При наличие на влязъл в сила съдебен акт, с който е признато по безспорен начин, че председателят на Върховния съдебен съд е нарушил закона, обстоятелството, че Лозан Панов не е подал декларация за имуществото си пред Сметната палата не може да се приеме като положителен знак това обстоятелство. Изискванията за наличие на всички високи качества по отношение на „тримата големи“ в съдебната власт са налични. Това казва в интервю за "Монитор" представляващият ВСС Боян Магдалинчев.

Г-н Магдалинчев, каква е равносметката от работата на висшия съдебен съвет (ВСС) през 2018 г.?

За мен равносметката изминалата година е с позитивна оценка. Безспорно трябва да се вземе предвид факта, че настоящият състав на ВСС встъпи в длъжност на 3 октомври 2017г. при една почти приключила бюджетна процедура за бюджет 2018година. Това не ни предостави възможност ние да заложим конкретни цели в тази посока, с оглед потребностите на органите на съдебната власт. Но така или иначе беше поставено началото по изпълнение на някои от нещата. Така например предприехме действия по осигуряване сградния фонд на специализираните органи на съдебната власт –съд и прокуратура. Още през месец декември 2017г. направихме две срещи с премиера, финансовия министър и министъра на регионалното развитие и благоустройството за предоставяне на сграда за тези органи. В резултат на това в края на календарната година беше предоставена в управление на съдебната власт сградата на бившия механотехникум на Стамболийски №82. По-късно предприехме допълнителни действия в тази посока за тези органи, в следствие на което ни беше предоставена за безвъзмездно управление и цялата сграда на ул. Черковна в София,след изваждането от нея на ДКСИ. Предприехме и практически стъпки и за кадровото обезпечаване на специализираните органи на съдебната власт. С няколко решения на Съдийската колегия беше увеличен щата на Специализирания наказателен съд и Апелативния специализиран наказателен съд със съдии и съдебни служители. На следващо място ,в изпълнение на препоръките на МСО за преодоляване на неравномерната натовареност на органите на съдебната власт,и конкретно в Софийския районен съд и Софийския градски съд, по инициатива на Съдийската колегия на ВСС беше извършена законодателна промяна в ГПК относно заповедното производство чрез изменение на правилата за местната подсъдност на исковете на и срещу потребителите по чл. 113 от ГПК и за исковете за обезщетения по Кодекса за застраховането на увредени лица срещу застрахователите по чл. 117 от ГПК. Все в тази посока са обявени и конкурсни процедура по чл. 194, ал. 1 и 2 от ЗСВ за разкриване на съдийски длъжности в най-натоварените съдилища в страната чрез разкриване на съдийски длъжности в тези съдилища и чрез преместване на съдии от по-малко натоварените районни или окръжни съдилища в по-натоварени равни по степен съответно районни или окръжни съдилища. През изминалата година този ВСС приключи и избора за председател на най-големия окръжен съд в страната – Софийски градски съд (СГС) – един дългоочакван и дискусионен конкурс след две проведени процедури за това. Първата беше през февруари 2018 г. а втората през ноември 2018 г. когато Съдийската колегия (СК) на ВСС с убедително мнозинство избра за председател на този съд съдията Алексей Трифонов.
Тази процедура обаче в момента се оспорва пред ВАС.
Разбира се, така е. Това е правомощие,което законът предоставя на участниците в процедурата..Подадена е жалба пред Върховния административния съд от другия участвал в процедурата кандидат Евгени Георгиев, който не беше избран. По силата на закона, подадената пред съда жалба спира изпълнението на решението на Съдийската колегия. Законът при този случай не допуска предварително изпълнение на решението, освен ако съдът не реши друго. Близо около месец след образуване на производството пред ВАС,един от членовете на СК, г-н Кожяджиков, внесе пред Съдийската колегия искане тя да приеме решение,с което да поиска предварително изпълнение от съда на решението за избора на председател на съда. Съображенията му за това бяха убедителни и мотивирани с продължителната липса на титуляр за ръководител на този най-голям окръжен съд, неговата важност и значимост с оглед споровете,които се разглеждат пред него,както и с това,че трима от петимата заместник-председателите на съда бяха подали молби за освобождаването им от тази длъжност. Колегията възприе тези мотиви на предложителя и ги подкрепи,при което тя прие решение,с което да сезира ВАС за допускане предварителното на решението за избора. Искането на СК беше уважено и съдът допусна предварителното изпълнение на решението. Действията на СК се оказаха съвсем правилни,тъй като част от членовете се опасяваха,че с различни процедурни хватки може да се стигне до отлагане и протакане разрешаването на спора, както и в последствие се оказа.
Какъв беше разговорът между представителите на ВСС и на Европейската комисия на срещата през февруари?
Говорихме за това, което е направено от ВСС в периода от 5 октомври 2018 г. до 20 февруари 2019 г., когато беше срещата. Отчетохме всички резултати, мисля, че комисията изрази задоволство от това, което е постигнато. На тези срещи ни изслушват и задават конкретни въпроси. Този път се интересуваха за назначаването на председател на СГС. В конкретния случай се интересуваха за решението на Конституционния съд във връзка с обявяването на противоконституционност на разпоредбите на чл. 230, ал. 2 и 3 от ЗСВ и затова имало ли е реакция от страна на ВСС по отношение на това решение на КС. Ние казахме, че решението на КС е такова и ние ще го изпълняваме. По това решение на КС има доста особени мнения от членовете на КС.
Питаха ли ви за предстоящия избор на главен прокурор?
Не.
Повдигат се въпроси за създаването на критерии за заемането на длъжността...
Това е публичен дебат. Критериите трябва да бъдат толкова валидни за главния прокурор, колкото са валидни за председателя на ВКС и на председателя на ВАС.
Има регламентация, това са единните критерии за тримата големи, които са заложени в чл. 170 от ЗСВ и са различни от критериите за избор на останалите административни ръководители.
Има ли нужда от създаването на нови критерии за избор на тримата големи?
