа. Не го продават на килограм на пазара. Нито осъзнатостта. Те са най-вече лична отговорност. Както и психотелесното ни здраве. За някои е удобно да приписват вината за страданието си на външни хора и обстоятелства, защото не им се поема отговорност. Тези хора са психологически деца, независимо на колко години са. Но когато разберем, че животът ни е преди всичко наше дело, е чудесно, защото имаме ход. Стъпките на другия не можем да ги правим ние. Можем само собствените. Това е част от порастването. Непорасналият човек трудно може да е щастлив. Той е хейтър или жертва.

- Лесният или трудният път да изберем за нашето личностно израстване?

- Трудният път е шанс за духовно развитие и истинско опознаване на себе си. Така наречените "свестни хора" обикновено са имали трудни съдби. Много ми се иска все повече хора да поглеждат все по-отвисоко голямата картина, наречена Живот, а не да гледат само в собствената си паница. Нужно е хората вече да пораснат и аз вярвам, че благодарение на тези трудни времена много от тях ще го направят. Трудното ражда пораснали, смели, силни, осъзнати и мъдри хора. Лесното носи деградация!

Съветите ѝ за намаляване на стреса:

  • Дишайте дълбоко. Издишвайте дълго и бавно. Така намалявате тревожността, защото издишването включва парасимпатиковия дял на автономната нервна система, т.е. отпускането.
  • Търсете контакт със земята във всички смисли: стъпване на пода, контакт с природа, растения, животни, чист въздух. Това намалява нивата на стресовите хормони и увеличава нивата на добрите хормони в тялото.
  • Докосвайте, когото прецените, че можете. Най-бързият антидепресант и успокоително е прегръдката. Така произвеждате окситоцин – хормонът на любовта, който лекува.
  • Движете се активно. Това също увеличава ендорфините.
  • Старайте се да живеете тук и сега. Радвайте се и се наслаждавайте като децата на всичко което виждате, чувате, вкусвате, помирисвате и докосвате. Микросветът е по-контролируем от големия свят, над който вие нямате контрол. Това успокоява.
  • Намерете си проект и творете – според интересите си. Това създава времева перспектива и намалява депресивните симптоми, като придава чувство за смисъл, продуктивност и усещане за авторство над случващото се.
  • Изразявайте емоциите си (преценявайки обстоятелствата, разбира се). Те са първичният инструмент за комуникиране.
  • Хранете се пълноценно. Организмът ви има нужда от всички витамини и микроелементи, за да е здрав и силен.
  • Вярвайте! Всичко има смисъл в този живот. Всичко е урок и поука. Когато и в трудното и болезненото видим смисъла, по-лесно преминаваме през него.
  • Потърсете подкрепа от психотерапевт, ако ви е трудно да се справите сами.

Това е тя:

- През 1991 г. завършва „Психология“ в СУ и „Режисура за драматичен и куклен театър“ в Софийски университет, съвместно с НАТФИЗ

- Член е на Европейската асоциация по психотелесна терапия. Автор е на множество книги за психотерапия, поезия и приказки

- Член е на УС на Институт по Неорайхианска аналитична психотерапия

- Главен редактор е на световното списание за психотелесна терапия International Body Psychotherapy Journal

- Практикува като психотелесен терапевт

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.