Обучаваме повече медици и по-малко икономисти (ВИДЕО)

Обучаваме повече медици и по-малко икономисти (ВИДЕО)

Българските висши училища подготвят повече лекари, инженери, кадри, свързани с културата и изкуства и по-малко юристи, политолози и икономисти спрямо преди 6-7 години. Това каза Георги Стойчев при представянето на Рейтинговата система на висшите училища за 2020-а.

Образователният министър Красимир Вълчев посочи, че благодарение на реформите в план-приема за последните няколко години броят на първокурсниците е намалял от 58 000 на 38 000. Той даде за пример УНСС, където за последната година е намален два пъти приемът. „Вече ще приемат по-добри студенти с по-добри резултати и това ще води до по-добра реализация.”, каза Вълчев. По думите му вузовете са разбрали, че трябва да наблегнат на научните дейности, тъй като с това се обвързва и възнаграждението.

Следващите години трябва да се следват целите, заложени в стратегията на висше образование, както и тези, които са заложени в договорите за управление с образователния министър. „Заложихме свързаност, защото нашите висши училища са малки спрямо европейския пазар. Радостната новина е, че имам 5 университета, които са част от европейски университетски мрежи”,заяви Вълчев. По думите му тези вузове могат да направят по-добри школи. Университети, които искат да имат знак за качество, трябва да карат студентите си да пишат курсове всяка седмица, да четат, да работят по проекти през цялата година, а не от сесия на сесия.

Висшите училища ще трябва да намалят слабите си специалности и магистърски програми. „Ходът трябва е обратен – към консолидация, особено на бакалавърските програми. Дадоха ми пример как от една специалност са станали 7, в които плановете почти се припокриват”, каза Вълчев.

Общият брой на студентите е намалял над 18%, докато в същото време студентите по медицина са се увеличили 2 пъти, обясни Стойчев. През 2013 са се обучавали 6000 бъдещи медици, докато в момента те са 12 500. Това се дължи както на увеличения брой чуждестранни студенти -  56% от всички, така и на 14% увеличение на българските студенти по „Медицина”. С приема за следващата година пък ще бъде факт и възможността държавата да поема следването на студентите по медицина, ако се сключат договор с базите, в които с обучават, обясни министърът. 

В направление „Здравни грижи”, което от тази година попада в списъка на приоритетните, пък има ръст с 37% спрямо 2013 г. С 42% пък  ръстът на студентите по „Педагогика”. Така тази година второто най-масово направление у нас след „Икономика” вече в „Педагогика”, която измества „Администрация и управление”.Увеличение има и в направление „Национална сигурност” – над 40%, както и 37% от увеличението на студентите в „Театрално и филмово изкуство”.

„Всички направления, в които има ръст на студентите, са в сектори, в които държавата е работодател. В тях има увеличение на фона на общия спад на студентите.”, отбеляза Стойчев.

Спадът на обучаващите се в университет пък е довел и по-добра реализация сред завършилите. „Делът на наетите на позиции, а които се изисква висше образование е нараснал на 41% през 2020 от 36% през 2013.”, посочи Стойчев.

Ръст има и сред процента на завършилите, които се реализират на българския пазар на труда. От 76% през 2013 за тази година са 81%.

В същото време обаче нараства и броят на безработицата сред завършилите. Таз година тя е 2,8%, докато миналата била само 2,2. Стойчев отдаде това на икономическата криза в следствие на коронавируса.

Най-бързо пък нарастват доходите на завършилите металургия, математика, информатика, компютърни науки и проучване и обработване на полезни изкопаеми.

От рейтинговата система за 2020 се вижда и увеличаването на броя и качеството на научните публикации на ВУ. Те са нараснали 2 пъти за последните 5 години. „Има разпознаваемост на българските вузове”, коментира министър.

Това се вижда и от ръстът на чуждестранните студенти у нас. Спрямо 2013-а те са се увеличили два пъти, когато били 4%, а сега са близо 8%. Такова е отношението и в страни като Швеция, Финландия, Чехия. Най-много са в областта на медицината, стоматологията, ветеринарната медицина. В същото врем, около е 5% от българските гимназисти отиват да учат в чужбина, посочи министърът и обясни, че броят се проследява от броят издадени удостоверения от МОН.

И тази година СУ „Св. Климент Охридски” се класира на първо място в 23 професионални направления от общо 30, по които предлага обучение. Техническият университет - София е най-добър в 6 професионални направления от общо 11. Медицинският университет - София е първи от общо 5 направления,които предлага. Химикотехнологичният и металургичен университет има 3 първи места. Американският университет в Благоевград, Аграрният университет в Пловдив и Тракийският университет в Стара Загора имат по две първи места. Други 12 висши училища оглавяват по една класация. В повечето случаи те са първенци в единственото направление, по което подготвят кадри – като УАСГ.

За първи път рейтинговата система включва индикатори за броя на съвместните програми на български висши училища с партньори от чужбина. 23 български висши училища предлагат обучение в 88 съвместни програми с чуждестранни партньори, в които са се обучавали близо 3400 студенти. Такъв пример е Американският колеж.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.