Предразсъдъците на оскарите

Предразсъдъците на оскарите

След смяната на ръководството Академията заряза политкоректността, но отново падна жертва на собствените си номинации

„Бели“, „мъжки“, „лицемерни“ - който и от тези епитети да поставим на тазгодишните награди „Оскар“, няма да сбъркаме. Измина една година, след като Американската филмова академия постигна личен рекорд, като отличи със златни статуетки впечатляващия брой от 15 жени. Това няма да се повтори този път.

Четири години след скандала, останал в историята като „белите оскари“, но повдигащ въпроса и за половата равнопоставеност, Академията извървя дълъг път, за да – парадоксално – се върне в изправна позиция с номинациите си от 2020 г. При самото

обявяване на претендентите за „Оскар“ две неща направиха впечатление

Едното – водещата на изявата Иса Рей бе първата, която хвърли камък по Академията, поздравявайки „всички МЪЖЕ“, номинирани за най-добър режисьор. Още в началото на живото включване пък на екрана се появи новоназначения президент на институцията Дейвид Рубин, който подчерта дебело, че наградите са специални заради това, че професионалисти връчват призове на собствените си колеги. Иначе казано, „изми ръцете“ на Академията като учреждения в избора на номинирани, където цветнокожите и жените отново (почти) не намериха място.

Самият Рубин често говори за равенството между расите и половете. Месеци след избухването на „белите оскари“ през 2016 г. кастинг режисьорът (който по това време е член, но не и ръководител на Академията) заявява, че винаги търси кой актьор влага най-много от себе си в даден персонаж. Старае се да забрави какво си представя сценариста за ролята. „Ако той е написал върху листа „40-годишен лекар“, от студиото често си представят 40-годишен бял мъж. Твърде е вероятно обаче за ролята да е по-подходящ 30-годишен азиатец и нашата задача е да намерим най-добрия“, обясни тогава Рубин. През лятото миналата година, след като вече застана начело на Академията, той отново заяви: „Нашите усилия да увеличим броя на жени и цветнокожи кинодейци са повече от успешни и създават път за промяна на културата в Академията. Това се надявахме да постигнем.“ Културата, уви, съвсем не изглежда променена. Така, въпреки всички свои опити да разнообрази социалния бекграунд на членовете си, номинациите изглеждат в голяма степен лицемерни.

Синтия Ериво е единствената чернокожа, която ще

брани честта на артистите с различна раса на оскарите

Тя е номинирана и за най-добра песен във филма „Хариет“, а предвид, че звездата отказа да пее на наградите на БАФТА, защото и те неглижираха цветнокожите, Академията бързо е взела своя урок и й подсигури номинация. В категория, в която почти няма шанс, впрочем, защото всичко сочи, че Рене Зелуегър ще спечели „Оскар“-а за най-добра актриса в главна роля. Екранната Джуди Гарланд вече може да се похвали със „Златен глобус“ и статуетка от Гилдията на филмовите актьори, така че ако не вземе приз и от Академията, това би било по-скоро изненада. Акуафина („Сбогуването“) подозираме, че е сред малкото, които можеха да се опълчат на Зелуегър, предвид, че тя грабна глобус сред дамите в комедийния жанр. Това щеше да е удачна номинация за оскарите, предвид азиатския произход на звездата, но след смяната на ръководството киноинституцията очевидно е зарязала всякакви опити да се докаже като политкоректна.

Това донякъде е много добра новина. Няма нищо по-фрустриращо за киноманите от това някой да вземе статуетка предимно защото отговаря на някакви социални изисквания, без непременно да е най-добрият за отминалата година. Така би изглеждала, например, номинация за Дженифър Лопес. Склонна съм да не се съглася с всички критици и фенове, според които дивата е ощетена, защото няма шанс за „Оскар“. Категорично, участието й в „Да свалиш Уолстрийт“ представя най-добрата й актьорска игра до момента. Това обаче съвсем не я прави най-добрата за годината, при това на фона на наистина отличните изпълнения на редица други актриси (в поддържащи роли), сред които и наистина номинираните – Лора Дърн, Скарлет Йохансон, Флоренс Пю, Марго Роби и Кати Бейтс. Самият филм „Да свалиш Уолстрийт“ също беше хаотична каша, в която единственото хубаво нещо бе играта на Лопес. В никакъв случай не съм съгласна и с мнението на членовете от Академията, които все пак коментираха спорните номинации, макар и анонимно: „Хората винаги ще гледат на Дженифър Лопес като на феномен, не като на актриса. Някои дори не са гледали „Да свалиш Уолстрийт“. По думите на същия член на Академията това е и причината Лейди Гага да загуби оскара за най-добра актриса миналата година въпреки впечатляващата си игра в „Роди се звезда“.

В пъти по-обидно звучи мнението на даващите гласа си за статуетките относно Адам Сандлър. Те признават, че играта му в Uncut Gems е наистина добра, но работата му по „сладникавите комедии на Netflix” го прави автоматично недостоен за „Оскар“. „За съжаление актьорите се развиват като брандове. Името на Сандлър няма как да бъде свързано с „Оскар“, но тезиа на Лео ди Каприо или на Джонатан Прайс могат да бъдат свързвани с наградата“, обясняват отново анонимно членове на Академията. Проявява се и лично отношение. Няколко от гласуващите са определили

поведението на Сандлър като арогантно

а в причина за това се е превърнало негова шега, че ако отново не вземе „Оскар“ нарочно ще направи тъп филм. „Това е проява на неуважение“, казват още недоволните членове. Оставят си обаче вратичка: ако Адам Сандлър направи още един добър филм, може и да му отдадат честта да получи номинация.

