Повторението - майка на пропагандата на олигарсите срещу Делян Пеевски

Повторението - майка на пропагандата на олигарсите срещу Делян Пеевски

За народа повторението е майка на знанието. За олигарсите–издатели като Иво Прокопиев -  майка на пропагандата. Не, не само заради Гьобелсовия постулат как лъжата може да бъде превърната в истина със стократно повтаряне. А и заради надеждата, която явно таят, че препечатвайки ги под индиго, все пак манипулациите им ще стигнат до повече читатели и може и част от тях да им повярват.

А читателите, камо ли пък вярващите, в случая с кръга „Капитал“ и медиите му стават все по-малко. Заради лобистките текстове и заради факта, че „Дневник“, „Капитал“ и прочее болтчета и гайки от машината за клевети на Прокопиев вече дори не крият, че са не медии, а разпространители на лъжи и клевети в полза на Боса си.

Така, след като олигархичният „Капитал“ публикува в събота поредната си дъвка за наивници „Пеевски нахлу и в КЕВР“ (виж тук), днес – четири дни по-късно, абсурдното писание беше препечатано от „Дневник“. Без дори запетайка собствен труд освен разпространението на опорките на принципа копи пейст. Но явно за хората, работещи в машината за манипулации на Прокопиев, дори вече не е важно да проявяват журналистическо творчество. Приоритетите на Боса са други – да залива с откровени лъжи враговете си. А основен сред тях от край време е депутатът и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски. Заради законодателните си инициативи, с една от които всъщност беше въведена пълна прозрачност в крайните собственици и финансирането на всички издания у нас, в това число и онлайн медиите, като по този начин беше извадена на показ машината за манипулации на олигархията. И заради политиката на изданията си да вадят на светло всички далавери и афери на олигарсите у нас. В това число на Прокопиев, данни за чийто престъпления можете да откриете по страниците на изданията от „Телеграф медиа“ за близо 20 години назад. Сред тях бихте открили и цяла поредица разследвания за начина, по който подсъдимият разградски крал на каолина и ВЕИ-тата се е окопал в енергетиката, трупайки десетки милиони от напомпаните ни със „зелена“ добавка сметки за ток. Но това не му пречи на принципа на крадеца, който сочи другите за крадци, за да се прикрие, да пришива собствените си далавери и престъпления на друг. И по конкретно на Делян Пеевски. Пак с надеждата, че така ще остане извън полезрението на народния гняв.

Каква е истината? Знае я всеки в сектора. Депутатът Пеевски никога не е имал нито фирми, нито каквито и да било интереси в енергетиката. Той е народен представител от опозицията и за всеки знаещ механизмите за сформиране и функциониране на държавните институции е повече от смехотворно твърдението, че може да кадрува където и да било в тях. Енергийният сектор от десетилетия е буквално парцелиран и пленен от политици, свързани с Костов и олигарсите му в полза на тях самите. И Иво Прокопиев идеално знае това (както впрочем и авторът на въпросната статия, написана откровено по опорки, зададени от олигарха), защото се е парцелирал в енергетиката от  години. Пришиването на името на Делян Пеевски към комисия, която отдавна е обвинявана в прислужване не на обществото, а именно на олигарси като Прокопиев и газовия барон Сашо Дончев например, е ни повече ни по-малко дъвка за наивници. Пробутвана от разградския олигарх, за да отклони вниманието от опитите му да овладее и новият състав на КЕВР – я през председател на комисията, я през неин член.

По абсолютно същия начин, при рокадите в Българската банка за развитие, пак „Капитал“, отново без каквато и да било връзка с реалността, пришиха на Пеевски един от настоящите изпълнителни директори на ББР – Филип Панайотов. Човек, изцяло свързан с кръга „Капитал“, през който Прокопиев протегна ръка към 700 млн. лева, които бяха заделени от държавата, за да помогне през банката гражданите и фирмите, ударени от кризата. Но на принципа на крадеца, който твърди, че другите са откраднали, разградският бос натиска копчетата на мейнстрийма си и пришива на друг собствените си далавери, явно с надеждата, че така ще прикрие следите си. Друг е въпросът, че наглостта може и да няма граници, но възмездието за престъпленията рано или късно чука на вратата. И не се трогва от дъвки за наивници, пробутвани от издания, които отдавна дори не се пробват да прикрият, че са не медии, а разпространители на манипулации.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.