Предизвестеният край на читалищата

Предизвестеният край на читалищата

Прост народ се управлявал по-лесно. Така казват.

Но ние вече сме достатъчно прости, за да изпростяваме повече. Едва ли има някаква конспиративна мисия на някого да ни прави още по-глупави. То няма и накъде. Вече сме толкова тъпи, че дъното вече е на метри над нас. И не защото младежите пишат неграмотно. Не защото не познават историята си. Дори тази, която е в учебниците. Не защото слушат музика с нечленоразделни думи и текстове, в които се пее на тежък диалект. Не защото си сменят сексуалните предпочитания. Не. Това не ни поставя на дъното. Под дъното ни закопава това, че не правим нищо, за да изплуваме. Оставили сме да се разрушават единствените места, където младите хора могат да научат нещо. Не говорим за училищата. Там те ходят по задължение. Говорим за читалищата. Сградите, които трябва ги има и в най-малките населени места. В тях има библиотеки, изнасят се театрални постановки, има курсове, учат се езици, танци, музика. Но от тях не се печели. За това и не могат да се разберат под чия шапка са пустите му читалища. Кой трябва да дава пари за тях? Общините ли? Те предпочитат да инвестират в асфалтиране на улици. Това носи повече гласове на кметовете. Министерството на културата ли? Не. И то е абдикирало от читалищата. МОН ли? Не. Те там не стъпват. Смятат ги за конкуренция. Читалищата са оставени на самотек. Да оцеляват колкото могат. Живеят само тези, които са ремонтирани по разни европейски програми и в които се правят общински сбирки. И единствено заради това кметовете решават да ги дофинансират. За да има къде да прокарват идеите си. Поне зимата е топло, а лятото хладно. И читалищата са се превърнали не в културни средища, а в навеси. И то само тези, които имат късмет. Останалите като това в Шипка тънат в разруха. Защото културата не е приоритет. Не е важно населението да има достъп до безплатни книги и до забавни вечеринки. Важното е да се усвоят максимално много пари за 200 метра водопровод, все едно днешните селски първенци са измислили акведуктите. И да се снимат пред тях за фейсбука. Да видят хората, че и те работят. Читалищата са на заден план, защото от тях няма финансов и материален дивидент. Въпреки че те определят материала. Дали ще е лош или добър. А нашият става все по-лош. И читалището в Шипка е пример за това. Театрална зала, в която никога повече няма да се изиграе някоя постановка, библиотека, в която само плъховете могат да пируват, картинки, от които е останало само очертанието на стената, докато те красят някой селски хол редом до гоблените на стопанката. Читалищата вече са прочетена книга с предизвестен край.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.