Преди 128 години Стоян Михайловски написва  в Русе „Върви, народе възродени“
4

Преди 128 години Стоян Михайловски написва в Русе „Върви, народе възродени“

Преди 128 години Стоян Михайловски написва в Русе текста на Химна на българската просвета „Върви, народе възродени“. Това става в къщата на улица „Белчев“, където изтъкнатият наш писател и общественик живее със съпругата си – русенката Райна.

Тази къща днес не съществува, съборена е отдавна и на мястото й сега се издига четириетажен жилищен блок. Улицата вече носи друго име – „Константин Димчев“, и само една паметна плоча на кооперацията на № 6, намираща се точно зад Регионалната библиотека, напомня за дома на Михайловски. Съвсем наблизо, буквално на две минути път, е друго място, свързано с русенския му период – някогашната Мъжка гимназия, сега СУ „Христо Ботев“, където големият родолюбец преподава на учениците френски език.

Изследователите на живота и творчеството на Стоян Михайловски са описали подробно събитията през 71-годишния му земен път. По-малко известни на широката публика са спомените на племенницата му София Николова Иванова, които заедно с други документи се съхраняват в Държавния архив в Русе. Това са семейни спомени и те са изключително ценни, защото дават информация за периода, в който Михайловски е написал възторженото стихотворение за Св.св Кирил и Методий с първи стих „Върви, народе възродени“, превърнал се по-късно във всеучилищен български химн. Ето какво пише за Стоян Михайловски София Иванова.

„През 1887 г. е член съдия в Апелативния съд в Русе. Тук през 1888 г. се задомява (на 18 октомври 1888 г.) с Райна Георгиева Петрович – дъщеря на стария поборник Георги Чохаджията – Петрович, виден гражданин на Русе. От есента на 1888 г. до изселването си в София през 1894 г. Стоян Михайловски и съпругата му живеят в къщата на тъста си Георги Петрович на тогавашната улица „Белчев“ (после „Тинка Джейн“, а днес „К. Димчев“), намираща се зад Регионалната библиотека „Любен Каравелов“. На тази улица съчинява българския всеучилищен химн „Св.св. Кирил и Методий“. Създаването на стихотворението за Кирил и Методий става спонтанно, една нощ на 15 април 1892 г. на същата тази русенска улица. Ценящ високо делото им, Стоян Михайловски не може да се помири с факта, че българската учаща младеж го празнува мълком и решава да напише този български химн (както сам той го нарича!). На сутринта дава текста на своя колега по музика Атанас Паунов, с молба да създаде подходяща музика, да го разучи с учениците и те пеейки го, да манифестират на празника. Обаче музиката не отговаря по дух и израз на съдържанието и химна остава само стихотворение. Това продължава до 1901 г., когато Панайот Пипков, учител по музика в Ловеч, не написва на един дъх върху черната дъска незаменимата, несравнима и красива музика, която напълно да подхожда на творбата на Михайловски. Творба, останала и до днес непостигната и „сраснала“ се с българския народ“.

В годината, в която Стоян Михайловски пише стихотворението, то е отпечатано в списание „Мисъл“. Както пише в спомените си София Иванова, стихотворението става популярно, когато след девет години Панайот Пипков съчинява музиката към текста. Оттогава то е обичан от всички празничен химн на светите братя Кирил и Методий, известен като „Върви, народе възродени...“

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.