Последните написани от Яворов строфи видяха бял свят

Последните написани от Яворов строфи видяха бял свят

Вероятно последните написани от гениалния поет и харамия Пейо Крачолов Яворов ще бъдат представени на 13 януари в родния му чирпански дом при честването на 142-та годишнина от рождението му.Ръкописът е разчетен от доц.д-р Милкана Бошнакова, стихът под заглавието „Брат за брата“ е част от останало неизпратено писмо до приятеля на войводата  Тодор Николов (Тодор Тодоров), в което се чете :

„Мили ми приятелю,
Помежду многобройните си обязаности все ми не остава време да нахраня музата в душата си. Ами при толкова смърт и скръб, как се пише за любов и радост? Ти сам знаеш, що ми не е ме[н]е силата в белетристиката, ама защото все ме молиш, съм си позволил, ей-тъй, да се опитам да предам с стих туй, що ми не дава мира нощем.Чети, но сам преценявай! И те моля, да бъдеш тъй добър да ми не пестиш нищо.“. Писмото е писано през октомври 1912 година, когато за около седмица Яворов е бил кмет на току що освободения град Неврокоп, то е поместено в сборника „Непознатият Яворов. Новооткрити стихове и документи“ с щемпела на издателска къща „Персей“.

 

[Брат за брата]

Немея аз в смъртен страх....
Един въпрос гори душата...
в достойнство ли живот живях?
И бях ли брат за брата?
Сега наоколо смъртта пирува – храни я войната...,
и виждам как полагат със очи склопени
брат до брата..

Защо се бием люто, мрем?
За своя чест ли, за земята?
А можем да се разберем,
да живеем като
брат с брата;

Не е ли таз земя една?
В която свойте близки ще изпратя,
и както майчица една,
тя ще ни прегърне като братя?

Не ще ли свърши с таз злина,
да турим край, да спрем войната,
да можем там в граничната межда
да се посрещнем като брат с брата.


Тоя си опит дарявам тебе и те моля да го не печаташ никъде.

Неврокоп,
Кметството [1912 г.] Твой брат: [подп.]

П. К. Яворов“

Документите от онова време разказват, че Яворов е командвал чета от 25 души, сред които е бил и журналистът Данаил Крапчев, повечето са били на възраст между 20 и 30 години, поетът е бил на 30, а най-възрастен е чиновникът от Кюстендил Янаки Траянов /55/. Сред четниците е и кюстендилецът Григор Белокапов , който получава от чирпанлията късче от съсеченето със сабята му турско знаме, веело се над неврокопската община. Белокапов загива едва 30-годишен / 4 юли 1913 г./ по време на сражение в Междусъюзническата война край село Дулица, където е бил и погребан.

Десетилетия след трагичната гибел на Яворов се смяташе, че неговата поетична муза е пресъхнала след смъртта на любимата му Мина Тодоров през лятото на 1910 година в Бретан.

Кой е бил Тодор Николов?

Малкото достъпни данни за него разказват , че е сред близките приятели на Яворов, роден е на 14 май 1875 г. в Карлово, завършиле гимназия в Габрово, учил е естествена история в Женева.

По време на следването си печели конкурс с научна разработка за премията на университета и една година работи в него като асистент. Завършва с докторат по ботаника (1902). Завърнал се в България, става гимназиален учител по естествена история в София (1904–1918), но не прекъсва научните си занимания. Използва командировките в Германия (1905), Париж и Лондон (1910), за ДА работи в големите библиотеки и лаборатории и със своите публикации си спечелва международна известност. През 1914–1915 г. е командирован в Централния земеделски изпитателен институт, в който през 1918 г. е назначен на постоянна работа. Мобилизиран по време на Балканските войни и на Първата световна война, натрупва богат хербариен материал от Тракия и Македония. През 1922 г. е избран за доцент по ботаника в СУ, но само 3 месеца след това умира /10 февруари 1923 г./, без дори ДА прочете встъпителната си лекция. Член на настоятелството на Българското природоизпитателно дружество. На 27 дек. 1922 г. в присъствието на свидетелите Григор Чешмеджиев, Никола Харлаков, Боян Пенев и др. прави завещание. Предоставя специализираната си библиотека по естествена история на Централния земеделски изпитателен институт, останалите книги – на библиотеката на Карловската гимназия, а своите тракийски и македонски хербарии – на ботаническия хербарий при физико-математическия факултет. Разпорежда се да се предадат на Свободния земеделски институт 1500 лв. от наличните пари, а по 1000 лв. оставя на централните комитети на Комунистическата, Социалистическата и Радикалната партия за „подпомагане общата им борба за културния успех на България“.Най-значимата сума (между 10 и 15 хил. лв.) заделя за Карловската гимназия.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.