Поповете скочиха почти тройно за 30 г. (ТЕМАТА)

Поповете скочиха почти тройно за 30 г. (ТЕМАТА)

Вкараха свещениците и мюфтиите в е-регистър. Регистрираха пет нови вероизповедания за една година

Свещениците на Българската православна църква са нараснали почти тройно за 30 години. От 560 към 1990 г. през 2003 г. са 964, а към края на 2019 те са 1450. 107 пък са служителите на култа на мюсюлманското вероизповедание към месец юни. Това показват данните на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет и Свещеническия съюз към КТ „Подкрепа“.

„30 декември на миналата година беше последният срок, в който синодът на БПЦ и Главното мюфтийство трябваше да подадат броя на служителите на култа в дирекцията“, уточни нейният директор Емил Велинов. Това се налага, за да бъде съставен електронен регистър на свещениците, йеромонасите (монаси, които са назначени за енорийски свещеници) и мюфтиите, които от 2019 г. получават заплатите и осигуровките си от държавния бюджет. Месечните им възнаграждения са приравнени с тези на учителите, допълни Велинов.

В регистъра няма да фигурират останалите шепа духовници от бившия синод на дядо Пимен, тъй като те не са към официалния синод на БПЦ. Към момента от него са останали 4-ма епископи и 60 попове в цялата страна. Отделно към старокалендарците на епископ Фотий, които също не са към БПЦ - Българска патриаршия, както и старокалендарците към един от отцепническите фракции на Гръцката църква, свещениците се числят около 50 духовници, като в това число не влизат монасите и монахините. Към старокалендареца Касиан йеромонасите и свещениците са 13. Отделно към него има още 20 калугери и няколко монахини. Всички те също не попадат в регистъра, тъй като те не са легитимни по отношение на Светия синод, оглавяван от патриарх Неофит, и не получават заплатите си от държавния бюджет. 20 млн. лв. са изразходвани за възнагражденията на православните свещеници през миналата година. 5,5 млн. лв. са били предоставени за това на мюсюлманското вероизповедание.

„Синодът на БПЦ е приел решение с тези пари да се плащат възнагражденията само на свещениците и йеромонасите, които служат като енорийски свещеници, но не и тези на патриарха, митрополитите, епископите и църковните служители. Те остават за сметка на самата църква“, поясни главният експерт в дирекцията Георги Кръстев.

Във въпросния е-регистър всеки един служител на култа ще фигурира с имената си и в коя от тринадесетте епархии, респективно районните мюфтийства, служи. Срещу това ще им се издават пластикови карти с всички атрибути като тези върху картите на държавните служители. Те ще се легитимират с тях и по този начин вярващите ще се предпазват от попове ментета и нелегални емисари, ако се усъмнят, че насреща си имат такива.

Всяко едно от двете вероизповедания ще решава дали да публикува регистъра на електронните си страници, тъй като той съдържа лични данни.

„Възможно е някъде за свещенослужители да се представят хора, които на практика не са и нямат нищо общо с Българската православна църква и нейния синод“, коментираха от Синодалната палата. До архиереите често стигат оплаквания от миряни, че на Централните гробища в София, особено на Задушница, се навъртат попове ментета, които дори не знаят молитвите до край, но взимат пари от опечалените, за да служат на гробовете.

Пет нови вероизповедания са регистрирани в страната през 2019 година, става ясно от списъка с фирмените дела за съдебна регистрация. За сравнение през 2018-та те са били 16. Четири от новите са на християнска основа. Това са „Християнска църква агапе любов“ със седалище в село Стубел, община Монтана, с председател Геройка Шишкова, „Армия на спасението България“ под председателството на Юстейн Нилсен, с централен офис в София, „Християнски център Синай“ с регистрационен адрес в Лом и посочен член на неговото ръководство Илия Георгиев и „Българска Христова църква Нов живот“ в Сливен с ръководител Тихомир Танев, титулуващ се като „апостол“. Новорегистрираното мюсюлманско вероизповедание през миналата година се нарича „Мюсюлманска общност Ахмадия“ и е с адрес в Сандански и член на ръководството по регистрация - Антон Михайлов. Всички те нямат нищо общо с БПЦ и мюсюлманското вероизповедание, които са на издръжка на държавната хазна.

Общо 191 са религиозните общности със съдебна регистрация в страната към момента.

Създадоха онлайн пътеводител на храмовете

Интернет страница на храмовете, параклисите, манастирите, джамиите и молитвените домове в България e създадена в края на годината, съобщиха от Дирекцията по вероизповеданията на Министерския съвет, по чиято инициатива е направен http://www.hram.government.bg/.
Сайтът служи като своеобразен пътеводител. При нанасяне на търсения храм, джамия или молитвен дом се отваря карта с неговото местоположение и се изписва адресът, на който се намира.
Оказва се, че Българската православна църква има 2200 действащи храма и почти толкова параклиси. Манастирите са двойно по-малко. Само за сравнение до преди двадесетина години черквите са не повече от 1800, в това число и такива, които са били само сграден фонд без служби и енорийска дейност в тях.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.