Последното писмо на никулденския шаран
2

Последното писмо на никулденския шаран

Аз съм никулденският шаран. Баща ми беше шаран, дядо ми – и той. В нашата рода сме потомствени шарани. Ние, рибите, по принцип си мълчим, но ето че идва сетният ми час и не мога повече да мълча. Пиша ви последното си писмо.

Затворен в това тясно, смрадливо корито със застояла вода и обречени на смърт риби, пиша последните си редове. Ден-два преди Никулден ще ме убият, търговците ще изкарат добри пари от мен и моите братя, а вие ще се наядете до насита. И най-много някоя костица да заседне в широкото гърло на съвестта ви.

Честна дума, голям шаран съм! Може да ме приготвите с ориз или да ме нарежете на шайби и да ме изпържите. И без друго цял живот ме пържат. Когато бях млад, се влюбих в една скумрия и като истински балък, й признах чувствата си. Красива скумрия беше, слаба, синеока, как да не лапна кукичката?

А тя ми рече:

„Абе, ти си голем шаран! Не виждаш ли, че аз съм соленосвободна риба, волна душа, ширнала се из атлантическите простори, а ти си прост сладководен тип и живееш в селските язовири! Не си за мене, миличък, аз си търся някоя финансова акула, която да ми построи замък от стъкло!“.

После дойде Жанвиденовата зима и нямаше нито хляб, нито кюспе, а аз мечтаех само да изпълня рибешкия си дълг към язовирната република и да се ширна и аз из атлантическите простори. В казармата, братя, беше пълно със сомове-философи и неуки таранки, но всички си приличаха по едно: гледаха да претупат работата и да се освободят от служба – примерно като рибата-ангел от джамбазкия язовир. Когато им признах, че доброволно съм надянал тежката униформа, те ми казаха:

„Абе, ти верно си бил голем шаран! Крий се в пасажа като цаца, чакай да отворят шлюза, да ни пуснат на свобода и си живей живота с пълни хриле!“

Когато дойде време да се задомя, отидох в банката, за да изтегля кредит за свой собствен аквариум. В банката една хитра щука ми каза, ама разбира се, ние обичаме да работим с едри и сериозни риби като вас. Подписах документите, изтеглих кредита, а щуката-банкер ми рече:

„Шаран си ти, голем шаран! Ние те изпържихме, а ти сам скочи в тигана!“.

Така цял живот, и никой, братя и сестри, не се обади в моя защита. Всички мълчат като риби. Не съм жертвен агнец, за да ме издокарат в „Мълчанието на агнетата“. Нито пък уморен кон, защото „уморените коне ги убиват, нали?“. Що не направиха филм „Мълчанието на шараните“, а? Ето, аз съм шаран, и цял живот мълча.

Съм чиста проба жертва, но не ме жалете! Скоро ще отида във вечните рибни полета, скумриите, моля, настрани. Ще плавам със 777 златни рибки и всичките ще ми изпълнят по три желания. От първата рибка ще поискам да съм голям мъжки толстолоб, пет гърнета с кюспе и рибарска кука или мрежа да не ме ловят. А от останалите 776 златни рибки ще поискам... е, това не е ваша работа.

ПОСЛЕПИС: При тези цени на шарана, кой е балък, питам аз!

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.