Пенсионерите като цяло са прецакани. Мисля, че по този въпрос едва ли някой ще възрази. Хората, на които им предстои да излязат в заслужен отдих (така се казва), обаче са двойно прецакани. Един път, защото трябва да си платят липсващия стаж и втори – точно защото този стаж им липсва, размерът на пенсията не е финансов фундамент.

Със сигурност ще и такива, които ще кажат: хем не сте работили, хем сега ревете. И те ще са прави. Донякъде, обаче. Защото през 90-те години някои ловяха риба в мътна вода, други бяха самите риби, шаранчета примерно. Оказва се, че в ония времена фирмите са нямали директна връзка с НАП и кой пие, кой плаща не е твърде ясно. Предприятия са закривани, други са придобивани от нови собственици, а ведомостите са останали по мазета и тавани в разни институции. В НОИ също няма архив преди 1995 г. Липсва такъв и в Бюрата по труда.

Ще ви разкажа една случка от първо лице. Преди много години си изгубих трудовата книжка. Единственото копие от нея със снети данни от 1994 г. е в Бюрото по труда, тъй като се бях регистрирала. Сега имам документ за времето, когато съм била в Бюрото и нито едно листче от мястото, където съм работила преди това. От Бюрото обаче не могат да намерят въпросното копие, защото казват, че това не им влиза в задълженията и вероятно е точно така. А още по -вероятно бумагите от тези години не се пазят. Още по-вероятно на никого не му се рови, както и няма сила, която да накара една счетоводителка да си напраши ръцете в старите папки. Пък може и да няма смисъл, щото не е сигурно, че документите изобщо съществуват. Истински Параграф 22. Обаче като няма документ, има сметка, в която да внесеш съответната сума за „липсващия“ стаж. Пиеш, плащаш. Това е положението. То, добре че има и такава възможност, защото иначе моето поколение ще трябва да превива гръб „на тръстиката“ до преклонна възраст. Не че няма да го правим и с пенсията, предвид размера й, както вече уточнихме.

Някои наричат годините от 1989 до 2000 г. славни времена. Сега се сещаме пак за тях, понеже отново се повдигна въпросът за приватизацията. Каквото и да се е случвало, тези които ще понесем последствията сме ние – 60+ годишните. Ние, които си мислехме, че като дойде демокрацията освен, че ще сме совободни, ще станем и бизнесмени и бизнесдами. Вероятно и затова има толкова много фирми „Едноличен търговец“ от това време. Всеки, който имаше възможност правеше фирма, отваряше гаражен магазин, внасяше и продаваше стоки. Това обаче е друга тема.

Колкото до бъдещите пенсионери има една съществена подробност, която може и да има своята финансова логика, но е изключително несправедлива. Сумата, по която се плаща липсващия стаж се определя от размера на пенсионната вноска за годината, в която тя се внася. Хората, които навършват възраст в края на 2019 г. плащат по вноската за 2020 г. Тези, които внасят преди това обаче плащат по по-малката вноска (всяка година вноската се увеличава). Би било много по-редно да плащаш за годината, в която навършваш възраст. А така сега, тези които са родени до декември печелят. Другите пак са прецакани.

Говорим с един приятел. Аз: Ние сме най-прецаканото поколение. Той: Не е така, най ощетени са родителите ни, защото техните пенсии са наистина смешни и сега мизерстват, а са работили и плащали осигуровски. Аз: Да, ама тогава жените се пенсионираха на 55 г. Той: Е, сега е пазарна икономика, на Запад работят и по-дълго. Аз: Има изследване, че след определена възраст чисто физиологично преставаш да си ефективен. Той: Няма пълно щастие.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Дали алкохолът е стока от първа необходимост по време на кризата с коронавируса?

Дали алкохолът е продукт от първа необходимост във време на коронавируса? Някои страни го забраниха, други решиха да оставят отворени специализираните магазини. По икономически или санитарни причини, или защото "чаша вино може да помогне" за понасяне на изолацията.

Смирете се!

То бива активност, ама чак толкова не бива.

За Делян Пеевски, героите в бяло и съзвездието от тролове

По един удар в секунда. С тази честота бие човешкото сърце. Ако се развълнувате – разсмеете, влюбите, ядосате, ударите скачат двойно. В медицината най-страшният знак е правата черта. Тя показва, че сърцето е спряло – понякога за малко, но по-често завинаги. Журналистиката много прилича на медицината. Напипва пулса на обществото, мери му температурата, търси източника на заразата и лекува болните места. Честната журналистика е като правилна диагноза и добро лекарство – може да спасява човешки съдби. В лоши ръце и използвана за лична изгода, тя се превръща в обществена отрова, а пулсът й става равна черта.