Да си мил с Академията и да се промотираш като евентуален претендент за наградите обаче също не се понрави тази година на гласуващите за оскарите. Това доказва коментарът им за Еди Мърфи („Долемайт е моето име“), който „прекалено пресилено пропагандираше името си“. Изказването се дължи на съгласието на ченгето от Бевърли Хилс да води комедийното шоу Saturday Night Live, след като в продължение на 35 години е отбягвал подобни оферти. Самият актьор е стартирал кариерата си от предаването, като завръщането му вероятно наистина е било с цел промотирането на „Долемайт е моето име“. За разлика от други кандидати за „Оскар“ през годините обаче той не е нарушил нито едно правило на Академията, което да води до дисквалификация поради открито лобиране. А доводите на членовете отново нямат нищо общо с представянето му пред камерата.

След изписаните критики, редно е да се отбележи, че Академията заслужава поздравления за отношението си към прясно преименуваната „международна“ (доскоро чуждоезична) категория. Още миналата година институцията се зарече, че ще се опита да направи по-видими филмите от различните краища на света. След миналогодишния успех на „Рома“ тази година оскарите отново потвърждават собствените си думи, като дадоха цели 6 номинации на „Паразит“ на южнокорейския режисьор Бонг Джуун-хо. И ако Алфонсо Куарон е имал и преди авантюра с оскарите, то носителят на „Златна палма“ за 2019 г. за първи път ще се бори за статуетката и за режисьор, и за филм на годината. Шансовете му за голямата награда се оказват завидно големи. Към момента фаворити за най-добър филм са именно „Паразит“ и „1917“. За това съдим от призовете на гилдиите на актьорите и продуцентите респективно. Тъй като „Паразит“ триумфира сред актьорите (чийто бранш е най-многочислен в Академията), твърде е вероятно именно Бонг Джуун-хо да се поздрави с екипа си за триумфа на 9-и февруари.

Не се очакват изненади и сред актьорите в главна роля, където отново на всички церемонии досега е доминирал Хоакин Финикс („Жокера“). Лора Дърн („Брачна история“) също най-вероятно ще финишира с „Оскар“ в ръка за актриса в поддържаща роля. Според критиците Грета Гъруиг пък ще вземе приза за адаптиран сценарий. Това, след като беше напълно пренебрегната в режисьорската категория. Нейният филм „Малки жени“ има номинация все пак и за филм на годината. Но според анализатори отвъд Океана, Академията тази година залага на истории за мъже и шансовете на Гъруиг тук не са големи.

66,7% от

претендентите за „Филм на годината“

разказват мъжки истории. Това са шест от 9-те номинирани заглавия - „Ирландецът“, „Имало едно време в Холивуд“, „1917“, „Джоджо Заека“ (предвид и военната тематика), „Пълно ускорение“ и „Жокера“. Две заглавия поставят в епицентъра цялото семейство - „Паразит“ и „Брачна история“, а само „Малки жени“ се посвещава на представителките на нежния пол.

Друга голяма тема, която ще търси известни отговори на церемонията на 9-и февруари, със сигурност е приемствеността на стрийминга от страна на Академията. Netflix – един от пионерите в сферата, си завоюва 24 номинации, разпределени измежду 8 свои продукции. Това към момента не означава много, защото въпреки че доминираше с най-голям шанс за триумф на глобусите, платформата си тръгна едва с две награди – една за кино и една за телевизия. Самите членове на Академията все още са на полюсни мнения относно стрийминг гиганта и неговата политика. Докато някои заявяват, че филмите, продуцирани от компанията, не заслужават оскарово внимание, други са на противоположното мнение. „Ако Тед Сарандос (програмният директор на Netflix) не беше дал парите на Мартин Скорсезе, „Ирландецът“ нямаше да бъде факт днес. Той подкрепи кинодеец, затова смятам, че не бива да има предразсъдъци относно Netflix”, коментира Робърт Фийлдс, който е от актьорския бранш на Академията. Той допълва, че никой от членовете няма да си постави за цел просто да саботира Netflix. “Системата не работи по този начин“, твърди Фийлдс пред The Hollywood Reporter.


ИЗ АРХИВА

Жени кръщават статуетката на свои роднини

Защо наградите на Американската филмова академия се наричат „Оскар“? В случай че и вие сте си задавали този въпрос, в тези редове ще представим двете най-популярни версии за произхода на името на най-престижните киноотличия в света.

Освен че „Наградите на Академията“ е доста дълго наименование, което не се харесва от медиите, зад оскара стоят всъщност пристрастията на една от две дами.

Според първата версия псевдонимът е дело на Бети Дейвис, която е била президент на Академията през 1941 г. Една от нейните биографии твърди, че именно тя първа е нарекла отличието „Оскар“ заради желанието си да го посвети на първия си съпруг – музиканта Хармън Оскар Нелсън. Пробойната в тази теория е фактът, че отличията се признават официално и за оскари две години преди нейното ръководство – през 1939 г.

Втората теза поставя в светлините на прожекторите Маргарет Херик, която отново е заемала също ръководна длъжност в Академията, макар и не президентската. Според тази версия, когато за първи път видяла наградата през 1931 г., Маргарет заявила, че човешката фигура на статуетката й напомняла много на братовчед й Оскар Пиърс. Още същата година репортерът Сидни Сколски се превръща в първия журналист, употребил името „Оскар“ като еквивалент за наградите на Академията. По думите му в институцията вече всички наричали по този начин статуетката.

Първите, които официално благодарят за „своя „Оскар“ в своята реч на церемонията, пък са представителите на „Дисни“.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.