Аз специално не виждам потребност от това. Законът за съдебната власт в чл.170, ал.4 и 5 е заложил критериите,на които следва да отговарят кандидатите за председател на ВКС, на ВАС и за главен прокурор. А според мен, и да ги притежават по време и до изтичане на целият им мандат. И това са да имат високи професионални и нравствени качества,,да отговарят на изискванията за стаж по чл. 164, ал.7 ЗСВ (не по-малко от 12 години стаж) ,както и още да притежават способност за придържане и налагане на висок етичен стандарт; висока професионална компетентност;да притежават задълбочени знания в областта на правото,богат практически опит в съответната област на правото,ръководни и административни умения,и изявени аналитични способности;изявена независимост,воля за налагане на законността,решителност при изпълнение на служебните задължения и с принос за утвърждаване на правовата държава,както и да притежават умения за работа с екип,за мотивиране на колеги,за търсене и носене на отговорност. Това са законово-установените стандарти на които следва да отговарят тези трима ръководители в съдебната система, а според мен,а и според разума на закона, да ги притежават всички тези качества до изтичане на целият им мандат. Ако законодателя за в бъдеще приеме други стандарти и и изисквания, това е друг въпрос, но на този етап законът ги разписва по този начин и те са такива,каквито ги е приел.
Какви сигнали излъчва фактът, че съдия №1 Лозан Панов е с влязла в сила присъда за неспазване на закона?
Нека да сме точни,председателят на ВКС няма никаква присъда. На него му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. за това, че през 2017 г., по силата на чл. 2, ал. 1, т.15 от отменения Закон за публичност на имуществото на лица,заемащи висши държавни и други длъжности, в качеството си на член по право към ВСС, не е подал декларация за имущество и интереси пред Сметната палата, а само пред Инспектората на ВСС. Той в качеството си на председател на ВКС и член по право към ВСС е имал задължението да подаде декларация за своето имущество, доходи и разходи в страната и в чужбина,както пред Инспектората при ВСС,така и пред Сметната палата по цитирания по-горе закон. В случая г-н Панов е подал декларация за имущество и интереси само пред Инспектората,но не и пред Сметната палата,поради което за това му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Той е оспорил това решение на Сметната палата (която е компетентния орган към онзи момент по чл. 8, ал.1 от ЗПИЛЗВДДД) пред Районен съд София, който е отхвърли неговата жалба. Това решение на СРС е обжалвано с касационна жалба пред Административен съд София-град, който в качеството си на касационна инстанция по спора оставя в сила решението на първоинстанционния съд. При наличието на влязъл в сила съдебен акт следва да се приеме,че с него е признато по безспорен начин,че председателят на ВКС е нарушил ЗПИЛЗВДДД (отм.), поради неподаването на декларация пред Сметната,за което му е наложено административно и наказание в посочения по-горе размер.
Какъв сигнал към обикновените хора е това?
Според мен, при наличие на влязъл в сила съдебен акт,не може да се приеме като положителен знак това обстоятелство към обществото. Както вече посочих, изискванията за наличие на всички високи качествата по отношение на „тримата големи“ по чл.170 ал.4 и ал. 5 от ЗСВ са валидни, не само при участието в процедурата за избора, но и през целия период на техния мандат.
Има ли хора в съдебната власт, които се изкушават да обслужат политически интереси?
Не мога да гарантирам за такова нещо, но е недопустимо е по какъвто и да е начин магистрат, какъвто и да е той, извършва действия за прокарване на политически интереси. Категорично това спрямо магистратите е недопустимо. Може да има право на собствена позиция, но да прокарва такива интереси или политики е недопустимо.
Г-н Панов два пъти отказа да отговори на 14-те въпроса на членове на ВСС, след като обвини съдебната власт в тежки грехове.
Опитахме са да получим отговор от г-н Панов, след като множество от членовете на съдийската колегия зададоха въпроси към председателя на ВКС по повод неговото изказване на конференцията на МЕДЕЛ в София. Искахме да сподели с нас, тоест с органа в съдебната власт, който е натоварен с функции и правомощия по отношение на съдиите, да сподели с нас това, което е споделил и там. Не сме го поставяли пред разпит, искахме съвсем колегиално като членове на колегията споделяне на тези проблеми. Нищо лошо не виждам в това, но той отказа. Не е бил поставен пред стената на разпита, такова нещо няма. Нали сме членове на един общ орган, който отговаря за съдиите в страната. Според мен повече от коректно е това да го споделиш с органа, на който си член по право. Никой не му забранява да го сподели и на други места, но нека да го сподели и с нас, да ни предложи решение на проблемите или да влезе в дебат с нас - вярно ли е, не е ли вярно. Да видим как да решим проблемите, така или иначе няма кой друг да ги решава, освен този орган.
В края на 2018 г. ВСС откликна на инициативата на 5 национални вестника за правосъдие на светло. Ще има ли реално назначаване на говорители, които са магистрати, в съдилищата, така както е в прокуратурата?
Този въпрос беше дискусионен на тази среща. Ние сме предвидили назначения на специалисти във всички окръжни съдилища за връзки с обществеността.. Представителите на медиите казаха, че не всеки от назначените на тази длъжност би могъл да обясни добре нещата, както магистрата, който е постановил съдебния акт или пък магистрат от съответния орган на съдебната власт, на който му се отдава да комуникира по един разбираем с медиите език. В тази посока ние ще имаме среща с председателите на апелативни и на окръжни съдилища, както и на по-големите районни съдилища. Предвижда се на тези срещи, за да се коментират точно тези неща. Ще насърчим председателите на съдилища да предприемат действия,които да насърчат съдиите постановили съдебния акт да подадат, своевременна информация на медиите. Ще ги поощрим да го правят своевременно. Обществеността иска да му се кажат две думи, но на достъпен и разбираем за тях език. Езикът на съдебната власт е по-специфичен, но това не ни освобождава от задължението да влезем на разбираем език сред обществеността.
И един последен въпрос,как бихте коментирали казуса с имота на председателя на ВКС Лозан Панов и редно ли е той да подаде оставка поради съмненията около придобиването му?
Извинявам се, но не бих желал в този момент да коментирам този въпрос.

