Празнуваме Йордановден

Празнуваме Йордановден

Богоявление е!

На 6 януари православната църква празнува Богоявление - един от най-големите и най-древните християнски празници.

Съществуват свидетелства за чествуването му още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение, а чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление.

Православната църква обединява празника Богоявление с празника Кръщение Господне. Това е денят, в който

Йоан Кръстител кръщава Иисус Христос в река Йордан
След тайнството хората видели с очите си християнското триединство на Отец (гласа), Дух (гълъба, кацнал на рамото на Христос) и Син (земния човек) и започнали да вярват, затова денят се нарича още Богоявление.

За християните през нощта срещу Богоявление небето се отваря, но чудото може да бъде видяно само от праведните. Пожеланото с молитва, когато небесата се отворят, се сбъдва.

На този ден се служи Златоустова света Литургия, след която, придружен от тържествено шествие, свещеникът отива до река или водоем и хвърля кръста във водата. По традиция нечетен брой момчета се хвърлят, за да го хванат. Смята се, че който първи го улови, ще бъде здрав и ще има щастлива година.

Смята, се че болните, ако се измият с вода от мястото, където е изваден кръстът, ще оздравеят.

С кръщаването на водата светът се пречиства и става безопасен за хората, твърдят етнографи.

В народната традиция празникът се нарича още Водици, Водокръщи, Мъжки Водици.

Според поверията дните преди този ден са смятани за опасни - предците ни са вярвали, че по земята бродят караконджули и демони. Затова се наричат "мръсни дни", "поганци", "караконждуви дни".

На 6 януари е и ритуалът за освещаване на бойните знамена
и знамената светини на Българската армия.

За първи път водосвет на знамената е отслужен по времето на цар Симеон I преди битката при Ахелой през 917 година.

До падането на България под османско владичество преди всяка битка, която води българската войска, се извършва водосвет.

След Освобождението тази традиция е възстановена от първия военен министър на Княжество България Пьотр Дмитриевич Паренсов и продължава до 1946 г. След демократичните промени у нас ритуалът Водосвет на бойните знамена и флагове е възстановен през 1993 г.

Имен ден имат Йордан, Богдан, Йорданка, Данчо, Данка, Борил, Богомил, Бистра, Найден, Божидар, Божидара и техните производни.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

НАЙ-ГЛЕДАНИ