З дравейте, мили хора! Това съм отново аз-Лудото майче. И сигурно и вие като мен вече сте обзети от предколедна треска. И няма как да не е така, след като чаветата говорят само за джуджета, подаръци, играчки и писма до дядо Коледа.
Здравейте, мили хора! Това съм отново аз-Лудото майче. И сигурно и вие като мен вече сте обзети от предколедна треска. И няма как да не е така, след като чаветата говорят само за джуджета, подаръци, играчки и писма до дядо Коледа.
- „Мамо, мамо. Кога ще ме навести джуджето? Ще ми остави ли лакумства? А ще имам ли предизвикателства? Какво ще получа, ако съм била послушна? И кое джудже ще ме навести?“, пита второкласничката.
- „Ами ти кое искаш-Алабастър, който отговаря за непослушните деца, или пък Мери Захарния бонбон? Тя носи сладкиши и е помощник в кухнята“, питам я аз.
- Нека бъде Мери! Обичам лакумства!“, казва момиченцето ми.
Всичко започна още в последния ден на ноември, когато лавирайки между работата, училището, готвене и т.н.домакински задължения, трябваше да измайсторя коледния календар на дъщеря ми. Нали все пак идва 1 декември, исках да й подготвя изненада. Все пак декември е месец на чудесата. Така изприпках до магазина за сувенири, който Слава Богу се намира в близост до офиса ми. Накупих цветни листи и реших собственоръчно да изработя календара за моето момиче. След това накупих няколко сладкишчета, за да й оставям всеки ден по едно. Разбира се, ако е слушала джуджето Мери Захарния бонбон. Така всяка вечер, след като приключа десетките задължения в къщи, трябваше да пиша послание от джуджето Мери и да оставям по едно лакумство от нея.
„Явно нашето джудже е бедничко, сигурно има ограничен бюджет, защото оставя само по едно десертче, а не зарежда календара наведнъж!“, смее се баща й.
- Мамооо, да не си ти Мери, нещо този почерк ми напомня на твоя!“, казва детето.
- „Ти пък! Как така ще съм аз! А и няма как да имаш всички лакумства наведнъж. Ами, ако не си слушала или пък не си изпълнила зададената задача? Има си правила!“
- „Между другото, имаме Коледен концерт след 10 дни, нали ще дойдеш, мамо. Трябва обаче да купим бяла блуза, бяла пачка. Нали съм снежинка. Трябва и подаръци да купим за всички, нека отидем в мола. Ами елхата, мамо, елхата. Трябва да я украсим...“, не спира да бърбори детето. В същото време се сещам, че и в офиса подготвяме парти за децата, като за целта сме извикали Дядо Коледа. Такаааааа. Задачките май стават доста.
- „Жена, ще пътуваме ли? Баща ти днес ми звъня, човекът пита. Кани ни за Бъдни вечер. Трябва да се подготвим“, пита ме мъжът ми.
Общо взето всяка година по това време е истерия. Особено, когато пътуваме. То е приготвяне на багажи. Майка ми звъни непрекъснато, за да знае точната дата, дали ще й помогна за трапезата на Бъдни вечер, какви подаръци да се вземат... То не е едно. Общо взето само миналата година пропуснахме, защото се местихме в новата си къща. Най-сетне имахме наш дом. Ама то не бяха ремонти, багажи, пренасяне...Точно преди Нова година. Беше забавно. Много е приятно на 31 декември по обед мъжът ти да ти свързва пералнята и да оправя мивки, защото не сте сколасали да се оправите. А хората мислеха къде да празнуват. Та помня как просто спретнах една баница и едни пържоли във фурната и със сетни сили влязох в банята в осем вечерта, та посрещнахме и ние Новата година. Само след няколко дни пък хуквам за подаръци. На детето, но и за четиримата племенници. Вече планът кънти в главата ми. На Денис-пушка. Това си поиска дребният. На Митко-багер или камион. Валчо е по-ученолюбив, детето иска енциклопедии и е луд по животните. Нещо такова трябва да измисля. Дъщеря ми пък иска трико за художествената гимнастика. Вече написа и писмо до Дядо Коледа. Но да е с пачка и палци, все едно е балерина. За Мариела, голямото дете на брат ми, дори нямам идея. Общо взето ще лудна. Вече в ушите ми кънти Jingle Bells. Виждам се как обикалям припотена мола,блъскайки се в целия народ, който се е юрнал да пазарува за празниците. Все едно светът свършва. Добре, че детето вече е голямо. Защото помня и един други времена, в които чакаш да заспи, поне за да хапнеш нещо. И накрая и ти да се строполиш на леглото, капнала от умора. Та, и това е успокоение. Затова, весел празник! И внимавайте в мола. Ако джуджетата са започнали и на вас да ви говорят, имате нужда от почивка. Или може би от чудеса!
Монитор
