Председателят на ДАЗД д-р Елеонора Лилова пред

Председателят на ДАЗД д-р Елеонора Лилова пред "МОНИТОР": Най-често насилието е от дете на дете

Липсват достатъчно профилирани специалисти като социални педагози, психолози, педагогически съветници

* Проверките в интернатите показват, че някои от децата са малко грамотни и нямат изградени навици за самостоятелен живот

- Г-жо Лилова, вашата планова проверка, извършена в рамките на 3 месеца, е установила задълбочаване на проблемите с агресията при деца. Какви са заключенията?

- В рамките на проверката установихме, че в повечето случаи на насилие над деца са предимно от дете над дете. В зародиша на насилието стоят най-често обичайните спречквания и спорове между децата, отправяне на обиди и заплахи, и др. След това са планираните и целенасочени агресивни действия.

Специалистите, работещи с деца от проверените образователни обекти, са подготвени да реагират както чрез индивидуална или групова работа с децата, жертва на насилие или участници в конфликт, така и с техните родители.

От медицинските лица в лечебните заведения се подават предимно сигнали за деца в риск от изоставяне и неглижиране. Няма установени случаи на деца, хоспитализирани за лечение вследствие на упражнено насилие.

- С колко повече са сигналите за насилие и случаите, по които сте работили спрямо 2020 и 2019 година?


- През 2020 г. експертите на ДАЗД работят общо по 3330 сигнала, свързани с деца, от тях 2226 са нови, а останалите са от минали години. За 264 от новопостъпилите сигнали агенцията се самосезира от публикации в медии.

На Националната телефонна линия за деца 116 111 на ДАЗД са подадени 1105 сигнала. Запазва се обаче тенденцията в консултациите на линията ни най-много да са тези за насилие върху деца и между деца във всичките му форми. Запазва се тенденцията в новите сигнали най-голям да е броят на тези за насилие, упражнено върху деца и между деца във всичките му форми, но през отчетната година се наблюдава значително намаление в общия им брой (383) в сравнение с 2019 г. (572).


- Какви са най-честите проблеми, установени в проверените от вас 83 обекта?


- Проблемите в проверените обекти са породени от непознаване на услугите за кризисно настаняване на жени и деца, претърпели насилие, и наличието на специални помещения за провеждане на разговори с деца. Другите затруднения са: недостатъчният обмен на информация между заинтересованите страни; липсата на достатъчно профилирани специалисти за работа по проблема „насилие“ в образователните институции; слабата мотивация при някои родители за повишаване на образователното ниво на децата поради ниския социален статус, както и непознаването от специалистите на задължението за съдействие от Закона за закрила на детето и дефиницията на понятието „дете в риск“ и др.


- Има ли нужния брой квалифициран персонал в градините, училищата и центровете?


- В образователната и социалната система има необходимост от повече квалифициран персонал – социални педагози, психолози, педагогически съветници, логопеди и други специалисти за работа с деца.

Въпреки това установихме, че в повечето от проверените образователни заведения са създадени практики за работа в случай на насилие над деца, които включват навременни и подкрепящи действия за разрешаване на проблема. Специалистите, работещи с деца, са добре подготвени да реагират както чрез индивидуална или групова работа с децата, жертва на насилие или участници в конфликт, така и с техните родители.


- Какви пропуски сте установили?


- Основно това е, че не се провеждат на регионални срещи за превенция на насилието между органите по закрила на общинско ниво.

Пропуски има и в прилагането на Координационния механизъм при насилие, защото в екипа му не винаги се включват други специалисти и се очаква решенията да се взимат предимно от социалните работници.

В детските градини проблем е броят на децата в групите и постоянното им наблюдение с цел превенция на насилието. В центровете за специална образователна подкрепа установихме само 1 случай на насилие над дете в център за настаняване от семеен тип, за който не са уведомени органите по закрила. След като ДАЗД сезира дирекцията „Социално подпомагане“, за детето се предприеха мерки за защита в услугата. Като пропуск определяме и липсата на контакт между учениците от центровете за специална образователна подкрепа с децата от училищата, в които са записани. Част от тези училища са отдалечени и това също затруднява контактите.

