Предколедна истерия или когато в ушите ти кънти Jingle Bells
2

Предколедна истерия или когато в ушите ти кънти Jingle Bells

Здравейте, мили хора! Това съм отново аз-Лудото майче. И сигурно и вие като мен вече сте обзети от предколедна треска. И няма как да не е така, след като чаветата говорят само за джуджета, подаръци, играчки и писма до дядо Коледа.

- „Мамо, мамо. Кога ще ме навести джуджето? Ще ми остави ли лакумства? А ще имам ли предизвикателства? Какво ще получа, ако съм била послушна? И кое джудже ще ме навести?“, пита второкласничката.

- „Ами ти кое искаш-Алабастър, който отговаря за непослушните деца, или пък Мери Захарния бонбон? Тя носи сладкиши и е помощник в кухнята“, питам я аз.

- Нека бъде Мери! Обичам лакумства!“, казва момиченцето ми.

Всичко започна още в последния ден на ноември, когато лавирайки между работата, училището, готвене и т.н.домакински задължения, трябваше да измайсторя коледния календар на дъщеря ми. Нали все пак идва 1 декември, исках да й подготвя изненада. Все пак декември е месец на чудесата. Така изприпках до магазина за сувенири, който Слава Богу се намира в близост до офиса ми. Накупих цветни листи и реших собственоръчно да изработя календара за моето момиче. След това накупих няколко сладкишчета, за да й оставям всеки ден по едно. Разбира се, ако е слушала джуджето Мери Захарния бонбон. Така всяка вечер, след като приключа десетките задължения в къщи, трябваше да пиша послание от джуджето Мери и да оставям по едно лакумство от нея.

„Явно нашето джудже е бедничко, сигурно има ограничен бюджет, защото оставя само по едно десертче, а не зарежда календара наведнъж!“, смее се баща й.

- Мамооо, да не си ти Мери, нещо този почерк ми напомня на твоя!“, казва детето.

- „Ти пък! Как така ще съм аз! А и няма как да имаш всички лакумства наведнъж. Ами, ако не си слушала или пък не си изпълнила зададената задача? Има си правила!“

- „Между другото, имаме Коледен концерт след 10 дни, нали ще дойдеш, мамо. Трябва обаче да купим бяла блуза, бяла пачка. Нали съм снежинка. Трябва и подаръци да купим за всички, нека отидем в мола. Ами елхата, мамо, елхата. Трябва да я украсим...“, не спира да бърбори детето. В същото време се сещам, че и в офиса подготвяме парти за децата, като за целта сме извикали Дядо Коледа. Такаааааа. Задачките май стават доста.
- „Жена, ще пътуваме ли? Баща ти днес ми звъня, човекът пита. Кани ни за Бъдни вечер. Трябва да се подготвим“, пита ме мъжът ми.
Общо взето всяка година по това време е истерия. Особено, когато пътуваме. То е приготвяне на багажи. Майка ми звъни непрекъснато, за да знае точната дата, дали ще й помогна за трапезата на Бъдни вечер, какви подаръци да се вземат... То не е едно. Общо взето само миналата година пропуснахме, защото се местихме в новата си къща. Най-сетне имахме наш дом. Ама то не бяха ремонти, багажи, пренасяне...Точно преди Нова година. Беше забавно. Много е приятно на 31 декември по обед мъжът ти да ти свързва пералнята и да оправя мивки, защото не сте сколасали да се оправите. А хората мислеха къде да празнуват. Та помня как просто спретнах една баница и едни пържоли във фурната и със сетни сили влязох в банята в осем вечерта, та посрещнахме и ние Новата година. Само след няколко дни пък хуквам за подаръци. На детето, но и за четиримата племенници. Вече планът кънти в главата ми. На Денис-пушка. Това си поиска дребният. На Митко-багер или камион. Валчо е по-ученолюбив, детето иска енциклопедии и е луд по животните. Нещо такова трябва да измисля. Дъщеря ми пък иска трико за художествената гимнастика. Вече написа и писмо до Дядо Коледа. Но да е с пачка и палци, все едно е балерина. За Мариела, голямото дете на брат ми, дори нямам идея. Общо взето ще лудна. Вече в ушите ми кънти Jingle Bells. Виждам се как обикалям припотена мола,блъскайки се в целия народ, който се е юрнал да пазарува за празниците. Все едно светът свършва. Добре, че детето вече е голямо. Защото помня и един други времена, в които чакаш да заспи, поне за да хапнеш нещо. И накрая и ти да се строполиш на леглото, капнала от умора. Та, и това е успокоение. Затова, весел празник! И внимавайте в мола. Ако джуджетата са започнали и на вас да ви говорят, имате нужда от почивка. Или може би от чудеса!

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.