Не министър Нено Димов, а хората в Перник са за ожалване. Гражданите на европейски град да бъдат докарани в 21 век до скотски сбивания кой да докопа жизненоважните бутилки с минерална вода, изпратени като помощ, е унизителна и недопустима гледка.

Вместо там поне ред да въведат, ни занимават в какви удобства в ареста бил прекарал министърът, килията му била самостоятелна, имало маса, столове. И откъде накъде прокурорите го качили на техен бус, за да го отведат, той можело и сам да отиде за разпита. Стигна се дотам, че негов колега министър, възкликна, че това било “политическо убийство”... По-кротко, моля! Пред закона всички сме равни! Чест му прави на новия главен прокурор, че с един удар прати в историята “червено-синята мъгла” и договорката им да не си търсят сметка за прегрешенията, защото “палачинката се обръща”. Точно, заради тази безнаказаност, преходът бе наречен криминален. Други са тези, които имат нужда от добро отношение. И кроасани, разбира се. Това в никакъв случай не са тези, които се изгавриха с перничани. Няма да припомняме колко дни след избухването на скандала, министърът реши от кумова срама да посети града. И как чиновнически търсеше оправдания, вместо да прояви малко емпатия към страдащите. Накрая нека кажем, че случващото с този министър е предупреждение към всички, които искат да работят в полза роду. И че всеки, нагазил закона, ще получи възмездие. Видя се, че търпението ни е изчерпано.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Държавата нямаше да е на този хал, ако ограбеното от тях беше в хазната й

Олигарси, откраднали 30 млрд. лева, скачат на дарителите и Делян Пеевски

Държавата нямаше да е на този хал, ако ограбеното от тях беше в хазната й

Има две породи хора. Едната са дарители - хора, които помагат на нуждаещите се, без да търсят отплата. Другата са грабителите – хора, които няма да видите да даряват, но пък за сметка на това всяка тяхна пачка е открадната от нашия джоб. Характерни за втората категория са две неща. Първо – много лаят. За да заглушат крясъците за възмездие за престъпленията им. За да делят, тъй като се хранят от разединението на обществото. А и за да отвлекат вниманието от далаверите си. Второ - като ги притиснат с неудобни въпроси, подвиват опашка и квичат жално, че са жертви.

 

А у нас всички са прави

В съседни домове живеели две различни семейства. Едните през цялото време се карали, а при другите винаги било тишина и взаимно разбирателство. Веднъж, изгаряна от завист заради мира и хармонията у съседите, жената от първото семейство казала на съпруга си: „Върви при комшиите и разбери какво и как го правят, че у тях винаги всичко е добре.”

Истината за случайното разпределение на делата

Истината има онова свойство, че остава непроменена, колкото и каквито опити да се правят за нейното изкривяване или представянe като относителна или субективна. Така се получава и в случая с разкритията от края на миналата седмица за пробива на Централизираната система за случайно разпределение на съдебните дела. Това написа "Правен свят" в коментар за скандала с одита на системата, според който е възможна манипулация на разпределянето на дела http://legalworld.bg/86232.istinata-za-sluchajnoto-razpredelenie-na-delata.html?fbclid=IwAR0s8Fv2Bw5-gBtZW1m4iPzyoeBDg7fRWGR7EplhC-h6ONG-OkKSvkN_O6I.