0

Н а 8 януари православната църква тачи паметта на Свети Григорий, епископ Български, на преподобния Георги Хозевит, на Свети Емилиан изповедник, на Преподобната Домника, на мъченик Або Тбилиски, на мъчениците Василиса и Марионила, 7 отроци и 20 войници.

На 8 януари православната църква тачи паметта на Свети Григорий, епископ Български, на преподобния Георги Хозевит, на Свети Емилиан изповедник, на Преподобната Домника, на мъченик Або Тбилиски, на мъчениците Василиса и Марионила, 7 отроци и 20 войници.

Сведенията за Свети Григорий, епископ Български са твърде оскъдни. Предполага се, че това навярно е бил "презвитер и монах Григорий, клирик на Всички български църкви", живял по времето на българските царе Симеон Велики (893-927) и Петър I (927-969). Свeти Григорий е един от изявените старобългарски книжовници, особено като преводач и преписвач. Той превел хрониката на Йоан Малала, като я допълнил с бележки от библейските книги и други исторически паметници. На него се приписва и преводът на Хрониката на Георги Амартол. Приема се, че по-късно бил ръкоположен за епископ Пелагонийски (Битолски) и Прилепски. Скоро след смъртта си е бил канонизиран. В охридската катедрала „Свeта София" дори имало малък олтар, посветен на него.

Именитият отшелник и чудотворец преподобони Георги Хозевит се родил на остров Кипър през втората половина на VІ век. Той последвал брата си Хераклид в лаврата „Каламон“ на река Йордан, но понеже бил твърде млад, изпратили го в Хозевския манастир при Йерусалим. Там с молитва излекувал изсъхналата ръка на своя игумен и отново се завърнал в Каламон, където водил строг монашески живот заедно със своя брат и извършил големи чудеса, между които и възкресението на един мъртвец. След смъртта на игумена той отново отишъл в Хозева, гдето също просиял с много чудеса. При превземането на Йерусалим от персите на 19 май 614 г. бил взет в плен, но след това го освободили. Преподобни Георги Хозевит починал в 625 година. Неговият ученик Антоний написал неговото житие, което представлява голяма ценност като извор на сведения за живота на монашеството и с точни топографаски описания на палестинските манастири.

Като езичница, заедно с още четири девици, света Домника пристигнала от Картаген в Цариград по времето на император Теодосий Велики. Тя горяла от силно желание да приеме християнството и да живее по правилата на чистата небесна вяра. Цариградският архиепископ свети Нектарий получил за нея специално откровение. Затова, след като я приел, не само я сподобил със свето Кръщение, но я направил и диакониса. Император Лъв й подарил земя извън града. Там света Домника основала манастир в чест на свети Захарий, събрала около себе си девици и заживели, подвизавайки се в пост. Извършила немалко чудеса: спасила мореплаватели, застрашени от морска буря, като изляла в морето масло, благословила и вълнението спряло. Имала и дар на пророчество, защото предсказала кончината на царя. Веднъж видяла как слязъл ангел от небето и осветил водата, получавала и други откровения за Божествените тайни. Светицата починала в мир в дълбока старост, като доживяла възкачването на трона на Лъв и Зенон и предсказала времето на своето педставяне при Господа.

Свети Емилиан, епископ на Кизик, приел страдания за почитание на иконите през 815 г. при император Лъв Арменец. Паметта му се празнува и на 8 август.

По традиция

на 8 януари се отбелязва Бабинден

По стар стил се е празнувал на 21 януари. Ден, обявен през 1951 г. за Ден на родилната помощ, а с това - и на акушерките и гинеколозите.

Бабинден е един от празниците, който се явява своеобразен завършек на празниците, свързани с Рождество Христово, въпреки това обредността е езическа.

В миналото бабите, като опитни жени, изпълнявали ролята на акушерки, помагайки на младите нераждали невести. Изпълнявали различни ритуали, а родилките, на които са помагали, им гостували, за да отдадат почит.