„Нищо няма да стане. Кирчев е близък с бившия премиер Иван Костов и има връзки“. С тези думи свидетел по делото за рухналата сграда на столичната улица „Алабин“ обяснил пред майките на двете затрупани при инцидента млади жени, че не очаква процесът да завърши с осъдителни присъди.

Твърденията на Николай Александров, който е работил като строител и е участвал в разчистването на сградата, бяха прочетени преди две години в съдебната зала. Днес звучат като злокобно предсказание, превърнало се в брутална истина. 12 години след трагичния 19-ти септември, когато завинаги под отломките на сградата-убиец останаха 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова, виновни за смъртта им няма. Възмездие също няма. Това реши на почти нощно заседание състав на Софийски градски съд с председател Величка Маринкова. Името на съдията е важно да се знае. Тя „в името на народа“ призна за невинни четиримата обвиняеми. Без народът да разбира как се стигна до това решение.

Докато делото се гледаше в съдебната зала, медиите разгласявахме притеснителни факти от процеса. Като гореописаните показания на свидетеля, който разказал на почернените майки, че лично собственикът на фаталната сграда Георги Кирчев наредил на работниците да отрежат колоните й. И когато постройката започнала да скърца и да се клати, майсторите избягали от обекта, заработили 50 лв. отгоре върху надницата си. Но свидетелят изведнъж реши да замлъкне - от страх за близките си. Беше прочетена и шесторна експертиза, според която сградата е паднала именно заради отрязаните носещи стени. Но след това заключението на експертите беше заменено от ново, извършено от трима специалисти, твърдящи точно обратното – сградата бил стара и въпрос на карма било да падне. Точно заради тези объркани доказателства беше важно и нещо друго – освен да научи името на съдийката, обществото да чуе и нейния глас. Не да се крие под клишето „по закон и съвест“ и да се надява да бъде забравена до месец, когато я излязат, я не мотивите за решението й, а ясно и почтено да обясни на същия този народ прав ли е бил свидетелят и ако не, коя е причината да няма осъдени за два млади погубени живота. Защо почернените семейства ще трябва да продължат сами да търсят истината, както впрочем правеха през изминалите 12 години, когато делото се търкаляше между поредния нов прокурор и съдебната зала. „Алабин“ не е единственият подобен случай. По същия начин преди 10 години питахме защо няма осъдени за смазаните при „Индиго“ деца и души на родители, но пак никой не излезе да даде отговорите. Примерите са десетки и за съжаление ще продължават, ако не бъде сложен край на това издевателство над паметта на мъртвите и душите на почернените им близки.

Време е съдиите да се научат да говорят с лицата и имената си, а не задочно, с писмени, написани неразбираемо за гражданите мотиви, които при това издават с месеци закъснение. А след това да се оплакват от заливащото ги обществено недоволство и мнението на журналистите. Защото хората трябва да разберат как в един момент жертвата се "оценява" колкото една холна гарнитура, а в друг - на един цял човешки живот. И докато съдът не уеднакви критериите си, по които "жонглира" с човешките съдби, в обществото все ще остава чувството за омерзеност и несправедливост… Чувство, което те кара да крещиш или да мълчиш… Защото, както е казал Иван Радоев: "Крещенето е като мълчанието - никой не му обръща внимание. Затова нека да помълчим!". Подобни присъди ни внушават точно това - да помълчим, дами и господа! В памет на всички жертви. В памет на всички осъдени. В памет на самите нас, които някой ден може би също ще се явим в една или друга съдебна зала и пак няма да знаем мотивите за присъдата… Ние като журналисти обаче няма да мълчим. Напротив – искаме да чуем гласа на Темида, която трябва да говори на гражданите с дела, но и с думи. Затова стартираме кампания „Правосъдие на светло“. Нека присъдите по всяко т.нар медийно дело (които самият съд нарича така в програмата, която раздава на съдебните журналисти – б.а.), да бъдат публично обяснени. Пред камери, микрофони и отговаряйки на въпросите ни. Защото ние служим на обществото, а то има право да знае и да зададе въпросите си, когато Темида явно е свалила превръзката от очите си, за да погледне встрани. Затова г-да съдии, ние ще питаме. А от вас очакваме да имате куража да ни отговорите – публично и в името на народа.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Време е да се глобализираме, а не да се ситуираме

В глобализирания свят, в който живеем, беше време малко да се глобализираме и ние, а не да се ситуираме само и единствено в един град. Провинцията у нас умря, за сметка на София, която преяде от хора. Толкова преяде, че вече ще се пръсне. И това не е защото някой предпочита да изостави уютния си дом на село, за да живее в „Дружба”, „Люлин” или „Надежда”, а защото иска да изкарва прехраната си.

Автоголове безкрай

Ясно е, че разследваните олигарси, ще използват всяка възможнст чрез политическите си протежета да се измъкнат.

Очаквам нов скок на тока през пролетта

Производители вече прогнозират поскъпване на основни стоки и храни, след като енергията за индустрията поскъпна. За това обаче няма никакво основание.