Под половината от строителните отпадъци у нас се рециклират. Това обяви по време на тематична конференция в София доц. Румяна Захариева от УАСГ. По думите й през 2015 г. официалната статистика е отчела 53%, но експертът смята, че не са били обхванати всички законни места за депонирането им или инсталации за оползотворяването им.

„97% от влаганите в строителството материали подлежат на рециклиране“, обясни доц. Захариева. „Още преди 10 години в Холандия, Германия и Дания делът на повторното им използване е достигнал 93 на сто. У нас

най-голям източник на отпадъци е пътният сектор - 33%,

следвано индустрията - 26%, разрушаването на сгради - 23%, и с по 3% - жп инфраструктурата и битовите ремонти и новото строителство - 12%, като в последния случай става дума основно за земни маси“, уточни експертът. Според нея нелегалните сметища за строителни отпадъци са основно от малки строежи и битови ремонти.

По време на конференцията „Как да печелим от отпадъци“, стана ясно още, че най-често рециклирани строителни отпадъци се влагат при изграждането и ремонта на пътища. Причината е законовото изискване техният дял да е 8% от използваните в проекта. „За това и повечето пътно-строителни фирми вече имат собствени мобилни рециклатори, но те се използват само за техни нужди“, поясни доц. Захариева.

Големият проблем е, че в много области на страната Видин, Монтана, Ловеч, Плевен, Велико Търново, Търговище, Силистра, Габрово, Перник, Кюстендил, Благоевград, Хасково, Смолян, Кърджали, Ямбол няма инсталации за рециклиране и там се разчита на събирането им в специални депа.

Доц. Захариева смята, че няма причини рециклираните строителни материали да са по-скъпи от добива на естествените, защото

за тях не се плаща концесия

и не им се прави допълнително промиване. Тя посочи пример със „Софийска вода“, която купува с 20% по-евтини скални материали от рециклатора край Враждебна, отколкото да ги доставя от кариери в страната, които са по-отдалечени. За да се плати по-ниска такса при доставката до рециклатора е добре строителните отпадъци да бъдат предварително сортирани и за тях се плаща 3 лв./т, срещу 8 лв., ако не са разделени. За депонирането им на законно сметище цената е 45 лв. за тон, като до 2020 г. трябва да достигне 95 лв.

„В целия ЕС цените на рецлираните скални материали са с 20-30% по-ниски, за да се стимулира търсенето им“, обясни тя. По думите й голяма част от арматурата за железобетонните конструкции у нас се произвежда от скрап, но в България все още няма механизъм металурзите да декларират каква част от съдържанието е от метални отпадъци.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Повече 3000 души посетиха второто издание на Innowave Summit във Варна

Повече от 3000 души от 23 държави от целия свят с над 60 световно признати маркетолози и мениджъри във водещи международни компании, бизнес ангели и представители на инвестиционни фондове от три континента, станаха част от второто издание на най-мащабната високотехнологична конференция в Източна Европа – InnoWave Summit 2018.

Със смяна на касови апарати и софтуер данъчните вкарват 150 млн. лева в бюджета

Около 330 млн. лева губи хазната годишно от неотчитане на обороти. Данъчните се надяват с промени в наредбата за за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства да вкарат във фиска 150 млн. лева. Това стана ясно от думите на говорителят на Националната агенция по приходите (НАП) Росен Бъчваров.