Половината от лозята у нас запуснати

Заради липса на работна ръка

Половината от лозята у нас запуснати

Внасяме суровина за вино от съседни страни

Регистрираните лозови насаждения у нас намаляват драстично до 650 000 дка. Според данни на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) едва половината от тях са обработваеми - 350 000 дка. Това съобщи пред „Монитор“ председателят на камарата Йордан Чорбаджийски.

По думите му към момента реколтата се развива много добре и ако метеорологичните условия останат благоприятни, ще има значителни добиви с високо качество. При проблеми с осигуряването на суровина от българските лозари и винари традиционно се принуждават да

внасят грозде от Румъния или гроздова мъст от Македония

До внос се стига и в случаите, когато чуждестранните цени са по-ниски от тези у нас. Част от представителите на сектора търсят помощ и от съседна Гърция - суровината им обаче не показва добри резултати, заради което в момента не се поддържат подобни търговски отношения. Именно вкарването на чужда продукция се превръща в една от причините българските производители на винено грозде да получават едни от най-ниските субсидии в Европейския съюз.

„Ние сме необлагодетелствани, в страни като Франция, Италия, Испания и Португалия

помощите са едни, а у нас - в пъти по-малко“,

смята управителят на биовинарна край Мелник Благой Русев. Според него липсата на работна ръка на полето е сред основните фактори за засиления внос от чужбина.

„Усеща се недостиг на персонал - той е застаряващ, млади хора не идват. Има дефицит и на механизатори“, подчерта винопроизводителят. Макар в сектора да се наблюдават сериозни сътресения, част от лозарите и винарите инвестират сериозни средства в своята продукция. Те залагат на модерно отглеждане на лозя и щадяща преработка на суровината. Освен това са се отделили средства и за обучение на персонал. Русев бе категоричен, че в основата на биопроизводството на вино залягат специални изисквания - за да бъдат сертифицирани като био, при отглеждането на лозята не трябва да бъдат използвани изкуствени торове и средства за растителна защита на химическа основа.

Припомняме, че през 2012 г. Европейската комисия прие регламент, според който и самото вино може да бъде био, докато преди това терминът е бил „вино от биологично произведено грозде“. В случая ключово се оказва съдържанието на консерванти (сулфити), които се използват, за да се удължи срокът на продукта - за био производството той е силно намален или напълно забранен.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.