Златната медалистка от Европейски игри в Минск Ивет Горанова бе посрещната със сладолед при завръщането си у нас. „Знаят, че много обичам сладолед и след сваляне на килограми винаги ям. Не е позволено, но е много калоричен”, каза с усмивка 19-годишната каратистка пред очакващите я на летище „София“ журналисти.

Тя бе категорична, че е заминала за Беларус с една единствена цел - титлата, и сребро и бронз не биха я удовлетворили.

„Аз отидох да взема златото, защото всеки път и на световното, и на европейското все малко не ми достигаше да играя финал. Сега обаче бях на 100% готова и мотивирана да отида и да се сбия за него”, каза още тя.

Дали е била разколебана във финала, когато украинката Анжелика Терлюга й поведе с 3:1? „За миг си помислих, че може и да не взема златото, защото нямаше много време. При нас до последната секунда нищо не се знае, обръщат се мачовете буквално в самия край. Не загубих надежда, веднага смених тактиката и започнах да мисля как да обърна мача. Знам слабите места на украинката и направих всичко по силите си, за да спечеля”, добави Горанова.

През лятото тя ще проведе повече лагери и от септември започва участие по турнири от най-висок ранг, които носят точки за олимпийска квота.

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Превръщат залата в полева болница

Мачът на Багата в Сао Пауло пропада

Превръщат залата в полева болница

Следващият мач на ММА звездата ни Благой Иванов няма да се проведе в Сао Пауло, както беше по програма.

За най-ценната победа - от залите и терените към болничните стаи

11 смели сърца в борба срещу коронавируса

За най-ценната победа - от залите и терените към болничните стаи

Светът се бори с пандемията от коронавирус, а в подобни тежки времена, дори наглед незначителен акт на съпричастност и подкрепа значи много.