ВИЗИТКА:

Завършил е „Право“ в Юридическия факултет на СУ „Климент Охридски”

Бил е съдия в районните съдилища в Разлог и Гоце Делчев, а впоследствие заместник-председател на Районен съд - гр. Гоце Делчев

В периода 1999-2003 г. е бил член на Висшия съдебен съвет

От 1997 г. е съдия във Върховния административен съд

През 2004 г. става председател на Четвърто отделение във Върховния административен съд

През 2012 г. става заместник на председателя на Върховния административен съд и ръководител на втора колегия

През 2017 г. е избран за член на ВСС от квотата на съдиите, а впоследствие съветът го избира и за свой представляващ

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Проф. д-р инж. Димитър Димов от УАСГ: Натоварване с тирове ще покаже най-точно състоянието на обгорелия мост

- Проф. Димов, как бихте коментирали случилото се с обгорелия мост на автомагистрала „Струма” близо до Дупница?

 - Засега няма подробна информация от експертизата на АПИ. Според мен, трябва да се направи не само оглед от специалисти експерти, но и да се проведе едно комплексно изпитване на съоръжението, което ще покаже състоянието на конструкцията.

 - Какво представлява това изпитване?

 - Става дума за комплексна експертиза със статично и динамично изпитване.

 - Имате предвид отгоре да има тежки камиони?

 - Да и да се предизвика динамичен ефект, за да се види какво е поведението на съоръжението след пожара.