Правим по-малко бебета в локдауна

Заради несигурност за утрешния ден

Правим по-малко бебета в локдауна

Рязък спад в ражданията 9 месеца след първото затваряне

Българите са правили много по-малко бебета от нормалното по време на първия локдаун през миналия април, установи „Телеграф“.

Окончателни данни за броя раждания за януари 2021 г., в който се раждат бебетата, заченати през април 2020 г., сочат видимо намаляване, което на някои места надминава 30%. Това е в пъти повече от намаляването на броя на ражданията през последните 10 години, което по данни на НСИ е около 3-4% годишно.


Отражение

Предварителни данни за броя раждания у нас през януари 2021 г. НСИ ще публикува по-късно през годината и те ще дадат цялостен поглед върху отражението на априлския локдаун върху раждаемостта. Първичните данни от родилните отделения в страната обаче показват очевидна тенденция. Така например, в най-голямата АГ болница в София „Майчин дом“ броят раждания през януари 2021 г. е с цели 30% по-нисък от съответния брой година по-рано – 355 към 247 новородени. Макар и не толкова значимо, намаление на броя родени бебета има и в частната болница „Щерев“.


Данни

Огромен срив има в родилното в МБАЛ-Благоевград - 31%. „През януари 2020 година в нашето родилно отделение се появиха на бял свят 54 здрави бебета, а през този януари - 37 бебета“, каза за „Телеграф управителят на болницата д-р Огнян Митев. Драстично е намалението и в родилното в Стара Загора – от 221 деца през януари 2020 г. до 165 деца през този януари, или 25% спад. 12% е спадът на ражданията в родилното на болницата в Шумен – 75 заченати през априлското затваряне спрямо 86 година по-рано. Спад с 11% се отчита и в родилното на УМБАЛ "Дева Мария“ в Бургас 9 месеца след големия априлски локдаун. Там през първия месец на миналата година са родени 90 бебета, а през този 80 бебета. В УМБАЛ-Бургас тенденцията е същата. С 9% е спадът в клиниката по АГ на УМБАЛ "Свети Георги" в Пловдив – от 116 на 105 бебета, заченати в локдауна. Макар и с по-малки проценти, спад отбелязват родилните отделения и в Добрич и Русе.


Отлагане

„Въпреки че тези данни не са представителни, защото не обхващат всички родилни отделения в страната, те все пак показват някаква тенденция“, коментира доц. Стоянка Черкезова от Института за изследване на населението и човека при БАН. Според нея по време на априлския локдаун от миналата година хората са изпитали рязко чувство на несигурност за своето бъдеще и незнание какво да очакват от утрешния си ден. Това по естествен път е довело много двойки до решението да отложат създаването на поколение. В основната си част обаче тези решения ще са само временни. „Голяма част от ражданията са резултат от семейно планиране. Ето защо тези цифри изобразяват по-скоро едно масово отлагане на създаването на дете за по-благоприятен бъдещ момент отколкото тотален отказ от създаването му“. Доц. Черкезова сравни настоящия срив с този от 1996-1997 г., предизвикан от тогавашната рязко разразила се икономическа криза, която по подобие на корона кризата е породила много несигурност в бъдещето.


Жените във фертилна възраст намаляват

Една от основните причини за намаляването на раждаемостта у нас през последното десетилетие е намаляването на броя жени във фертилна възраст. Според доц. Черкезова дори и тоталният коефициент на плодовитост (б.р. вероятният брой деца, които една жена ще роди през живота си, който е 1,58 за 2019 г.) да се запази, то той няма как да компенсира намаляването на този брой жени. Ето защо в дългосрочен план, независимо от това кога ще свърши пандемията, очакванията са за продължаване на тендецията за намаление при общия брой раждания годишно. Това ще задълбочи и устойчивия тренд на увеличаването на тежестта на населението над 65-годишна възраст и намаляването на тази на това под 14-годишна.


Ще компенсираме след пандемията


„Макар и с много условности данните от родилните отделения могат да ни дадат някаква ориентация за тенденциите“, коментира доц. Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека при БАН. Според нея всякакви стресови ситуации в обществото бързо се отразяват на репродуктивното поведение на населението, като това се проявява под формата на отлагане на раждането. „Този процес обикновено на по-късен етап бива последван от компенсиране. Повечето отложили създаването на дете ще се насочат към осъществяване на репродуктивните си планове, когато се върне икономическата стабилност“, обяснява доц. Димитрова.

Тенденцията валидна в целия свят

Локдауните по света масово са накарали хората да отложат бебеправенето, съобщи ББС. Британската медия цитира изследвания, според които САЩ са изправени пред най-големия спад на ражданията от един век, а в някои части на Европа спадът е още по-голям. През юни миналата година икономистите от Института Брукингс в САЩ изчислиха, че ражданията в САЩ ще спаднат с 300 000 до половин милион. В същото време проучване сочи, че 50% от хората в Германия и Франция, които са планирали да зачеват през 2020 г., ще го отложат. В Италия 37% от планиралите зачеване през 2020 г. казват, че са изоставили идеята за дете изобщо. Доклад на Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (CDC) показва 8% спад на ражданията през декември. Ранните данни от Италия предполагат спад от 21,6% в началото на годината, а Испания отчита най-ниската си раждаемост откакто води статистика. Девет месеца след началото на пандемията Франция, Корея, Тайван, Естония, Латвия и Литва също отчитат месечни данни за раждаемостта за декември или януари, които са най-ниските от повече от 20 години.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.