Проверките в специализираните училища интернати показват, че някои от децата постъпват в тях малко грамотни и нямат изградени навици за водене на самостоятелен живот. Проблем е и големият брой деца, които остават в тях през летните ваканции.

- Предписанията, които сте издали – 50 на брой, за какви точно нередности са?


- Предписанията до образователните структури са за участието на учениците и персонала в беседи и обучения за насилието и тормоза; анкетиране на децата по темата и създаване на конкретни действия от анализираните данни; създаването на екипи за подкрепа на децата с проблемно поведение; работата на психолога; осигуряването на външни специалисти за работа с децата с проблеми; включване на родителите в училищния Координационен съвет за случаи на насилие и агресия; познаване и спазване на задължението за съдействие към Закона за закрила на детето и контрол от страна на директора и др.

В центровете за настаняване за деца и младежи с увреждания предписанията са за ефективното разпределение на грижата за децата.

На лечебните заведения са дадени предписания, свързани с взаимодействието с органите за закрила в случаи на малолетните/непълнолетните бременни или родилки.


- Какви са санкциите, ако не бъдат изпълнени вашите предписания?


- Съгласно разпоредбите на Закона за закрила на детето за неизпълнение на влязло в сила задължително предписание глобата или имуществената санкция е в размер от 2000 до 5000 лв.

- Разпознаваемо ли е насилието сред деца?


- От разговорите, които проведохме с учениците, те разпознават насилието основно като физическо и психическо. Част от тях заявяват, че са били свидетели на насилие, а някои споделят, че са били и жертви на такова, но сами са се справили.

В разговорите с децата от центровете за специална образователна подкрепа сочат отсъствие на насилие между децата или от персонала. Някои ученици споделят, че разпознават видовете насилие и когато някой ги тормози ще се обадят на телефон 116 111 или ще съобщят на класния си ръководител. Част от учениците не са чували за социалните работници от ОЗД и не познават НТЛД 116 111, не могат да обяснят понятието „насилие“ и да дадат примери за него.

От проведените разговори с децата, настанени в социалните услуги, може да се направи извод, че те се чувстват добре и харесват служителите, които се грижат за тях.

- Как работите съвместно с останалите институции?


- ДАЗД работи добре с всички институции, имащи отношение за закрилата на децата у нас. Но при проверката установихме, че има нужда да се подобри взаимодействието между тях самите на местно ниво. Обикновено сигналите за насилие над и от деца се подават от граждани и от полицията. Малко са тези, подадени от детска градина, училище или личен лекар. Пропуск в дейността на институциите е недостатъчният обмен на информация за това какви да са мерките и действията за преодоляване на риска.

Това са например работа по случаи с малолетни и непълнолетни бременни и родилки в лечебните заведения, както и случаите на деца с голям брой отсъствия или проблемно поведение в образователните институции.

Работата по превенция на жертвите на насилие не е на необходимото ниво.

- Пандемията ли задълбочи агресията и асоциалното поведение при децата и какво трябва да се предприеме?


- Това, което получихме като информация от учителите, е, че по време на дистанционно обучение не са получавали сигнали за насилие над деца. Но бих искала да обърна фокуса на въпроса в посока развитието на децата по време на пандемията.

При проверките ни в услугите за деца служителите са категорични, че най-ефективният начин за работа с тях е присъствено. Това важи особено за учениците в центровете за специална образователна подкрепа, при които дистанционното обучение е неефективно, а и малка част от тях могат да четат и пишат. Затруднения има и в адаптацията на децата поради липса на специалните занимания, които са им необходими.


ВИЗИТКА:

-Елеонора Лилова е председател на Държавната агенция за закрила на детето

-Магистрат е по педагогика и социология от СУ "Св. Климент Охридски"

-Защитила научна степен "Доктор" по управление на образованието в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски"

-През годините на кариерното й развитие Лилова е заемала различни длъжности - от начален учител до директор на училище. От 2012 г. е директор на СУ "Акад. Емилиян Станев" в София

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