Правя ви щастлива майка

Правя ви щастлива майка

Живяло някога бедно семейство. Много деца, малко пари. Майката не можела да вдигне глава от работа, не се спирала – готвела, чистела, перяла, викала по децата, раздавала справедливост и се оплаквала от живота. Крайно изтощена, жената отишла при местния мъдрец за съвет. Тръгнала си от него умислена и от този момент била съвсем различна – сякаш я били подменили.

Не, парите вкъщи не станали повече, нито децата – по-послушни. Но майката вече не им се карала, а на лицето й непрекъснато греела приветлива усмивка. Веднъж седмично отивала на пазар, а когато се връщала вечер, се заключвала в стаята.

Хлапетата били любопитни какво прави майка им вътре и веднъж нарушили забраната и погледнали през прозореца. Жената стояла на масата и… пиела чай с кифличка. „Мамо, какво правиш? Ами ние?! – възмутено закрещели децата. Стига, деца, замълчете – важно отговорила тя. – Правя ви щастлива майка.“

В тази стара еврейска притча е събрана мъдростта на хората, че щастието на майката е само въпрос на лично усещане. Само въпрос на лично чувство кое я прави щастлива? И ако за едни това е материалното богатство, за други – духовното, за трети - общественото мнение, за четвърти е просто животът, такъв, какъвто им е даден да живеят.

Свят широк, хора – разни. Всеки със своите разбирания как да възпитава децата си и как да им посочи кое е добро и кое – лошо, кое е правилно и кое – неправилно. Да, има общоприети и узаконени норми за тези категории, но семейството е по-различен свят. Нормите в него не съвпадат изцяло с тези на обществото.

Ето защо има семейства, в които е „нормално“ дъщерята да се научи да краде изкусно или синът да проси милостиво. Семейства, в които старите родови традиции разрешават деца да раждат деца.

Колкото и да заклеймяваме тези неща, те са по-силни от обществените норми. Склоняването към детска просия е криминализирано, редица институции са призвани да се борят с нея, но за всички е ясно, че това не може да бъде изкоренено. Просто защото тези склонители често пъти са именно родителите на децата, авторитетите в семейството, които ги учат кое е добро и кое – лошо, кое е правилно и кое - неправилно. Няма да задам реторичния въпрос „Кого ще послуша детето – близкия или социалния работник?“.

Статистиката показва, че само през първите 6 месеца на тази година сигналите за просещи деца са с 45 % повече спрямо предходната. И много ми е интересно какво ще постигнат полицията и социалните служби? Почти нищо. Освен да молят собствениците на заведения и гражданите да подават сигнали. И да се надяват, че полицията може да хване някой, който се върти около детето-просяк или от време на време минава да прибере събраните пари.

Това е невъзможно! - казала Причината. Така е! - потвърдил Опитът. Опитайте все пак! - нашепнала Надеждата.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.