Потребителските заеми 10 пъти по-евтини от бързите кредити (ТЕМАТА)

Българинът предпочита по-дълги срокове за погасяване

Потребителските заеми 10 пъти по-евтини от бързите кредити (ТЕМАТА)

Такси и комисиони оскъпяват месечната вноска

Потребителските заеми са десеторно по-евтини спрямо бързите кредити. Проучване на „Монитор“ показа, че докато при кредитите за потребление годишният процент на разходите (ГПР) е между 5-15%, то при бързите кредити той е в размер на почти 50%. Така разликата в цената между двата вида финансиране е около 10 пъти.

Обикновено, за да изчисли заслужава ли си един кредит изтеглянето, потребителят се води по лихвения процент на заема. Така той преценява дали да направи дългосрочно обвързване с такова задължение, което отсега нататък ще му взима значителна част от месечната заплата. През последните няколко години банките у нас следват световната тенденция за


поддържане на ниски лихвени проценти

Поради тази причина не са малко българите, които изтеглиха ипотеки или друг тип заем, за да си закупят автомобил, по-широко жилище или дори втори дом в пандемията. Очакванията на експертите за 2022 г. са ниските лихвени равнища у нас да се запазят. Аргумент в полза на тези прогнози е официално изявление на Европейската централна банка (ЕЦБ) от октомври, от което става ясно, че няма да има вдигане на лихвите. Лихвеният процент обаче не е единственият показател, който трябва да имаме предвид при избирането на банков продукт. Всъщност това, по което трябва да се водим, е не друго, а именно ГПР, тъй като той показва цялостната картина. В него влизат всички


допълнителни такси и комисиони,


които ще заплатим на банката, съответно може да се каже, че това е един много по-конкретен и детайлен показател за цената на заема. В ГПР влизат разходи като такса за кандидатстване, анализ и оценка на кредитоспособността, такса за усвояване на заема, такса за откриване, обслужване и закриване на сметка по кредита, такса за задължителна пакетна програма, а в някои случаи може да има и такса за месечна или годишна застрахователна премия.

Справка на „Монитор“ в сайта за сравнение на кредити moitepari.bg показа, че ГПР при традиционните потребителски заеми, отпускани от банки, е в размер до 15%. Ако теглим 3000 лв. заем със срок за погасяване 1 година, то ГПР варира и трудно стига над 20%. Лихвата пък е между 5,8-7,9 на сто. Ако изтеглим същата сума, но като бърз заем, то ГПР е вече 49%. Банков заем за 5000 лв. и срок на погасяване 2 години има ГПР между 12-22%, докато бързият такъв със същите показатели има ГПР от близо 50%. Всъщност покачването на сумите, които фирмите за бързи заеми отпускат, доведе и до


по-голям интерес към това финансиране.

В свое интервю за „Монитор“ кредитният консултант Тихомир Тошев каза, че вече се предлагат по-големи бързи заеми. „Преди обичайната сума за бърз кредит бе около 400 лв., докато сега вече се предлагат заеми до 5000 лв. и хората се възползват от това“, обясни тогава Тошев. По думите му при някои бързи кредити ГПР може да е и над 50%, зависи от сумата, която се тегли. „Най-евтини са потребителските кредити, след това са стоковите и най-скъпи са бързите кредити, като стоковите са по средата, те са по-скъпи от потребителските, но не толкова, колкото бързите“, каза още той. Финансовият консултант предупреди, че при по-малки суми за бърз заем ГПР може да е дори още по-високо, а сроковете за изплащане - по-кратки. Това не е в полза на българския потребител, който традиционно търси по-дълги срокове за изплащане. Обикновено хората със задължения се стараят месечната вноска да е малка и да не носи голяма тежест за месечния семеен бюджет.

Бързите заеми, макар и регулирани от Закона за потребителския кредит, крият своите опасности. От Комисията за защита на потребителите (КЗП) съветват никога да не бързаме при подписването на договор за такъв заем. "Твърде


рисковано е да позволите да ви екзалтират ефектните реклами, бляскавите снимки,


любезните консултанти, облекчените условия", казват от КЗП. Според експертите е редно първо да се направи справка в официалния регистър на сайта на Българската народна банка (БНБ). "Ако търговецът фигурира там, това означава, че работи „на светло” и рискът е значително по-малък", обясняват от комисията. Иначе, преди да се подпише договорът, то е редно да погледнем общата сума на връщане, лихвения процент, ГПР, срока на договора, както и броя и размера на погасителните вноски. „Тези данни са задължителни реквизити в т.нар. Стандартен европейски формуляр, който трябва да получите преди подписването на договора", казват от КЗП. Оттам също посочват, че най-точният показател за сравняване цената на два кредита е ГПР. Иначе


отказ от договор също е възможен, но до 2 седмици.


За целта е необходимо уведомление на кредитодателя, както и връщане на главницата и плащане на лихвата за периода от датата на усвояване на кредита до връщането на отпуснатата сума.


ПО ПОСЛЕДНИ ДАННИ


В пандемията сме изтеглили повече експресни заеми


Въпреки рисковете, които носят, бързите кредити са предпочитан метод за финансиране. Последните данни на Българската народна банка (БНБ) показват, че този тип заеми се увеличават с 494,1 млн. лв. за година или с 16,2 на сто. Скокът през септември 2021 г. спрямо края на юни тази година пък е с 4,2% или 141,5 млн. лв. Така вземанията на компаниите, отпускащи такива заеми, са вече рекордните 3,488 млрд. лв. в края на третото тримесечие на тази година. За сравнение година по-рано сумата е била под 3 млрд. лв., или по-точно 2,994 млрд. лв.

Според статистиката продадените кредити са в размер на 83,2 млн. лв. на годишна база, като в тази сума влизат и 22.4 млн. лв. от третото тримесечие на тази година. Закупените заеми са в размер на 8,3 млн. лв. От тях 4,3 млн. лв. е сумата в периода от юли до септември.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.